Специално за ECON.BG

- Г-жа Кардашева, ЧЕХГ "Проф. Д-р Васил Златарски" е единственото българско училище, оторизиран член на световната верига училища International Baccalaureate Organization (IBO). Какво представлява IBO и какво означава това членство за вас?

Цветана Кардашева:

- International Baccalaureate Organization (IBO) е създадена през 1968 година в отговор на търсенията на Комисията към Обединените нации за намиране на формула за международно образование. Такова, каквото да създава млади хора с интернационална перспектива и познаване на различните култури. Същевременно, още тогава е усетена нуждата за обслужване на мобилните ученици. Тогава програмата е създадена във връзка с колежите на Обединения свят към ООН, които действат и до днес, но досега програмата успя да обхване още над 1200 училища по света. Това е програмата, по която работят т.нар. International Schools. Освен тях, към семейството на IB Schools се причисляват и национални училища, все повече държавни училища прокарват програмата на International Baccalaureate.

Мисията на нашето училище, като общност, обединена около изконни човешки ценности, включва отношението между ученици, учители и родители, работа, извън рамките на училището. Визията ни е за отваряне към света, разширяване на кръгозора. Това са нуждите на днешния ден. България се отваря и не може образованието ни да остане затворено. Измерването на образованието, получавано в България, с международните стандарти е друга задача на училището. Не можем да продължаваме да твърдим, че нашето образование е добро, без да имаме база за това. Нека да го измерим, за да преценим какво е качеството му. Стремим се да съчетаем езиковото обучение, компютърните умения и задължителна национална идентичност. Младите хора трябва да имат свободата да избират своето бъдеще. Доброто образование означава повече шансове за младите хора, не да предначертава пътя им, а да дава свобода на избор. Вярна е формулата "Образованието е знание", но знанието за нас означава "можене". Това "можене" лесно може да бъде измерено. Търсихме и мисля, че намерихме формула за даване на тази възможност – достигане до свободата на избор. Един млад човек трябва да може да избира. Това е мисията на училището и тя намери едно от решенията си в IB обучението. Мисията на IBО до голяма степен съвпада с целта на нашето училище. До оторизация се стигна след много години труд, целенасочена подготовка и усилия. Вратата на IBO беше отворена много трудно, изискванията там са железни, критериите са много високи. Оторизацията беше предхождана от усилена работа по всеки учебен предмет, много техническа работа, изучаване на всички особености по международната програма, всеки един от преподавателите в екипа трябваше да бъде подробно запознат с изискванията, начина и системата на обучение. Училището беше огледано от всички страни. Трябваше да свършим много работа и за нашето Министерство на образованието, което да признае програмите на IBO. От тази учебна година поставяме старта на същинското обучение на IBO в България и до септември месец приемаме желаещи.

- Каква диплома получават IB учениците?

Цветана Кардашева:

- IB учениците получават и национална, и международна диплома. Наред с българската си диплома, те могат да работят и по посока на получаване на елитното образование по програмата на IBO. Обучението, само по себе си, не гарантира дипломата. Това е безпрекословно изискване на програмата. Тя завършва с полагане на 6 матури и защита на дипломна работа. Учениците ще участват и в задължителни извънкласни мероприятия, т.е. търси се участие в социални, творчески, спортни дейности. Образованието не е само академично развитие, то трябва да развива духа на човека, човешките взаимоотношения и активността.

- Получават ли завършилите IBO програмите преференции при кандидатстване във висши учебни заведения?

Цветана Кардашева:

- От 1968 г. досега университетите в света са имали достатъчно допир, както с програмите на обучение, така и с качествата, които програма развива. Всеки университет в отделните страни е имал време да прецени, че IBO учениците са добре дошли в неговата университетска среда. На програмата на IBO се гледа като на предуниверситетска програма на обучение - стилът на работа, методите, отношението на ученици и на учители към учебния процес водят до по-високо качество на обучението. Развиват се умения, такива, каквито се очакват при влизане в университета – самостоятелна работа в срокове, защитаване на писмени работи, презентации, търсене на информация, активно отношение към процеса, което води до добър резултат. IBO дипломантът е предпочитан от много университети, част от които дават и стипендии. IB учениците могат да почукат на вратата на специалности с най-голяма конкуренция. Чуждите университети приемат IB дипломата за приемен изпит.

В България, още не можем да говорим за практика, защото IB образованието сега стартира. Вярвам, че университетите в България няма да направят изключение от световните тенденции. Вероятно е нужно малко време, за да се запознаят с програмата, да оценят силните страни, за да видят ефекта от това обучение.

- Обществото остава с мнението, че IB обучението подготвя студенти за престижни университети в чужбина. Не създава ли IB програмата на обучение потенциални емигранти?

Цветана Кардашева:

- Едва ли образованието е нещото, което създава емигранти. Ако мотивите за емиграция са налице, то младите хора ще емигрират така или иначе. Напротив, доброто образование по международни стандарти дава възможност за избор, т.е. не може една международна програма на обучение да бъде обвинявана, че създава емиграционен мотив. Много училища в Англия са приели IB програмата като паралелна на националната система. Това е куриозно. Много скандинавски страни също са възприели програмата. Има цял каталог на училищата приели IB обучението. Досега не е имало IB обучение в България, а има ученици, които се насочват навън. Не IB е причината. IB може само да даде по-големи възможности на хората. Никой родител и никой ученик няма да се възпротиви на идеята за образование по международен критерий. По-нататъшната реализация не е обезателно свързана с IB. Много образовани и амбициозни хора предпочитат нашите университети. Това не означава, че тези хора нямат международна перспектива. Оставането в България не означава, че трябва да се лишаваме от международна перспектива.

