Специално за Econ.bg
Край Каварна е изградена фермата за производство на култивирани черноморски миди "Дълбока Бг" ООД. Черната морска мида е ядивна, обект на стопански улов и отглеждане в цял свят. Черупката ѝ е гладка, синя, виолетова или кафява на цвят, пояснява "Уикипедия". Обикновено живее в приливни зони, прикрепена към скали посредством здрави нишковидни структури, образувани от секреция на жлези, които се намират в крака на мидата.
След 1 януари 2007 г., с помощта на Структурните фондове на Европейския съюз, се предвиждаше по нашето Черноморие да бъдат изградени множество мидени ферми, чието производство да измести вносните продукти на българския пазар. В началото на миналата седмица журналисти посетиха мидената ферма край Каварна. За проблемите и предизвикателствата пред миденото производство у нас, след като вече сме член на ЕС, научихме от управителя на "Дълбока Бг" ООД Панайот Дяков.
Акценти:
-
Мидарници много, от страна на държавата никакъв интерес;
-
Кандидатстване по САПАРД - живо бягане по мъките;
- Никой не следи, че се продават миди от канала
Г-н Дяков, как решихте да се занимавате с отглеждане на миди?
Панайот Дяков:
Занимавам се професионално с риболов от дълги години. В началото на 90-те години реших да пробвам и тази дейност. Необходимите съоръжения започнах да набавям поетапно, тъй като са нужни доста средства. В момента не мога да кажа колко точно пари са нужни да се започне такъв бизнес. От държавата не съм получил нито един лев.
Кандидатствали ли сте по някои от програмите в земеделието?
Панайот Дяков:
По нито един проект не съм кандидатствал. Знам, че има програми за тази дейност, но и малко хора са взели пари от тях. Колегата ми, който отглежда миди до моята ферма, получи субсидии по програма САПАРД.
Коя е причината да не кандидатствате за субсидии?
Панайот Дяков:
Проблемът е, че мидарниците станаха прекалено много, а няма осигурен пазар. В Каварна има няколко ферми, които задоволяват нуждите на ресторантите в региона на Варна. Аз също пласирам произведеното количество изцяло в ресторанта ми. Извън България пазар няма. Годишното производство се определя от нуждите на пазара. Ако ни се осигури пазар, веднага можем да разширим производството. Ако някой ни гарантира, че в точно определен месец на тази година ще ни купи 50 тона миди, вече аз мога да си направя сметката как да разширя производството. До този момент никой от държавата не е проявил интерес към този тип производство. Явно все още не сме достигнали необходимото ниво на развитие, за да имаме експорт. За момента не виждам и индикации, че този пазар ще се развие.
Документацията и бюрократичните трудности ли ви демотивират?
Панайот Дяков:
По програма САПАРД естествено, че бюрокрацията ни спъва. Това си е живо бягане по мъките.
Кои са другите пречки пред развитието на миденото производство?
Панайот Дяков:
Една от причините е, че в момента Варна е залята с миди от канала и от буните. Никой не обръща внимание, че са от там. Органите, които следят за качеството на храните, също знаят, че са от там, но нищо не правят. Продавачът си има документи, които са изрядни, независимо, че продукцията не е от мидарник.
Освен това, районът е залят от вносни миди. Виждал съм китайско и холандско производство, чиято ядка върви на цена над 13 лева за килограм.
На каква цена вървят култивираните български миди?
Панайот Дяков:
Между 2-3 лева на черупка за килограм. Мидената ядка се търгува до 10 лева.
Интервю на Апостол Апостолов, Econ.bg
