Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

"Ако в обществеността няма разбирането какво означава усвояване на средствата, каква е процедурата, много трудно бихме имали успех."

Господин Борисов, има ли опасност да загубим пари от ес след 2007 г.?

Румен Борисов:

Щом участват най-различни слоеве от обществото - администрация, регионални сдружения, бизнес, просто по дефиниция има опасност от проблеми с усвояването на средствата. По-важният въпрос е какво трябва да се направи, за да се минимализира тя. Усвояването зависи от необходимите административни структури на централно и регионално ниво. Това са т. нар. управляващи органи и междинни звена. Зависи и от чисто финансови въпроси - до каква степен можем да осигурим кофинансиране за различните проекти. Всичко останало е в ръцете на крайните бенефициенти - бизнеса, регионални организации или администрацията. Ако в обществеността няма разбирането какво означава усвояване на средствата, каква е процедурата, много трудно бихме имали успех. Изключително важно е разгласяването на информацията и обучението на крайните бенефициенти. В тази посока много разчитаме на медиите, защото в началото на 2007 г. трябва да имаме готов набор от проекти, за да усвояваме средства от ЕС.

Какво ще стане, ако нямаме достатъчно готови проекти до 2007-а?

Румен Борисов:

Ако нямаме готови проекти, не можем да кандидатстваме за средства. Това са пари, които няма да ни бъдат давани на човек от населението, или по лъжичка. Те ще се отпускат от ЕС само по проекти. Няма проект - няма пари. Средствата, заделени за България, са изключително сериозни. Както знаете, за първите три години те са 2.3 млрд. EUR. За седемте години на плановия период, ако в общи линии се запазят сегашните правила в ЕС, се събират малко повече от 7 млрд. EUR от кохезионния и структурните фондове плюс кофинансирането.

Откога трябва да започне подготовката на проекти?

Румен Борисов:

Моментът в общи линии идва. Предстои конкретното разпределение на общата сума, отделена от ЕС по приоритети. То трябва да бъде извършено през следващите няколко месеца. Националният план за развитие, който ще съдържа списък на приоритетите и финансовото разпределение, ще бъде готов до края на годината, а малко по-късно - и оперативните програми. По тях чисто технически ще се разпишат всички процедури. Но към края на февруари всичко трябва да бъде готово.

А може ли новото правителство, което и да е то, да тръгне по различен път?

Румен Борисов:

Опасност да направим някаква глупост винаги има, никой не е застрахован. Но по начина, по който вървят нещата в момента, ми се струва, че сред политическите партии се осъзнава важността на тези документи и между другото има съгласие. Тоест, не очаквам да има някакви радикални промени нито в начина, по който се работи, нито в конкретните приоритети. Целта е постигане на максимален ефект върху икономиката в дългосрочен план с фокусирано използване на средствата. Сумата е голяма, но все пак ограничена, затова е необходимо да се прилага фокусирано там, където ефектът би бил най-голям в дългосрочен план.

Има ли вече забавяне в готовността ни да усвояваме средства от ЕС?

Румен Борисов:

Правим нещо за пръв път. Учим се от опита на другите страни, но в края на краищата се оказа, че ние сами трябва да си извървим пътя. Притеснителна е и ситуацията в самия ЕС. Все още сме в процес на изграждане и на модерна администрация. Учим се в движение, просто от проби и грешки. За момента ми се струва, че доста добре се справяме.

Какво става с кредитната експанзия, намалява ли?

Румен Борисов:

Когато се говори за растеж на кредитирането, трябва да се има предвид, че се тръгна от изключително ниска база и имаме нужда от този процес, тъй като съвременната икономика работи по този начин. Все още за търговските банки у нас е изключително изгодно кредитирането, затова и толкова расте. Факт е, че заради печалбата, реализирана от търговските банки, те биха могли, или поне има риск, да понижат критериите, което би довело до по-утежнена ситуация. До голяма степен кредитите са свързани с бума на строителството в България - кредити и към строителни фирми, и към хора, които купуват жилище - било за тяхно ползване или с търговски цели. Наблюдава се също и висок ръст на строителството и съответно на цените. Винаги, когато има такива прекалено динамични действия, съществува възможност за създаване на балон, на сапунен мехур, т. е. спекулативно качване на цените. Това в един момент удря по хората, ако не могат да реализират построени или закупени жилища, което моментално ще свие цените надолу и евентуално би ударило банките. Не мисля, че държавата може да си позволи друга финансова криза от какъвто и да е тип. Целта за тази година е ръстът на кредитирането да слезе до 30-35%.

Очаква ли се това да стане?

Румен Борисов:

Трудно е да се каже в момента. Това все пак е пазарна борба между търговските банки, от една страна, и между тях и регулиращите органи. Със сигурност на следващата мисия ръстът на кредитирането отново ще бъде сред дискутираните проблеми.