- Какво е отношението на българина към частното образование? Има ли интерес към IB образованието в България?

Цветана Кардашева:

- Живеем в много динамичен свят. Имаше години, в които частното образование беше младо и му трябваше време, за да се намери верния тон, да натрупа опит. Частното образование в Българя все още е много младо. Не можем, обаче, да продължаваме да маркираме едно училище като добро или лошо като следствие от това дали е държавно или частно. Не частно-държавно е противопоставянето. Противопоставянето е по линия на визията за образованието, начинът, по който се изпълнява предначертаното, реалните резултати, мотивираността. Тези неща се променят във времето и пазарът много категорично ги отчита. Става дума за децата ни и грешка с образованието не бива да се прави. Вярно е, че частното образование струва пари и в тази посока, училището формира много внимателно финансовата си политика, за да направи образованието по-достъпно. Ако образованието отваря перспективи, българинът е много склонен да инвестира в него. Много хора си дават сметка, че България ще е член на ЕС, че пазарът на труда се отваря. Трябва много да внимаваме какво прави света и да можем и ние да го правим. Няма значение дали един млад човек ще избере ще работи в България или в Гърция, в Норвегия или в Англия, той ще бъде на пазара на труда. Дано повече българи да имат шанс за достоен живот. Колкото по-скоро отворим врата към света, толкова по-вероятно е по-скоро и ние да станем част от него.

- IB учениците получават и национална, и международна диплома. Наред с българската си диплома, те могат да работят и по посока на получаване на елитното образование по програмата на IBO. Обучението, само по себе си, не гарантира дипломата. Това е безпрекословно изискване на програмата. Тя завършва с полагане на 6 матури и защита на дипломна работа. Учениците ще участват и в задължителни извънкласни мероприятия, т.е. търси се участие в социални, творчески, спортни дейности. Образованието не е само академично развитие, то трябва да развива духа на човека, човешките взаимоотношения и активността.

- Получават ли завършилите IBO програмите преференции при кандидатстване във висши учебни заведения?

Цветана Кардашева:

- От 1968 г. досега университетите в света са имали достатъчно допир, както с програмите на обучение, така и с качествата, които програма развива. Всеки университет в отделните страни е имал време да прецени, че IBO учениците са добре дошли в неговата университетска среда. На програмата на IBO се гледа като на предуниверситетска програма на обучение - стилът на работа, методите, отношението на ученици и на учители към учебния процес водят до по-високо качество на обучението. Развиват се умения, такива, каквито се очакват при влизане в университета – самостоятелна работа в срокове, защитаване на писмени работи, презентации, търсене на информация, активно отношение към процеса, което води до добър резултат. IBO дипломантът е предпочитан от много университети, част от които дават и стипендии. IB учениците могат да почукат на вратата на специалности с най-голяма конкуренция. Чуждите университети приемат IB дипломата за приемен изпит.

В България, още не можем да говорим за практика, защото IB образованието сега стартира. Вярвам, че университетите в България няма да направят изключение от световните тенденции. Вероятно е нужно малко време, за да се запознаят с програмата, да оценят силните страни, за да видят ефекта от това обучение.

- Обществото остава с мнението, че IB обучението подготвя студенти за престижни университети в чужбина. Не създава ли IB програмата на обучение потенциални емигранти?

Цветана Кардашева:

- Едва ли образованието е нещото, което създава емигранти. Ако мотивите за емиграция са налице, то младите хора ще емигрират така или иначе. Напротив, доброто образование по международни стандарти дава възможност за избор, т.е. не може една международна програма на обучение да бъде обвинявана, че създава емиграционен мотив. Много училища в Англия са приели IB програмата като паралелна на националната система. Това е куриозно. Много скандинавски страни също са възприели програмата. Има цял каталог на училищата приели IB обучението. Досега не е имало IB обучение в България, а има ученици, които се насочват навън. Не IB е причината. IB може само да даде по-големи възможности на хората. Никой родител и никой ученик няма да се възпротиви на идеята за образование по международен критерий. По-нататъшната реализация не е обезателно свързана с IB. Много образовани и амбициозни хора предпочитат нашите университети. Това не означава, че тези хора нямат международна перспектива. Оставането в България не означава, че трябва да се лишаваме от международна перспектива.

- Какво е отношението на българина към частното образование? Има ли интерес към IB образованието в България?

Цветана Кардашева:

- Живеем в много динамичен свят. Имаше години, в които частното образование беше младо и му трябваше време, за да се намери верния тон, да натрупа опит. Частното образование в Българя все още е много младо. Не можем, обаче, да продължаваме да маркираме едно училище като добро или лошо като следствие от това дали е държавно или частно. Не частно-държавно е противопоставянето. Противопоставянето е по линия на визията за образованието, начинът, по който се изпълнява предначертаното, реалните резултати, мотивираността. Тези неща се променят във времето и пазарът много категорично ги отчита. Става дума за децата ни и грешка с образованието не бива да се прави. Вярно е, че частното образование струва пари и в тази посока, училището формира много внимателно финансовата си политика, за да направи образованието по-достъпно. Ако образованието отваря перспективи, българинът е много склонен да инвестира в него. Много хора си дават сметка, че България ще е член на ЕС, че пазарът на труда се отваря. Трябва много да внимаваме какво прави света и да можем и ние да го правим. Няма значение дали един млад човек ще избере ще работи в България или в Гърция, в Норвегия или в Англия, той ще бъде на пазара на труда. Дано повече българи да имат шанс за достоен живот. Колкото по-скоро отворим врата към света, толкова по-вероятно е по-скоро и ние да станем част от него.