Г-жо Маринова, Сандански Ви познава с това, че организирате едно от най-значимите събития в града - Балканския младежки фестивал. Как се роди идеята за него?

Емилия Спандониева - Маринова:

За първи път Балканският младежки фестивал (BYF) се проведе в Габрово. Живяла съм там 16 години. Завърших ВИАС, строителен инженер, но доста години се занимавах с политика. Работех в Община Габрово, когато през 1995 г. дойде на гости шефът на Американската агенция за международно развитие (USAID). Агенцията искаше общината да им предложи няколко проекта, които да бъдат подкрепени финансово. Подготвени бяха пет проекта в различни области, сред които бе и моят за изграждане на младежки център. Представителите на агенцията казаха, че това е първата община в България, която мисли за младите хора. Всички кандидатстващи проекти до този момент са били за подпомагане на социално слаби хора, пенсионери, както и за бизнеса. Много им допадна идеята и подкрепиха изграждането на Младежки културно-информационен център в Габрово, като пилотен проект на Американската агенция за международно развитие. Три години го подпомагаха, докато центърът стана устойчив. Междувременно други местни организации за регионално управление също ни подкрепиха. В личен план, преминах през множество семинари и обучения, в които се преподаваха умения за стратегическо планиране, изработване и управление на проекти, създаване и работа в неправителствена организация, работа в екип и разрешаване на конфликти и т.н. В тези обучения придобих всички свои познания, а през годините придобих и умения и опит, необходими за дейността, която развивам.

Младежкият културно-информационен център ли беше най-големият проект, по който работихте в Габрово?

Емилия Спандониева - Маринова:

Да, но един друг проект постигна невероятен успех. Това беше популяризирането и прилагането на практика на Европейската харта за участието на младите хора в живота на общините и регионите (документ на Съвета на Европа).

През 1998 г. поехме инициатива за прилагането й в България. Това беше основният документ, който дава рамка на политиката за работа с младите хора на местно ниво. Една от целите на тази политика е младежите да участват активно в обществения живот и да остават да живеят и се реализират в градовете и селата, в които са родени. След като са отишли да се образоват, да се връщат в родния си край. Това е европейската политика.

Подехме инициативата и Общинският съвет в Габрово стана първият у нас, който прие решение да прилага принципите на младежката харта. В последствие направихме и национална кампания, като над 160 общини приеха принципите, заложени в документа. През 1999 г. чрез Комисията за местно самоуправление към парламента, постигнахме един много сериозен успех. Парламентът прие Декларация, че на национално ниво младите хора трябва да бъдат толерирани и подпомагани. България прие идеята да спазва хартата и да реализира младежка политика, която да ни доближава до европейските стандарти на управление.

Това е забележителен успех. Как реагираха европейските ви партньори?

Емилия Спандониева - Маринова:

Оценени бяхме по достойнство. През 2002 година Съвета на Европа учреди специална награда и ние станахме първата номинирана и наградена организация.

В каква насока насочихте усилията си, след като Европа Ви обяви за номер едно в областта, в която работите?

Емилия Спандониева - Маринова:

Паралелно с работата по въвеждане на хартата организирахме обучения на млади хора. От 1996 г. стартирахме и Балканския младежки фестивал.

Как се роди идеята за него?

Емилия Спандониева - Маринова:

Инспирирани бяхме от войната в Босна и Херцеговина. Идеята беше младите хора да покажат на обществото, на политическия елит, на света, че не робуват на политически спекулации и негативното мислене, трупано в течение на столетия на Балканите. Да покажем, че младите хора могат и искат да живеят като използват културните си различия, за да творят, а не да ги превръщат в измислени поводи за войни, смърт и насилие. Именно за това, както в Габрово, така и днес в Сандански включваме множество културни прояви от различен характер – изложби, поп-арт, авангардно изкуство, младежки артистични формации – всички видове изкуства, които вълнуват младите хора и им помагат да изразят себе си. Част от събитията се организират на емблематични за българската култура и традиции места. Това, което правихме преди в Етъра и Соколовския манастир, сега пренесохме в Мелник и на Роженския манастир.

Как Сандански спечели домакинството на този фестивал? Какво Ви накара да пренесете идеята от Габрово в Сандански? Как Ви подкрепи родният град?

Емилия Спандониева - Маринова:

През 2003 г. постепенно започнах да осъзнавам значението на поговорката “У дома и стените помагат". Подкрепата на местната власт в проекти от този тип е от изключително значение. След изборите в Габрово подкрепата на общината постепенно бе оттеглена, защото някои местни лидери пожелаха да поемат организацията като решиха, че сами ще се справят по-добре и по всякакъв начин ни пречиха да реализираме нашите проекти. През 2004 г. имахме много успешен фестивал, а през 2005 г. общината реши, че сама ще организира младежки фестивал. Тъй като нямаха собствени контакти, те поканиха участници от чужбина, които вече са участвали в нашия фестивал. В същност аз разбрах за това от самите тях. Хората ми се обаждаха по телефона, свързваха се с мен чрез интернет и недоумяваха какво става, за какъв фестивал става въпрос.

