Разговори за икономиката: Съвместна рубрика на в-к "Сега" и Центъра за икономическо развитие

Красимир Петров разговаря със Стефан Иванов

Визитка: Стефан Иванов се занимава с проблемите на децентрализацията в клуб "Икономика 2000", където отговаря за регионалните и местните изследвания. Завършил е политикономия в УНСС, старши научен сътрудник, д-р по икономика, в момента работи към Икономическия институт на БАН.

Г-н Иванов, на какво ниво сме в областта на децентрализацията в сравнение с Европа?

Стефан Иванов:

България е силно централизирана държава. Далеч сме от средното за Европа равнище и ако продължим с темпа, с който започнахме да правим децентрализация от началото на 2003 г., ще ни трябват 30-35 г., за да стигнем средните показатели. Но и това е условно, защото някои страни от Европа могат да вземат пример от една централизирана Англия, която в същото време е бастион на демокрацията.

Тогава трябва ли всъщност да се стремим към децентрализация?

Стефан Иванов:

Децентрализацията не е цел, а средство за постигане на определена цел и тя е публичните институции да предоставят най-ефективни и най-ниски като цена услуги за гражданите. В България поради силната централизация услугите са неефективни и скъпи и гражданите са недоволни от това. Но отделните услуги са различни и някои би трябвало да останат централизирани, така че държавата да има правомощието да решава къде, кога, на кого и колко услуги да предоставя. Например в образованието - едно дете, независимо дали живее в София или в Каспичан, трябва да получи еднакво по количество и качество услуга. Но има услуги, които трябва да бъдат децентрализирани и да започнат да се предоставят от местните власти - например детските градини.

Кои според теб са типичните за централната власт услуги?

Стефан Иванов:

Армията е класически пример. Други са печатането на пари, външната политика, съдебната система, в голяма степен образованието и здравеопазването.

А кои са типични за общините?

Стефан Иванов:

Боклукът и всички дейности по благоустройство на територията, част от културата, дейности, специфични за отделната територия.

Защо в България прехвърлянето на правомощия и ресурси от централната към местната власт върви бавно, кои са пречките пред нея?

Стефан Иванов:

Централната власт в лицето на висшите държавни чиновници пречи, защото те са свикнали години наред да управляват и да разпределят ресурси. За тях е трудно да се въплътят в новата роля - да контролират и координират дейностите. Т. е. нещо става на равнище закон, променя се, но с различни поднормативни актове реформата се спъва.
В същото време местните власти също съдействат за блокиране на реформата. Известна е приказката, че разликата между отровата и лекарствата е в дозата. На тях като че ли им дойде в повече, отколкото през предишните години, и се мъчат да натрупат капацитет, за да усвоят всички промени. Но местните власти не са склонни да поемат политическата отговорност за неблагоприятни или неизгодни за тях реформи - примерно да облагат населението с по-високи ставки на отделни данъци.

Какво може да се направи, за да има прогрес?

Стефан Иванов:

Промяна на конституцията и даване на данъчни пълномощия на общините са крайъгълните камъни на реформата. Ако с нещо България се различава от западните страни, това е, че местните власти нямат данъчни правомощия върху местните данъци. В другите държави повече или по-малко такива права са налице.

Необходимо ли е да се отменят тези ограничения, за да се придвижи процесът?

Стефан Иванов:

По принцип прогрес може да се прави и с малки стъпки. Но съществен прогрес, с който да се доближим до Западна Европа, не може да стане без промяна на конституцията.

Общините имат ли интелектуален и финансов капацитет, предприемачески дух, за да поемат сами правата и задълженията, включително и по данъчните правомощия?

Стефан Иванов:

По принцип капацитетът много често се използва като плашило от централните власти - че докато общините не натрупат капацитет, не би трябвало да им се прехвърлят правомощия. Това е невярна теза дотолкова, доколкото човек започва да изгражда капацитет, ако има възможност да го използва. Например аз или вие няма да започнем да изучаваме китайски само за да си повдигнем капацитета. Но ако китайският е свързан с големи перспективи, ще положим усилия. В този смисъл, дори общините да нямат капацитет, те могат да си наемат консултанти и така да решат проблема, докато квалифицират собствения си състав.

