Специално за Econ.bg

- Г-н Христов, какви изводи бяха направени за влиянието на единната европейска валута в Югоизточна Европа на тазгодишния Икономически форум?

Калин Христов:

- Дискусията беше много интересна, защото имаше представители с различен опит и различна степен на развитие и предизвикателства пред отделните страни. Представител на Банка на Англия представи присъединяването към общата евровалута от гледна точка на Великобритания, която е много по-различна от тази на страните от региона. Представителят на Черна гора, където еврото е официална валута, разказа как е проведен процеса при тях и как една страна, която използва чужда валута за платежна единица измерва своите парични агрегати. Имаше представител на Националната банка на Хърватско, която е държавата с най-висока степен на неофициална евроизация, т.е. страната има официална валута, но хората спестяват и се разплащат основно в чуждестранна валута. Хърватският пример е много показателен за това как, ако икономическите агенти изберат да използват дадена валута, централната банка и правителството много трудно могат да обърнат процеса.

Основните изводи, бяха, че докато Великобритания все още счита, че може да извлича ползи от това да има собствена валута и отлага присъединяването към единната валута, то страните от Южна Европа биха получили огромни ползи от една обща валута. Колкото по-бързо се реши процеса на присъединяване към ЕС и монетарния съюз, колкото по-бързо региона има обща валута, толкова по-бързо той ще конвергира в реално изражение към ЕС.

- Какъв ефект очаквате от въвеждането на еврото като официална валута у нас?

Калин Христов:

- Има огромно количество литература, която теоретично разглежда въпроса за ефектите на общата валута върху една икономика и в общи линии опита на страните от еврозоната  и други монетарни съюзи потвърждават теорията. Естествен е стремежът и на нашата страна за по-бързо присъединяване към Европейския съюз  и Паричния и икономически съюз. Стремежът за изграждане на паричен съюз в Европа има 1000 годишна история именно поради ползите, които той носи за участващите стани. 

На първо място, общите валути дават тласък на търговията. Това означава, че ние можем да очакваме голям ръст в търговията между нас и ЕС и оттам, насърчаване на икономическия растеж. Друг важен ефект е съкращаването на разходите в икономиките, които приемат обща валута от гледна точка на това, че изчезват трансакционните разходи свързани с преминаването от една валута в друга. Същевременно общите валути насърчават конкуренцията на микрониво. Цените в голяма икономическа зона се изразяват в една валута, улесняват се сравненията между цените и арбитража между стоките. Постига се ценова прозрачност, без големи отклонения за дълъг период. Друг ефект е конвергирането на лихвените проценти. Това се видя много добре при формирането на ЕС, когато лихвените проценти на южните страни конвергираха към най-ниските лихвени проценти в зоната. По-ниските лихвени проценти водят и до насърчаване на инвестициите и потреблението.

- Възможни ли са икономически сътресения, ако еврото бъде въведено преди приемането ни в ЕС?

Калин Христов:

- Обикновено евроизацията действа обратно. До тази стъпка прибягват страни, които имат икономически проблеми в резултат на нестабилна макроикономическа или парична политика. Икономически сътресения от предварително приемане на еврото не може да има, защото логиката е обратна. Формирането на паричен съюз (в случая на евроизация този съюз е асиметричен) обикновено е свързано със стабилизация на икономиката и даване на допълнителен тласък за икономически растеж.  Възможни са политически сътресения, от гледна точка на това, че въвеждането на единната валута преди официалното приемане в ЕС противоречи на стандартната процедура и води в определена степен до  загуба на доверие между преговарящите страни.

- Какви последствия очаквате от минаването към предпазно споразумение с МВФ?

Калин Христов:

- Предпазните споразумения по принцип се разглеждат като позитивен сигнал. Преминаването от траншове към предпазно споразумение означава, че страната ни се разглежда като по-стабилна. Според мен, България можеше да направи предпазно споразумение дори по-рано. Стъпката е положителна и не може да има негативен ефект.

- Как приемате идеята фискалният резерв да се използва за предсрочно изплащане на външния дълг?

Калин Христов:

- Това, което прави българското правителство е да акумулира резерви, които обикновено са равни на годишните плащания по външния дълг. В този случай то си създава буфер, така че при неблагоприятно развитие на икономиката, обслужването на външния дълг да не бъде застрашено. В теорията това се нарича правило на Гуидоти и МВФ го предписва на страни, които имат относително висок външен дълг и съществуват  рискове  притока на капитали неочаквано да намалее. Ако имаме акумулирани резерви, можем да изкупим част от дълга, което означава, че се съкращават годишните плащания по него и ще се поддържат по-малки резерви. Фактически това е просто промяна в стратегията - замяна на пасивното поддържане на резерви с изкупуване на дълга.

