Специално за ECON.BG
- Г-н Гавраилов, подготвени ли бяха българската държава и бизнес за войната в Ирак?
Инж. Николин Гавраилов:
- Всеки бизнес винаги е подготвен на получи повече, така че потенциалната готовност на българския бизнес е на ниво. Българската държава направи нещо положително по отношение на външно-политическия си дипломатически имиджов ход, но не и по отношение на вътрешната подготовка. Другите партньори на коалицията за свалянето на режима на Садам Хюсеин са подготвени много отдавна. Сега е моментът, както за положителен ход по отношение на външната политика, така и за решение за по-голямо присъствие на българския бизнес в следвоенното възстановяване на Ирак. Успоредно с това трябва да се подготвят и някои други инструменти. Държавата трябва да определи колко е Държавният гаранционен фонд. В света няма търг, при който да няма гаранции, а българските фирми не могат да отговорят на нивото на компаниите от развитите страни.
- Какво трябва да направи държавата, за да подпомогне бизнеса в подобен момент?
Инж. Николин Гавраилов:
- Държавата трябва да оттъргува лимит – за какви обекти и за какъв обем става въпрос. Тя трябва да "се пазари" до последно. На второ място, трябва да имаме държавни банкови гаранции. Третото е самите браншове, чрез БТПП, други браншови организации и Министерство на икономиката, да определят списъка от реалните фирми на нашия пазар. Другият инструмент е промяната на наредбата за експортно застраховане за фирмите, които ще изнасят стоки. Това са начините: квотата, държавната банкова гаранция за фирмите, които ще се определят от самия бизнес и промяна на наредбата за експортно застраховане. Другото е, че при преговорите, освен съответния министър, трябва да участва и представител на бизнеса.
- Какви трябва да са критериите за участие на български компании в процесите по възстановяване на Ирак и коя е институцията, която трябва да ги определи?
Инж. Николин Гавраилов:
- Критериите се определят от този, който възлага проектите. Във всеки търг си има правила. Критериите трябва да се обсъдят, а държавата не знае много неща. Например има критерии, че дадена фирма трябва да работи по американски счетоводен стандарт, което е невъзможно, защото ние работим по европейски стандарти.
- Правилна ли и процедурата информацията да се събира в Министерство на икономиката и оттам да се праща в САЩ? Могат ли фирмите да контактуват направо с американските си партньори?
Инж. Николин Гавраилов:
- Трябва да се направи един координационен съвет между представители на държавата и представители на бизнеса. Този координационен съвет трябва да сведе всичко до дадената браншова камара, която да действа оперативно. Става въпрос за сериозни проекти, за гаранции, за механизми. Нещата трябва да се разработят на прагматично ниво.
- Какви са прогнозите Ви за участието на българския бизнес в следвоенното възстановяване? Има ли опасност другите балкански държави да се окажат по-конкурентоспособни от нас?
Инж. Николин Гавраилов:
- Българското правителство трябва да работи за бизнеса си. В България бизнесът се уважава, но действията на прагматично ниво не са синхронизирани. Държавата трябва да направи всичко от А до Я, за да покаже, че държи на бизнеса си и че той трябва да участва пряко в този процес. Докато не се скъси дистанцията между изпълнителната власт и бизнеса, няма да се получи стиковане. Турските фирми влязоха навсякъде, защото държавата стои зад тях. Вярно е, че България има много проблеми, но въпреки всичко, трябва да намерим начин да имаме сериозно присъствие. Ако пропуснем шанса българските фирми да присъстват на този пазар, не можем да кажем, че само те са виновни. Измеренията са съвсем други и фирмите ни не могат да се справят сами. Държавата има интерес да подпомага фирмите и трябва да направи нужното усилията й да се материализират.
- Българското правителство трябва да работи за бизнеса си. В България бизнесът се уважава, но действията на прагматично ниво не са синхронизирани. Държавата трябва да направи всичко от А до Я, за да покаже, че държи на бизнеса си и че той трябва да участва пряко в този процес. Докато не се скъси дистанцията между изпълнителната власт и бизнеса, няма да се получи стиковане. Турските фирми влязоха навсякъде, защото държавата стои зад тях. Вярно е, че България има много проблеми, но въпреки всичко, трябва да намерим начин да имаме сериозно присъствие. Ако пропуснем шанса българските фирми да присъстват на този пазар, не можем да кажем, че само те са виновни. Измеренията са съвсем други и фирмите ни не могат да се справят сами. Държавата има интерес да подпомага фирмите и трябва да направи нужното усилията й да се материализират.
