Специално за Екон

Г-н Макьов, от началото на годината влезе в сила Законът за електронната търговия. Кои са неговите особености? Как този закон защитава потребителите от гледна точка на получаването на спам (непоискани съобщения) в електронната поща?

Деян Макьов:

Законът е сравнително нов – в сила е от 1 януари 2007 г. Той възпроизвежда Директива 2031 за електронната търговия на Европейския парламент и Съвета на ЕС. Първоначално в закона се предвиждаше контролен орган за непоисканите съобщения в електронната поща да бъде Комисията за регулиране на съобщенията. Впоследствие това се промени и в крайна сметка контролен орган по този закон се предвижда да е Комисията за защита на потребителите.

Според мен, а и според специалистите в тази област, директивата е въведена изключително добре. Това е едно съвършено ново законодателство за нас. Предизвикателството е не толкова самото приемане на закона, а по-скоро неговото прилагане. Тъй като материята е нова за нас, тепърва ще се борим с този вид нарушения. Законът предвижда Министерският съвет да приеме наредба, която да определи реда за воденето на регистър за непоисканите търговски съобщения (т.нар. спам съобщения).

Имат ли потребителите на електронна поща реална защита срещу спам към настоящия момент? Могат ли да се оплачат в Комисията заради получаване на непоискани съобщения?

Деян Макьов:

Няма пречка за това. Законът прави едно разграничение. От една страна в него се споменава, че всеки доставчик, който праща непоискано търговско съобщение до получател, трябва да го уведоми ясно и да включи в това съобщение информацията, че то е непоискано – при получаването на съобщението тази информация трябва да е налична.

Обаче като се има предвид това, че при всички случаи е забранено да се изпращат търговски съобщения до потребители, т.е. до физически лица, то хипотезата за предварителното уведомяване няма да се прилага спрямо потребители. Тя ще се прилага, съдейки по разпоредбите, по отношение на юридическите лица и то само на тези, които не са включени в регистъра. Изрично е упоменато в закона, че този регистър следва да съдържа електронните адреси на юридическите лица, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения.

Кога ще влезе в сила наредбата за регистъра и кога той ще заработи?

Деян Макьов:

Това е задача на Министерския съвет. Работи се по такава наредба, доколкото знам. Все пак това е нормативна база и не може всичко да стане изведнъж – както споменах, законът е нов. Тук проблемът обаче не е само законодателен. Повечето от непоисканите търговски съобщения не идват от страните от Европейския съюз, а извън него. Ако търговец от страна-членка на ЕС изпраща подобни съобщения, няма проблем за нас – ние ще си взаимодействаме с контролните органи от другите страни-членки и изпращането ще бъде прекратено. Лицето може да бъде издирено, да му бъде наложена санкция и да се постанови забрана за продължаване на тези действия. Това произтича от факта, че всички страни-членки на ЕС са въвели директивата за електронната търговия.

От държави, които не са членове на Европейския съюз обаче, независимо от това дали се намират в Европа или не, не бихме могли да осигурим защита в такава степен. В този случай тя може да бъде само техническа. Напоследък този тип защита е много актуален. Има специалисти в тази област – системните администратори, които по технически път правят анти-спам програми и системи, които да филтрират определени съобщения от конкретни домейни или конкретни адреси в Интернет. Аз също имам електронна поща, на която съм поставил филтър и не получавам спам.

По какъв начин потребителите могат да подадат жалба при вас във връзка с получаване на спам? Преди време излезе информация, че комисията е обявила телефон за подобни оплаквания, който обаче реално не работи – какъв е случаят с този телефон?

Деян Макьов:

Има национален телефон на потребителя, обявен от КЗП. Той е 0700-111-22 и независимо от коя част на България се обаждате, се таксува като обикновен градски разговор. На този телефон може да бъде получена допълнителна информация (в зависимост от това на територията на коя от шестте регионални дирекции на КЗП се намира потребителят) и да бъде даден друг телефон, да се окаже съдействие на потребителя да подаде сигнал или жалба.

Но няма директен телефон само за спам жалби?

Деян Макьов:

Ние сме контролен орган по 11 нормативни акта. Смея да твърдя, че няма друг орган от този ранг, който да упражнява контрол и правомощия по толкова нормативни актове. И от тази гледна точка считаме, че всеки един нормативен акт трябва да се спазва – дали ще бъде нарушен Законът за електронната търговия или някой друг, няма значение – не е необходимо за всеки един закон да има отделен телефон. Имаме си телефон на потребителя, независимо от това за какво нарушение става дума. Получените сигнали се разпределят между служителите ни, в зависимост от ресорите им.

Какви са санкциите за изпращане на спам, предвидени в закона?

Деян Макьов:

Санкциите за този вид нарушение са от 250 до1500 лв. за физически лица и от 500 до 2000 лв за юридически лица. При повторно нарушение и при неизпълнение на постановената забрана за преустановяване на изпращането на спам, максималната санкция е 4000 лв.