- Има ли ефективен диалог между БНБ и Министерство на финансите?

Калин Христов:

- По принцип ефективната връзка между министерство на финансите и централните банки може да се раздели на две части: стратегически  и оперативен диалог. Стратегически ефективният диалог означава, че ако централната банка има дадена цел и стратегия за достигането й, министерство на финансите би трябвало да води такава политика, че да не противоречи на целта на банката. В България може да се каже, че има ефективен стратегически диалог между БНБ и Министерство на финансите от гледна точка на това, че има фиксиран курс и целта е постигане на ниска инфлация. Това не би било възможно, ако министерството няма отговорна фискална политика, която да подкрепя Централната банка.

Оперативният диалог е необходим от гледна точка на това, че министерство на финансите има сметки в централната банка и управлявайки тези сметки то влияе върху дейността на банката. Този ефект съществува във всички страни – в Америка тези отношения са уредени със специален договор, докато в ЕС установяването на контакт на Европейската централна банка с 12 правителства е много по-сложно. Според закона, управлението на ликвидността на правителствата не трябва да засяга операциите на Централната банка и ако ги засяга, тя трябва да има начин да  неутрализира влиянието. У нас също има такъв ефект и съществуват възможности за  подобряване на  оперативния диалог.  Свършен е голям обем работа, но остават още доста неща преди да се доближим до най-добрите световни практики в тази област.

- Обикновено евроизацията действа обратно. До тази стъпка прибягват страни, които имат икономически проблеми в резултат на нестабилна макроикономическа или парична политика. Икономически сътресения от предварително приемане на еврото не може да има, защото логиката е обратна. Формирането на паричен съюз (в случая на евроизация този съюз е асиметричен) обикновено е свързано със стабилизация на икономиката и даване на допълнителен тласък за икономически растеж.  Възможни са политически сътресения, от гледна точка на това, че въвеждането на единната валута преди официалното приемане в ЕС противоречи на стандартната процедура и води в определена степен до  загуба на доверие между преговарящите страни.

- Какви последствия очаквате от минаването към предпазно споразумение с МВФ?

Калин Христов:

- Предпазните споразумения по принцип се разглеждат като позитивен сигнал. Преминаването от траншове към предпазно споразумение означава, че страната ни се разглежда като по-стабилна. Според мен, България можеше да направи предпазно споразумение дори по-рано. Стъпката е положителна и не може да има негативен ефект.

- Как приемате идеята фискалният резерв да се използва за предсрочно изплащане на външния дълг?

Калин Христов:

- Това, което прави българското правителство е да акумулира резерви, които обикновено са равни на годишните плащания по външния дълг. В този случай то си създава буфер, така че при неблагоприятно развитие на икономиката, обслужването на външния дълг да не бъде застрашено. В теорията това се нарича правило на Гуидоти и МВФ го предписва на страни, които имат относително висок външен дълг и съществуват  рискове  притока на капитали неочаквано да намалее. Ако имаме акумулирани резерви, можем да изкупим част от дълга, което означава, че се съкращават годишните плащания по него и ще се поддържат по-малки резерви. Фактически това е просто промяна в стратегията - замяна на пасивното поддържане на резерви с изкупуване на дълга.

- Има ли ефективен диалог между БНБ и Министерство на финансите?

Калин Христов:

- По принцип ефективната връзка между министерство на финансите и централните банки може да се раздели на две части: стратегически  и оперативен диалог. Стратегически ефективният диалог означава, че ако централната банка има дадена цел и стратегия за достигането й, министерство на финансите би трябвало да води такава политика, че да не противоречи на целта на банката. В България може да се каже, че има ефективен стратегически диалог между БНБ и Министерство на финансите от гледна точка на това, че има фиксиран курс и целта е постигане на ниска инфлация. Това не би било възможно, ако министерството няма отговорна фискална политика, която да подкрепя Централната банка.

Оперативният диалог е необходим от гледна точка на това, че министерство на финансите има сметки в централната банка и управлявайки тези сметки то влияе върху дейността на банката. Този ефект съществува във всички страни – в Америка тези отношения са уредени със специален договор, докато в ЕС установяването на контакт на Европейската централна банка с 12 правителства е много по-сложно. Според закона, управлението на ликвидността на правителствата не трябва да засяга операциите на Централната банка и ако ги засяга, тя трябва да има начин да  неутрализира влиянието. У нас също има такъв ефект и съществуват възможности за  подобряване на  оперативния диалог.  Свършен е голям обем работа, но остават още доста неща преди да се доближим до най-добрите световни практики в тази област.