Специално за Econ.bg


На общините са необходими консултанти при кандидатстването за европари
Тепърва ще се увеличава броят на общините, които ще търсят кредитни средства


Миналата седмица на Боровец се проведе семинар, на който беше обсъден въпросът за ролята на банката в процеса на еврофинансиране. По време на двудневната среща стана ясно, че и в момента бюрокрацията продължава да мъчи общините при кандидатстване за европари. Ръководителят на Управление "Европейски проекти" в СИБАНК Кирил Величков разказа пред Econ.bg за проблемите, които изпитват местните администрации при кандидатстване за финансова помощ.


Г-н Величков, кои бяха основните проблеми за общините, когато започнаха да кандидатстват за евросубсидии?

Кирил Величков:

В самото начало общините нямаха добре изградени звена, които да се занимават с еврофондовете. Имаха формално един специалист по евроинтеграция, който съчетаваше едновременно доста функции.

Проблем за малките общини е, че да поддържат ефективно звено, което да пише такива проекти, се оказва доста скъпо. В звеното трябва да има вискоквалифицирани и тясноспециализирани кадри, които да умеят да пишат проекти - например за пречиствателна станция или за път.

Затруднения местните администрации изпитваха с това как да изберат най-подходящата за тях програма за кандидатстване.

Друг момент, който някои от общините не отчитаха, е, че проектите по еврофондовете трябва да бъдат реално обвързани със Стратегията за развитие на съответната община.

Местната власт чува, че има някакъв проект, по който може да се кандидатства, и решава през следващия месец да има готов проект. Това нещо не става така – нужна е подготовка, за да може проектът да се реализира планирано.

Като проблем пред общините и в момента стои въпросът за структурирането на общинските бюджетите. Масово не са предвидени достатъчно средства както за консултантски услуги, така и за проектиране, т.е. за изготвяне на техническите задания на инфраструктурните проекти. Когато се отвори схема, общината няма наличен технически проект, който да внесе в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) или Министерство на околоната среда и водите (МОСВ). А сега в министерството се изисква не само формуляр за кандидатстване, но и наличен технически проект.

Как общините могат да избегнат тези проблеми?

Кирил Величков:

Някои от тях започнаха да ползват консултантски фирми. Други администрации пък създадоха ефективни вътрешни звена за работа по фондовете. Такава например е община Сливен, която успя да реализира редица интересни проекти.

Смятате ли, че на общините са необходими още информационни кампании, свързани с попълване на документите за кандидатстване?

Кирил Величков:

Информационните дни са полезни инициативни, но за съжаление не са достатъчни. Те дават първоначалната информация как общината да започне процедурата за кандидатстване, но не й казват как да направи следващата крачка, оттам идват и затрудненията. В тази връзка трябва да подчертая, че очаквам някои общини да имат затруднения на ниво “изпълнение на проекта”. Нужен е професионален екип, който да управлява реализацията на проекта. В много случаи става дума за големи инфраструктурни проекти за много пари, при които е необходимо да се подготвят редица документации и процедури. Ако процесите не бъдат качествено изпълнени, има риск някои общини да не успеят да си изпълнят проектите.

Финансовата криза може ли да бъде причина общините да не търсят кредити?

Кирил Величков:

Мога да кажа, че тепърва ще се увеличава броят на общините, които ще търсят кредитни средства. Причината: по Оперативна програма “Околна среда” например се изисква частично финансиране на определена част от разходите по проектите. От друга страна, от 2010 година общините няма да получават 100% грант, а ще трябва да осигуряват 15-20% съфинансиране. Както се вижда, те трябва да го намерят от някъде, ако искат да реализират проектите си. Друга предпоставка за търсене на кредити от общините е и схемата за междинните плащания при която може да има забавяния, а сроковете за цялостно изпълнение на проектите остават фиксирани.

Вашата банка разработва пакети в областта на селското стопанство. Какви са Вашите очаквания по Програмата за развитие на селските райони до края на годината?

Кирил Величков:

До 2013 българските фермери, преработватели и селски общини могат да усвоят над 3,242 милиарда евро по тази програма.

Очаквам да бъде регистриран ръст в проектите по програмата, тъй като сега предстои да бъде отворена Мярка 123 за преработвателните предприятия. Тя е от голям интерес за преработвателните предприятия. От консултанти и от наши клиенти имам информация, че много фирми вече обмислят идеите си по мярката и правят предварителна подготовка за подаване на проекти. Грантът по тази мярка може да достигне 2 млн. евро, а общия размер на проекта 4 млн евро.

Много интересна мярка е и 311 „Разнообразяване към неземеделска дейност”. Тя дава шанс на земеделските производители да развият бизнес, различен от земеделие. Тази мярка се подкрепят разнообразни дейности, като най-атрактивните от тях са селски туризъм и производство на енергия от възобновяеми енергийни източници.

По програмата могат да участват и селските общини. Отворени за момента са две общински мерки - 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” и 322 „Обновяване и развитие на населените места”. Финансират се строителство, ремонт и реконструкция на общинска инфраструктура, инвестиции за подобряване на енергийната ефективност, изграждане или обновяване на центрове за културни услуги, социални услуги и др.

Очакваме и голям интерес по Ос 3 на програмата от страна на неправителствени организации. Те могат да участват с различни проекти – например за подобряване на туристическата инфраструктура.

СИБАНК е първата банка, която излезе на българския пазар с цялостни решения за работа по европейските фондове. Специално създаденото звено разработи серия продукти, съобразени със спецификата на отделните програми, в частност Програмата за развитие на селските райони и предлага на клиентите не само кредити, но и консултации през целия цикъл – от идеята за проект, до окончателното му одобрение и субсидиране.


Интервю на Апостол Апостолов