Как преодоляхте тази криза?

Емилия Спандониева - Маринова:

В Габрово имаше над 20 души, които работеха на доброволни начала в продължение на девет години за реализирането на младежките ни проекти. Много млади хора придобиха сериозни умения, организационни способности, израснаха с проектите. Допитах се до тях и те твърдо застанаха зад идеята, че фестивал трябва да има. Имаше предложения да бъде в София, но аз много се съмнявах, че в столицата може да се получи същия ефект, защото там щеше се загуби като събитие. Тогава се роди идеята за Сандански. За мен беше важно да имам подкрепата на хората, с които започна всичко, както и да разбера какви са наистина интересите на младите хора. Важно е да се отговори на техните потребности. Когато доброволците ми каза - да, защо не в Сандански, това е туристически град, а и там е много хубаво... тогава вече решенето бе взето. По същото време получихме предложение и от кмета на Петрич. Той предлагаше много по-сериозна подкрепа, но Сандански е моя роден град. За мен беше много важно да е тук. От друга страна, имам няколко приятелки, които идваха много години от Сандански да ми помагат чак в Габрово. За тях това бе почивка и разнообразие, но за мен е сериозна помощ, защото те са професионалисти, имат опит и сега в Сандански отново много ми помагат.

Как Ви приеха в Сандански?

Емилия Спандониева - Маринова:

Всичко стана много бързо. Бяха останали само три месеца до датата на откриването на фестивала. Беше изключително притеснително да се появя пред общинската управа и да предложа да бъда подкрепена за такъв мащабен проект, който да бъде осъществен толкова бързо. Аз работех по това време за организацията на този фестивал в Габрово. Беше голям скок, но нямах друг избор, освен да рискувам. Много се притеснявах, но моите приятелки ми казаха, че ако се срещна със заместник-кмета на общината Любка Янкова и съм достатъчно убедителна, ако тя поеме и приеме присърце идеята, проекта ще се осъществи. Оказа се, че Янкова познава моите родители, помни ме още от малка, родният край ме прие с отворени обятия. Аз започнах надълго и нашироко да обяснявам и когато стигнах до фестивала тя само каза: “Това е страхотно, така може да разсъждава само един истински санданчанин. Сега искаме Сандански да стане фестивален град, говорим и със сестри Бисерови."

На мен ми падна камък от сърцето. Получих пълна подкрепа. Ако ми беше казала – няма нужда от такъв фестивал, никога нямаше да се реша да предприема нещо такова. През 2005 г. Любка Янкова, Лидия Матеева, Димитър Тошев бяха първите, които ми повярваха и въпреки че по никакъв начин не бяха планирали такова събитие, направиха възможно осъществяването на фестивала.

Подкрепата на общината ли беше основната причина за окончателното решение?

Емилия Спандониева - Маринова:

- От много години мислех да направя нещо в Сандански, защото хората имат много добър стандарт на живот, имат здрави семейства и улиците на града са пълни с млади хора както никъде другаде. Те имат нужда от подкрепа, от инициативи, които да им дадат възможност да проявят таланта си, да реализират идеите си и да се чувстват съпричастни и полезни на обществото. Тогава и само тогава ще има повече млади хора, които да остават и да се връщат в Сандански. Ще има не само красиви девойки и младежи в кафенетата, но и ще може духът на младостта да се пренесе във всеки един проект и начинание в града. Проблем все още е, че общината няма някаква конкретна и целенасочена политика по отношение на тези млади хора.

Как конкретно могат те да се включат в управлението на града?

Емилия Спандониева - Маринова:

Има три изпитани схеми. Едната е идеите, които младите хора генерират, да се превръщат в проекти и след обсъждане на общинско ниво те да се прилагат на практика. Втората е все повече младежи да бъдат допускани до местната власт. Не става дума само за работа в общината, а и за фирми, чиито собственици са млади хора. Ако бъдат избирани за обществените поръчки, това ще стимулира развитието им. Третият начин е добре познат в целия свят. Пътят на всички деца, които завършват училище и продължават образованието си, да бъде проследяван.

Ако в общинската администрация се знае, че например тази година сто деца отиват да следват висше образование, както и за какви специалности се подготвят, могат да се предоставят възможности за реализация на местно ниво. Всяко учебно заведение има изискване за задължителни стажове, след края на учебната година. Ако местните компании, организации и институции предоставят възможност на студентите от региона да работят в екипа им за един месец, колкото е обикновено срока на стажа, тогава тези млади хора ще се почувстват полезни и нужни тук. Те ще повярват, че не само в големия град или в чужбина могат да реализират своите умения и способности и че могат да изградят достойна кариера в Сандански.

