Интервю на вестник "Сега"

Г-н Димитров, защо бюджетната комисия остави книгите с 20% ДДС, а хазарта - без ДДС?

Мартин Димитров:

Въпросът защо хазартът е освободен, а книгите - не, е чисто популистки. А когато правим закони, няма място за популистки аргументи. Първо, хазартът у нас и сега е извън обхвата на ДДС. Второ, така е не само в България, но и навсякъде в Европа. Трето, за това "привилегировано" положение си има сериозна причина. Тя е, че ако хазартът бъде вкаран в обхвата на ДДС, това ще създаде безгранични възможности за източване на ДДС.

Има и чисто техническа причина, свързана със спецификата на този бизнес - просто оборотите на фирмите, които организират хазарт, оборотите на отделните съоръжения на практика не могат да бъдат определени. Ето затова и в ЕС не облагат хазарта с ДДС. Не става дума за български приумици, за прокарване на лобистки интереси и т. н.

Но облагането на книгите със стандартната ставка от 20% си е нашенска приумица. Вече всички знаем, че почти навсякъде в ЕС има нисък ДДС за книгите - в Германия е 7%, в Гърция е 4%?

Мартин Димитров:

По темата "преференциални ставки" позицията ми съвпада с тази на Министерството на финансите - тоест без привилегии. На практика това, което гласувахме дотук, запазва досегашното статукво - само за туризма 7% ДДС и никакви други преференции и отстъпки.

Но адвокатското лоби успя да издейства освобождаване на част от правните услуги - защитата в съда?

Мартин Димитров:

Дори и да бъде въведен ДДС върху всички адвокатски хонорари, ползата за бюджета няма да е голяма. Защитник и клиент винаги могат да се разберат да впишат минимален хонорар вместо истинския и ДДС ще се начислява върху малката сума.
Между другото, фиксирани в адвокатите и в хазарта, пропускаме една друга гилдия. Аз съм от хората, които се бориха да има частни съдия-изпълнители в България. Защото има страхотен проблем със събирането на вземанията. С новия закон за ДДС се създава обаче недопустима неравнопоставеност. Частните съдия-изпълнители ще трябва да начисляват ДДС върху възнагражденията си, а колегите им от държавния сектор - не. Това не е нормална конкуренция.

Значи законът ще стигне до Конституционния съд?

Мартин Димитров:

Да, ако бъде окончателно приет в този си вид.

Има и друг много сериозен проблем. Законът е така написан, че всеки, който поиска, лесно може да се отърве от задълженията си по ДДС. В него има скандална клауза, която казва: ако данъчните служители те потърсят на адреса, посочен за кореспонденция, и не те намерят, автоматично те дерегистрират за 24 месеца. Което означава, че ако адвокат или търговец реши да се спаси от оковите на ДДС, той просто няма да допусне да бъде открит на посочения адрес и така автоматично ще бъде отписан от регистъра за цели 2 години.

По време на обсъждането на проектозакона в бюджетната комисия много настойчиво питах представителите на Министерството на финансите защо са въвели този калпав текст. Никой не ми отговори.

Този текст не е ли насочен срещу кухите дедесарски фирми, които са създадени от организатори на схеми само за източване на данъчен кредит?

Мартин Димитров:

Не приемам това обяснение за сериозно, защото липсва най-важното - механизмът, средствата. Очевидно е, че като отписват служебно фирмите, няма да се преборят с източването на ДДС. Този текст е безобразен, защото на практика освобождава провинилия се от данъчни и счетоводни ангажименти.

Но най-скандалният въпрос за мен е въвеждането на солидарната отговорност. Управляващата коалиция подкрепя следното безумие - ако по верига със 100 участници има един нарушител на закона, всички да се смятат за виновни.

Е, нали проектозаконът прави уговорки - ще отговаря солидарно само този, който е знаел, че се прави данъчна измама?

Мартин Димитров:

Точният текст е: "Който е знаел или е трябвало да знае". А как ще се установява това в реалния живот? Бизнесменът ще се кълне, че не е знаел и че не е имало никакъв начин да научи, но бирникът ще отсече - не може да не си знаел.

На дискусия, на която бе много критикуван за солидарната вина, министър Орешарски обясни, че този принцип работел много добре навсякъде в ЕС. Каза още, че той предлага за България по-мек вариант, докато в Германия солидарната отговорност се прилагала много безкомпромисно и строго?

Мартин Димитров:

Изобщо не е така. Първо, солидарната отговорност не се прилага навсякъде. Второ, има две решения на Европейския съд, които много ясно казват докъде може да се простира тя - трябва да бъде ограничена до контрагентите, които правят нещо незаконно. Тоест - имаш една верига от 50 души, но белята е станала при петата сделка. Солидарната отговорност трябва да се търси от хората, направили петата сделка, и да не се закачат останалите.

