Специално за Econ.bg
- Г-н Атанасов, вози ли се българинът на такси?
Спас Атанасов:
- Таксито е луксозна услуга. В България фирмите, които предлагат луксозна услуга са единици. У нас такситата са допълнение, а понякога, дори заместват маршрутния градски транспорт. Това е така, защото маршрутният градски транспорт не е достатъчен. В Париж, например, само метрото превозва 2 милиарда пътници годишно и има 400 станции, докато в София метрото превозва 2-3 милиона пътници годишно и има 7 станции. Ниската цена на таксиметровата услуга не дава възможност услугата да е лукс. Такситата в ЕС возят средно за едно евро на километър, докато в България цената е 6 пъти по-ниска - 30-40 стотинки на километър.
- Коя е причината за повишаване на цените на таксиметровите услуги?
Спас Атанасов:
- За последните 4-5 години цената на газта и дизела, които са основни горива при такситата се увеличи двойно. Патентният данък се повиши с 40-45%. Повишиха се и социалните и здравни осигуровки, въведоха се фискални апарати, въведоха се такси за Държавна автомобилна инспекция, Столична община, Министерство на транспорта и т.н., всяка година се повишава стойността на задължителните застраховки Гражданска отговорност и Злополука на пътниците.
- Очаквате ли голямо отражение на повишаването на цената върху интереса към таксиметровите услуги?
Спас Атанасов:
- По принцип интересът към таксиметровата услуга варира в зависимост от периода на годината. През зимата интересът е най-висок, а през лятото най-нисък. Повишаването на цените съвпада с наближаването на летните месеци и е нормално интересът да спада, като резултат от сезонния фактор. Самото повишаване на цената може да повлияе до известна степен, но общо взето, който се вози на такси, едва ли ще престане. Средното разстояние за София е 5 километъра, което означава, че средното повишение за един курс е с 45 стотинки.
- Лоялна ли е конкуренцията в бранша?
Спас Атанасов:
- Определено мога да кажа, че конкуренцията в бранша не е лоялна. Органът, който контролира това е Комисията за защита на конкуренцията. През последните 4-5 години ниската цена на таксиметровите услуги се диктуваше от по-големите превозвачи. Комисията не взе нужните мерки, въпреки че останалите превозвачи неколкократно я запознаваха с това положение. Ниската цена се поддържаше с много заобикаляния на закона. Водачите работят по 12 часа 30 дни в месеца, което застрашава безопасността на пътниците и здравето на водача. Автомобилите не се поддържат нормално, използват се части втора употреба, които не се подменят планово и т.н. Водачите не плащат навреме задълженията си, трупат лихви и глоби, също така не начисляват амортизационни отчисления за автомобила и "изяждат" автомобила си.
- Кой е основният проблем на един таксиметров шофьор?
Спас Атанасов:
- Основният проблем е ниската цена на услугата и от друга страна, европейските цени на автомобили, резервни части и т.н. Очаква се неколкократно повишаване на цената на разрешителните. Проблем е и слабият контрол от страна на КАТ, Министерство на транспорта, Министерство на финансите и Държавна агенция по стандартизация и метрология. Друг проблем е признаването на разходите на водачите. За 2000 г. признаха около 60% разходи без документи на водачите, за 2001 г. издействахме 70%, а за 2002 г. признатите разходи са едва 35%. Това е крайно недостатъчно, при условие че такситата продължават да возят на загуба. Ние сме изчислили, по реални фискални отчети, че такситата в момента возят на около 50% под реалната себестойност. Реалната цена е около 60-70 стотинки на километър. Ниската тарифа се обуславя от бедността на държавата.
- Вие, като браншова камара, как защитавате интересите на таксиметровите шофьори?
Спас Атанасов:
- Засега решаваме проблемите с преговори. Водим преговори със Столична община, с КАТ, Министерство на транспорта, Министерство на финансите. Последната година, за съжаление, показа, че държавните органи много малко се съобразяват с нас. Те трябва да взимат под внимание интересите на бранша, тъй като има натрупано доста голямо напрежение, което непрекъснато се нагнетява. Браншовата камара може да играе ролята на отдушник за това напрежение и държавата трябва да я използва.
- Основният проблем е ниската цена на услугата и от друга страна, европейските цени на автомобили, резервни части и т.н. Очаква се неколкократно повишаване на цената на разрешителните. Проблем е и слабият контрол от страна на КАТ, Министерство на транспорта, Министерство на финансите и Държавна агенция по стандартизация и метрология. Друг проблем е признаването на разходите на водачите. За 2000 г. признаха около 60% разходи без документи на водачите, за 2001 г. издействахме 70%, а за 2002 г. признатите разходи са едва 35%. Това е крайно недостатъчно, при условие че такситата продължават да возят на загуба. Ние сме изчислили, по реални фискални отчети, че такситата в момента возят на около 50% под реалната себестойност. Реалната цена е около 60-70 стотинки на километър. Ниската тарифа се обуславя от бедността на държавата.
- Вие, като браншова камара, как защитавате интересите на таксиметровите шофьори?
Спас Атанасов:
- Засега решаваме проблемите с преговори. Водим преговори със Столична община, с КАТ, Министерство на транспорта, Министерство на финансите. Последната година, за съжаление, показа, че държавните органи много малко се съобразяват с нас. Те трябва да взимат под внимание интересите на бранша, тъй като има натрупано доста голямо напрежение, което непрекъснато се нагнетява. Браншовата камара може да играе ролята на отдушник за това напрежение и държавата трябва да я използва.