Как се включват младите хора в местното управление по проектите, които в момента развивате?

Емилия Спандониева - Маринова:

Още когато започнахме да работим в Сандански, дойдоха десети младежи, като две от момичетата продължават и сега да работят по наши проекти. Те станаха основата за изграждането на местния Младежки център. От гледна точка на това как да се развива Сандански в бъдеще, аз мисля, че пътят трябва да е европейски. В повечето европейски страни има заместник кмет, който отговаря за младежката политика. Там общината отделя бюджет за развитие на такива структури – младежки организации, центрове, структури, формират младежки съвети, които дават нови идеи, превръщат се в един мозъчен тръст. Тези структури имат страхотен потенциал, особено в малките градове. От една страна, те са генератор на идеи за развитието на града, а от друга страна се мотивират усилията на младите хора, те получават увереност, че идеите им са приложими в реалния живот и се чувстват по-отговорни.

Какво би могло да върне един млад човек, който вече е станал професионалист, обратно в родния му град?

Емилия Спандониева - Маринова:

Ясната общинска политика, че идеите на младите хора ще бъдат чути и въплътени в реалност. Мозъците изтичат към Америка и към Близкия и Далечния изток, защото там финансови институции и фирми дават шанс на младите хора. Образованието в цяла Европа, за България да не говорим, до такава степен се е променило, че погледът и знанията на младите специалисти стават все по-жизнено важни. Особено в по-малките градове и на село. Младите хора влизат в университетите, имат контакти с хора от цяла Европа, тяхното образование е адекватно на съвременните изисквания и е на съвсем различно ниво от това преди тридесет години, когато съм учила аз. Ако такива специалисти участват в проекти за местно планиране и развитие, от една страна те ще имат по-различна, модерна визия за развитието на града, а от друга страна ще са мотивирани да допринасят за развитието на родния град.

Какво Ви демобилизира?

Емилия Спандониева - Маринова:

Отношението на местния бизнес. Имам чувството, че тези хора не взимат насериозно такъв тип проекти. Аз лично си мислех, че хората от моето поколение ще видят потенциала в това, което правим, но навсякъде, където споделих, реакцията бе откровена до болка – “това са глупости" и “звучи несериозно". Това беше доста обезсърчаващо. Едно от нещата, които много ме обиждат, е това, че общината например, която страшно много помага и оценява проекта, в момент, когато трябва да вземе решение за някаква финансова подкрепа, решава, че по-комерсиални проекти са за предпочитане.

Много често обаче хората не действат така, както говорят. Надявате ли се все пак, че ще дойде финансова подкрепа от страна на местния бизнес и общината?

Емилия Спандониева - Маринова:

Да се надяваме, защото според експертите от Американската агенция за международно развитие един фестивал като BYF може съвсем реално да даде хляб на цял един град. Става дума за това, че може да се създаде цяла индустрия – производство на сувенири, рекламни материали, съпътстващи услуги и мероприятия.

Каква зодия сте?

Емилия Спандониева - Маринова:

Телец. Скоро ще стана на 50 години.

Как обичате да празнувате?

Емилия Спандониева - Маринова:

С приятели.

Кои хора считате за свои приятели?

Емилия Спандониева - Маринова:

Имам много приятели. Не съм от хората, които казват – аз имам много познати, но малко приятели. Обикновено се казва, че в трудни моменти се познават приятелите. Аз мисля, че както аз съм получавала подкрепа в трудни моменти от моите приятели, така и аз съм била зад гърба им, когато те са имали нужда от помощ. Миналата година, когато откривахме офиса си в София, бяхме направили ВИП карти като закачка, но и за да преброим колко хора ще дойдат - и те бяха стотици. Всички те са истински приятели. Хора, които оценяват това, което правя, защото това е моят живот. Друг е въпросът дали умея да поддържам приятелствата си.

Истинското приятелство нуждае ли се от поддържане?

Емилия Спандониева - Маринова:

Един приятел трябва да бъде до теб не само когато ти е трудно, но и когато имаш повод да празнуваш. Не винаги успявам да съм до тях в хубави моменти, а ми се иска. В такъв смисъл го казвам.

Имате ли приятели, които после да са се превърнали във врагове?

Емилия Спандониева - Маринова:

Аз не смятам, че имам врагове. По-скоро има хора, които се опитват да използват някои мои идеи, в което няма нищо лошо, стига да успеят да ги реализират.

Какъв човек сте?

Емилия Спандониева - Маринова:

Изключително упорит, понякога дори неразумно упорит.

Имате ли любима сентенция?

Емилия Спандониева - Маринова:

Много неща съм си записвала през годините, но мисля, че най-много ми допада това – ако ти се случи нещо неприятно, трябва да съумееш да го обърнеш в своя полза.


Интервю на Атанас Атанасов, Югозападна информационна агенция