Такова решение ще търсим и ние за България. То е разумното. Не можем да се съгласим с министър Орешарски и екипа му, че щом не могат да хванат истинските данъчни измамници, ще наказват невинни бизнесмени. Впрочем този подход ще отвори широко вратите за корупцията.

Администрацията на практика ще може да оказва натиск върху всяка фирма. Всеки ще може да бъде обявен за солидарно отговорен и да му бъде отказано връщане на ДДС. И тогава какво остава на набедения бизнесмен, попаднал в капана?

Или да "откупи" от бирника своята невинност, или да си търси правата в съда?

Мартин Димитров:

Точно така. А това е пагубно за бизнес климата. Тези, които прокарват подобни закони, забравят, че от солидарната отговорност може да пострадат и големи европейски фирми, които работят у нас. А те със сигурност знаят как се е произнесъл Европейският съд по този въпрос и няма да се поколебаят да заведат иск срещу българската държава.

Нека погледнем въпроса и от друга гледна точка - по верига от 100 играчи двамата, които са източили ДДС, не могат да бъдат открити от данъчните и не може да им бъде потърсена нито имуществена, нито друга отговорност. Тогава бирниците ще потърсят други, налични участници. И ако в тази верига примерно има завод, най-лесно е да отидат там и да го санкционират. Защото е завод - има си сграда, активи, банкови сметки, има какво да се вземе. Ето защо съм против въвеждането на солидарната отговорност.

Значи сте за запазване на ДДС сметката?

Мартин Димитров:

Аз съм внесъл алтернативно предложение, което дава възможност на фирмата да избира - между досегашния режим, но при съкращаване на срока след трите месеца от 45 на 30 дни, или направо да каже - не искам да приспадам, искам в 30-дневен срок да ми върнете парите.

Положителното на ДДС сметката е, че сроковете за възстановяване на данъка са сравнително кратки - 45 дни. Като я премахнат, ще вкарат фирмите в протяжна процедура. Ако имаш примерно 10 000 лв. данък за възстановяване, имаш три данъчни периода, през които си приспадаш по 500 лева, по 200 лева и едва след това започва да тече 45-дневният срок за възстановяване. Просто държавата ще задържа по-дълго парите на бизнеса.

Затова е много важно да бъдат намалени сроковете за връщане на ДДС. Хората се възмущават от високите данъчни ставки, а не си дават сметка, че блокирането на средства също оскъпява крайния продукт. Когато бюджетът държи пари цяла година, единственото, което остава на фирмата, е да калкулира тази загуба в цената. Съкращаването на сроковете за връщане на данъчния кредит е по-важно от редуцираните ставки. И е принципно - защото се отнася за всеки бранш и е полезно за всички.

Тогава защо бюджетната комисия не подкрепи вашето предложение?

Мартин Димитров:

От финансовото министерството казаха: нямаме капацитет за такова нещо. Това е удивително. Тогава защо създадохме Националната агенция по приходите?! Нали НАП трябваше да улесни, опрости, ускори обслужването на бизнеса?!

Говорейки за НАП, стигам до следващия голям проблем с ДДС. Тази година събраният от приходната агенция данък е по-малък от върнатия - резултатът е минус 70 милиона лева. Сега ДДС се събира от НАП в страната и от митниците по границите. Но догодина събирането по границите ще отпадне. И ако изпълнението на приходите вътре в страната не е добро, системата ще изгърми. Повдигам тази тема не за да се заяждам с НАП или с финансовото министерство, а защото съм убеден, че са необходими спешни мерки. Чакам отговор от министър Орешарски следващия петък в парламента.

Правителството одобри бюджетна прогноза за България за първите 3 години на членството в ЕС - 2007-2009 г. Прави впечатление, че отново е планиран бюджетен излишък?

Мартин Димитров:

Тази прогноза очертава два основни проблема. Като направиха коалицията, управляващите обещаха да свалят преразпределителната роля на бюджета под 40%. Това изобщо не се спазва - пак е над 40%, или по-точно 40.9 %. Ще кажете, това е малка разлика. Не е никак малка, защото означава стотици милиони, иззети в повече от икономиката. Иззети без видима причина и без особена полза. Това е единият проблем.
Другият е, че се трупат излишъци, вместо да се използва потенциалът за намаляване на данъци, който в момента е много голям. Защо взимаш от хората 2 млрд. лева, които не ти трябват - излишък на бюджета са. По-добре им остави този ресурс, дай им възможност да го вложат в икономиката. Това е допълнителен импулс за икономическо оживление.

Знаете ли какво означава за България такъв излишък - 2 млрд. лева? Означава, че спокойно може да бъде премахнат корпоративният данък. Или пък да се намали осигурителната тежест с нови 10 пункта.

Препоръчвам на министър Масларова и на председателя на НОИ Йордан Христосков да се разходят из фирмите, да видят - никой не плаща осигуровки върху реални заплати. Защото осигурителното бреме е 37%. На всеки 100 лева държавата иска да събира 37 лева. Ако се намали осигурителната тежест, тогава бизнесът ще плаща по-охотно.