Специално за Econ.bg.
- Г-н Радулов, наскоро станахте член на специална работна група, която ще изработи проекти за либерализация на енергийния пазар. Бихте ли разказали нещо повече за дейността на тази група?
Люлин Радулов:
- Тя е създадена по един проект за техническа помощ за електрическата система на Югоизточна Европа, финансиран от канадското правителство с 20 млн. долара безвъзмездна помощ. Целта е да се създадат институционалните рамки и нормативната уредба на либерализиране на електроенергийния пазар.
Отношенията между институциите, производителите, преносните компании и потребителите в един либерализиран пазар само изглеждат прости. На практика ще ни трябват много години, за да освободим напълно пазара на електроенергия. Освен закон трябва да направим и много други неща, които в Европейския съюз се подготвят години наред.
- В какво по-точно не сме готови?
Люлин Радулов:
- Отварянето на пазара на електроенергия на практика означава, че някои консуматори, но не всички, имат правото да договарят с някой производител, независимо дали той се намира в същата държава или в друга, директна доставка на електроенергия. Подразбира се, че цената за такъв консуматор в този случай ще бъде много по-изгодна от тази, на която му продава неговата регионална разпределителна компания. Така че консуматорът има възможността да преодолее една система на доставка, която съществува от над 100 години в този си вид. В този случай се предполага, че производителят - т.е. различните ТЕЦ-ове, АЕЦ или ВЕЦ-ове, ще с стараят да работят по-добре, за да бъдат конкурентноспособни с цената си.
Ние, обаче, не можем да направим това нещо, или поне не изведнъж. В Европейския съюз подготовката за либерализиран пазар трае вече 15 години.
Ако, примерно, България още сега отвори пазара си за свободен внос на електроенергия, големите й консуматори като "Нефтохим", "Кремиковци" и други подобни, ще започнат да купуват тока на дъмпингови цени от близки или по-далечни страни. А това на практика ще срине българските централи, защото най-първо те трябва да бъдат подготвени. В момента нашата генераторна система е напълно разбита, централите една по една рухват. Обикновено в страните от Европейския съюз има няколко производствени фирми, които обединяват в едно по няколко централи - с по-добри или с по-лоши показатели. Във Великобритания, например, има четири големи компании.
- А на нас колко години ще ни трябват, за да подготвим почвата за либерализацията?
Люлин Радулов:
- Смятаме, че ще ни трябват няколко години само за нормативната база. Примерно - да сме готови за времето, в което ще влезем в Европейския съюз, т.е около 2007 година. Има, обаче, и други проблеми - в Европейския съюз вече има няколко държави, като например Великобритания и някои от скандинавските, със 100% либерализиран вътрешен пазар. Докато други - като например Гърция, Италия и Франция, се придържат към директивата, която изисква към този момент да е свободен само 33% от вътрешния пазар. А това създава трудности пред търговията, защото за нея е необходима някаква реципрочност. Ако в една държава всеки консуматор има правото да подписва директни договори за доставка, а в съседната - само 33% от потребителите, за никаква търговия не може да се говори.
- В програмата на канадския проект е записано, че ще се работи и върху стратегия за приватизацията на енергийния сектор в тези държави. Според вас кой процес трябва да предшества другия - приватизацията или либерализацията?
Люлин Радулов:
- По този въпрос според мен няма спор - електроенергийният пазар първо трябва да се либерализира, а после да се приватизира, ако става въпрос за производствените мощности. Условията на пазара трябва да са предварително известни на инвеститорите, защото в противен случай те се стремят към дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията и към всевъзможни други гаранции за инвестицията си. Това прави ТЕЦ-овете неконкурентоспособни и на практика няма никакъв смисъл в либерализацията.
Колкото до електроразпределителните клонове, при тях приватизацията е по-възможна, стига държавата така да сключи договора, че да осигури социалната защита, защото именно там са крайните цени за потребителите.
- В приетата в четвъртък от правителството програма за приватизация през 2002 година е записано, че ще се продадат 7-те електроразпределителни клона, 20 топлофикации и 7-8 ТЕЦ-а, т.е. на практика всичко. Как ще го коментирате?
Люлин Радулов:
- Разбира се, политиците винаги са искали това, което искат да стане колкото се може по-бързо. Но без предварителна подготовка е силно съмнително, че този процес ще бъде успешен. Дори за разпределителните клонове - в тях не е инвестирано от десетки години, не се знае и какво и къде точно трябва да се вложи, за да се намалят загубите и кражбите.
- Смятаме, че ще ни трябват няколко години само за нормативната база. Примерно - да сме готови за времето, в което ще влезем в Европейския съюз, т.е около 2007 година. Има, обаче, и други проблеми - в Европейския съюз вече има няколко държави, като например Великобритания и някои от скандинавските, със 100% либерализиран вътрешен пазар. Докато други - като например Гърция, Италия и Франция, се придържат към директивата, която изисква към този момент да е свободен само 33% от вътрешния пазар. А това създава трудности пред търговията, защото за нея е необходима някаква реципрочност. Ако в една държава всеки консуматор има правото да подписва директни договори за доставка, а в съседната - само 33% от потребителите, за никаква търговия не може да се говори.
- В програмата на канадския проект е записано, че ще се работи и върху стратегия за приватизацията на енергийния сектор в тези държави. Според вас кой процес трябва да предшества другия - приватизацията или либерализацията?
Люлин Радулов:
- По този въпрос според мен няма спор - електроенергийният пазар първо трябва да се либерализира, а после да се приватизира, ако става въпрос за производствените мощности. Условията на пазара трябва да са предварително известни на инвеститорите, защото в противен случай те се стремят към дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията и към всевъзможни други гаранции за инвестицията си. Това прави ТЕЦ-овете неконкурентоспособни и на практика няма никакъв смисъл в либерализацията.
Колкото до електроразпределителните клонове, при тях приватизацията е по-възможна, стига държавата така да сключи договора, че да осигури социалната защита, защото именно там са крайните цени за потребителите.
- В приетата в четвъртък от правителството програма за приватизация през 2002 година е записано, че ще се продадат 7-те електроразпределителни клона, 20 топлофикации и 7-8 ТЕЦ-а, т.е. на практика всичко. Как ще го коментирате?
Люлин Радулов:
- Разбира се, политиците винаги са искали това, което искат да стане колкото се може по-бързо. Но без предварителна подготовка е силно съмнително, че този процес ще бъде успешен. Дори за разпределителните клонове - в тях не е инвестирано от десетки години, не се знае и какво и къде точно трябва да се вложи, за да се намалят загубите и кражбите.
