Специално за Econ.bg
- Кое е особеното в световния пазар на петрол?
Силвия Петрова
- Няколко са особеностите на петролния пазар, които го отличават от традиционната представа за действие на пазарния механизъм. Първо, това е концентрацията на залежите в сравнително малък брой страни. Така например, в бившите социалистически страни (без бившия СССР) се намират едва 0.13% от световните петролни запаси, докато делът им в страните от Близкия Изток е над 65%. Неравномерното разпределение предопределя и ограничения кръг на страните, които играят ролята на продавачи на световния пазар.
Друга особеност е наличието на картелно споразумение между 11 страни, водещи производителки на петрол. Това споразумение, познато под абревиатурата ОПЕК, има за цел да осигурява изгодни условия за реализация на петрола, добиван в страните-членки, които в настоящия момент включват Венецуела, Ирак, Иран, Саудитска Арабия, Кувейт, Обединени Арабски Емирства, Индонезия, Катар, Нигерия, Либия и Алжир. Като координират своите обеми на производство и регламентират доставните цени за основни клиенти, страните от ОПЕК влияят върху конюнктурата на пазара.
Не на последно мястоq трябва да се отбележи и високата концентрация на потреблението на петрол в малък брой страни. Водещите световни икономики в лицето на САЩ, Европейския съюз и Япония имат дял от над 50% в световното потребление на петрол и петролни продукти. Затова и рецесиите и икономическите подеми в тези страни имат силен отзвук върху петролния пазар.
- Доколко ОПЕК диктува политиката на петролния пазар?
Силвия Петрова:
- С водещата си роля в добива и предлагането на суров петрол, ОПЕК се явява важен фактор за динамиката на световния петролен пазар. Неведнъж, с решенията си да ограничат или увеличат добиваните количества страните, основни износителки на петрол са въздействали върху цената на суровината. В своите действия обаче, ОПЕК се съобразява с потребностите на развитите държави, които са нейни основни клиенти. Увеличаващата се значимост на петролния пазар на страни като Норвегия и Русия, които не членуват в ОПЕК, е друг фактор, който в последно време ограничава ролята на картелното споразумение.
- Кой печели от петролния пазар?
Силвия Петрова:
- Безспорно сред печелившите са страните износителки – както членките на ОПЕК, така и тези, които са извън Организацията, като Русия и Норвегия. Чрез продажбите на петрол на международния пазар те реализират огромни печалби. През 2001 година, например, средната продажна цена на ОПЕК е била около 21.5 долара/барел, а специалистите оценяват производствените разходи под 10 долара/барел.
Развитите страни, обаче, може би са по-голям печеливш от петролния бизнес по няколко причини. Първо, високият дял на САЩ, Западна Европа и Япония в световното потребление налага производителите и износителите да се съобразяват с техните нужди и интереси. Второ, компании от тези държави вече участват като акционери в предприятия от страните от ОПЕК, притежаващи правата за добив и преработка на нефт. Така западните компании си осигуряват от една страна достъп до сравнително евтини, качествени и изобилни суровини, а от друга – по-голям дял в печалбата на една високо рентабилна индустрия. Трето, развитите държави набират огромни бюджетни средства в резултат на данъчната си политика спрямо нефта и нефтопродуктите. Доклад на изследователското звено към ОПЕК сочи, че през периода 1996-2000 г. средногодишните приходи от налозите върху петрол и петролни продукти в Г-7 възлизат на 270 млрд. долара. За сравнение, средногодишните приходите на всички страни от ОПЕК от продажбата на петрол за този период са били "едва" 170 млрд. долара.
- Какви са вашите прогнози за цената на петрола? Как ще се отразят тези промени върху българската икономика?
Силвия Петрова:
- В момента цената на петрола се намира на нереално високо равнище, което не е обусловено от силите на търсенето и предлагането, а от очакванията за военен конфликт в Близкия Изток. Докато не бъде разрешена кризата в Ирак напрежението на петролния пазар ще се запази, а това ще подкрепя високите котировки. Стабилизацията на ситуацията в Близкия Изток ще създаде предпоставки за спад в цените с около 10 цента за барел.
Високите цени на петрола сами по себе си подкопават конкурентноспособността на българската икономика поради високата енергоемкост на БВП и ниската нефтена независимост на страната. В момента до голяма степен скокът в цените на петрола се неутрализира от по-слабия долар. Въпреки това е факт увеличението на цените на горивата, което се предаде към всички бизнес единици чрез по-високите цени на транспортните услуги. Затова всяка новина за по-ниски цени на петрола на световните пазари е добре дошла за българската икономика.
- Какви са възможностите на България по отношение на пазара на петрол? Накъде трябва да насочим усилията си?