Общините няколко години определят ставките на местните такси и практиката показва, че те използват твърде разумно тези си правомощия. Ако говорим за някакви тенденции, по-скоро са в обратната посока - много често общинските съвети от популистка гледна точка налагат много ниски ставки и продължават да субсидират съответните услуги чрез други собствени приходи.

Трябва ли тогава централната власт да определя параметри на общинските ставки?

Стефан Иванов:

В много западни държави е така - има долна и горна граница. Според мен по-необходима е долната граница, за да не могат местните власти с популистки цели да свалят данъците.

Какво показва опитът на общините да администрират сами данъците си до този момент?

Стефан Иванов:

От догодина общините започват изцяло сами да събират и да администрират определени данъци. Част от тях вече го правят и много са повишили събираемостта. Тук има резерви, особено в натрупаните дългове от предишни години, защото данъчната администрация не е била заинтересувана да гони хората, които не са си плащали. Погледнато по-глобално, местните данъци и такси в сравнение с държавните вземания са неефективни, защото от много хора трябва да се събират по много малки суми. Едно е да отидеш при голям данъкоплатец и да вземеш 5 млн. лв., друго е да вземеш 5 млн. лв. от 1 млн. души. А приходите на местната данъчна администрация по принцип са сравнително по-малки и тя е заинтересувана да си ги събере всичките.

Ще се увеличи ли данъчното бреме в общините от догодина след промяната на данъчната оценка?

Стефан Иванов:

Не съм макроикономист, но що се отнася до увеличението на данъка върху недвижимото имущество, става въпрос за малки суми и не може да се говори за увеличаване на данъчното бреме. Ако сега за един апартамент в София данък сгради и такси смет е 30-40 лв., през 2006 г. ще стане 100 лв. В България данъкът върху сградите е толкова нисък, че това увеличение е смешно в сравнение с европейската практика - примерно ще увеличим с 20-30 лв. данъка на един човек за апартамента му от 80 квадрата. Друг е въпросът защо хора, които се определят за бедни, имат такива големи апартаменти?

Отражението на това увеличение върху таксите за смет обаче предизвика възмущение у хората...

Стефан Иванов:

До края на януари догодина общините ще имат време да преизчислят промилите към новата данъчна база, защото чрез тях те трябва да осигурят необходимите средства за тази дейност, а не да ги вдигат автоматично с новите данъчни оценки. Общините правят калкулации, които се гледат строго от контролните органи, и едва ли ще си позволяват да правят грешки в тази насока. А и съдът може да отмени неправилно начислената такса смет на един общински съвет.

Какво трябва да се случи догодина, какви са останалите стъпки в посока децентрализация?

Стефан Иванов:

На първо място са данъчните правомощия, които минават през промяна на конституцията. Държавата трябва да освободи ниша - т. е. да намали своите данъци, за да не се увеличи общото данъчно облагане за населението. Трябва да стане едно преразпределение на приходите от централната към местната власт.
Има няколко варианта за нови местни данъци. Първият е въвеждането на поземлен данък върху земеделските земи. Той може да има много ниски ставки, но ще донесе големи приходи, тъй като в България има 50 млн. декара обработваема земя. Например по 1 лв. на декар приходи, са 50 млн. лв. - и тези пари могат да отидат в бедни селскостопански общини. Друг данък, за който би могло да се обсъжда промяна, е трансформирането на патентния данък в местен данък. Но от тези два данъка приходите на общините няма да се променят драстично.

Европейската практика показва, че това би могло да стане единствено ако се дадат правомощия на местните власти да гласуват надграждащи проценти над ставката на данъка върху доходите на физическите лица. Т.е. ако например за личния данък в държавата има 3 ставки - 18, 20, 24%, общините да имат право към всяко от тези стъпала да гласуват примерно до 5% данък отгоре допълнително. Така ще се създаде и форма на конкуренция между местните власти.

Няма ли да се засилят възможностите за корупция, ако се даде възможност на местните власти да облагат?

Стефан Иванов:

Там, където някой разполага с чужди пари, винаги има възможности за корупция. И докато говорим за публични институции, корупцията винаги ще съществува като потенциал. Децентрализацията в сферата на услугите би била ефективна, ако се промени и контролът. Няма по-добър контрольор от местното население - тези, които плащат за услугите, които ползват, с данъците си.