Силвия Петрова:
- България не е водещ фактор на международния петролен пазар – нито в търсенето, нито в предлагането и не може да се очаква, че процесите в страната ще се отразят върху световната конюнктура. Въздействието на промените на световния пазар, обаче, винаги се транслират и към България поради необходимостта от внос на над 95% от потребяваните количества нефт. По отношение на вноса, страната е силно зависима от Русия и един от начините за намаляването на тази зависимост е чрез търсенето на алтернативни доставчици. В този смисъл, проектите за петролопроводи от Иран и Туркменистан към Западна Европа през територията на България представляват реална възможност за дивесификация на доставките.
Друга област, към която България трябва да насочи усилията си, е намаляването на енергопотреблението. В създаването на 1000 долара БВП България влага около 1.80 тона нетен еквивалент (т.н.е.). За сравнение, в Европейския съюз енергоемкостта е 0.15 т.н.е., в Румъния – около 1.30 т.н.е., в Чехия – 0.74 т.н.е., в Унгария – 0.49 т.н.е. Не може да разчитаме, че националната икономика ще бъде конкурентноспособна при условие, че има такъв висок относителен разход на енергоресурси, а страната не разполага с качествени първични енергоизточници. Ето защо е нужно да се предприемат мащабни мерки за подобряване на енергийната ефективност.
Развитите страни, обаче, може би са по-голям печеливш от петролния бизнес по няколко причини. Първо, високият дял на САЩ, Западна Европа и Япония в световното потребление налага производителите и износителите да се съобразяват с техните нужди и интереси. Второ, компании от тези държави вече участват като акционери в предприятия от страните от ОПЕК, притежаващи правата за добив и преработка на нефт. Така западните компании си осигуряват от една страна достъп до сравнително евтини, качествени и изобилни суровини, а от друга – по-голям дял в печалбата на една високо рентабилна индустрия. Трето, развитите държави набират огромни бюджетни средства в резултат на данъчната си политика спрямо нефта и нефтопродуктите. Доклад на изследователското звено към ОПЕК сочи, че през периода 1996-2000 г. средногодишните приходи от налозите върху петрол и петролни продукти в Г-7 възлизат на 270 млрд. долара. За сравнение, средногодишните приходите на всички страни от ОПЕК от продажбата на петрол за този период са били "едва" 170 млрд. долара.
- Какви са вашите прогнози за цената на петрола? Как ще се отразят тези промени върху българската икономика?
Силвия Петрова:
- В момента цената на петрола се намира на нереално високо равнище, което не е обусловено от силите на търсенето и предлагането, а от очакванията за военен конфликт в Близкия Изток. Докато не бъде разрешена кризата в Ирак напрежението на петролния пазар ще се запази, а това ще подкрепя високите котировки. Стабилизацията на ситуацията в Близкия Изток ще създаде предпоставки за спад в цените с около 10 цента за барел.
Високите цени на петрола сами по себе си подкопават конкурентноспособността на българската икономика поради високата енергоемкост на БВП и ниската нефтена независимост на страната. В момента до голяма степен скокът в цените на петрола се неутрализира от по-слабия долар. Въпреки това е факт увеличението на цените на горивата, което се предаде към всички бизнес единици чрез по-високите цени на транспортните услуги. Затова всяка новина за по-ниски цени на петрола на световните пазари е добре дошла за българската икономика.
- Какви са възможностите на България по отношение на пазара на петрол? Накъде трябва да насочим усилията си?
Силвия Петрова:
- България не е водещ фактор на международния петролен пазар – нито в търсенето, нито в предлагането и не може да се очаква, че процесите в страната ще се отразят върху световната конюнктура. Въздействието на промените на световния пазар, обаче, винаги се транслират и към България поради необходимостта от внос на над 95% от потребяваните количества нефт. По отношение на вноса, страната е силно зависима от Русия и един от начините за намаляването на тази зависимост е чрез търсенето на алтернативни доставчици. В този смисъл, проектите за петролопроводи от Иран и Туркменистан към Западна Европа през територията на България представляват реална възможност за дивесификация на доставките.
Друга област, към която България трябва да насочи усилията си, е намаляването на енергопотреблението. В създаването на 1000 долара БВП България влага около 1.80 тона нетен еквивалент (т.н.е.). За сравнение, в Европейския съюз енергоемкостта е 0.15 т.н.е., в Румъния – около 1.30 т.н.е., в Чехия – 0.74 т.н.е., в Унгария – 0.49 т.н.е. Не може да разчитаме, че националната икономика ще бъде конкурентноспособна при условие, че има такъв висок относителен разход на енергоресурси, а страната не разполага с качествени първични енергоизточници. Ето защо е нужно да се предприемат мащабни мерки за подобряване на енергийната ефективност.
