Съвместно интеврю на в-к ПАРИ и ECON.BG

- Господин Христосков, успя ли реформата в осигуряването, така както беше замислена?

Йордан Христосков:

- Реформата върви така, както беше подготвена в стратегическия документ за нея - в България т. нар. триколонна пенсионна система вече функционира успешно. Доказателство за успеха е и оценката на авторитетните международни институции и интересът, проявяван от страни, в които все още не е извършена реформа, например Украйна, Молдова, Беларус, Грузия, Македония, Хърватия, Словения.

- В нормалното си състояние ли е вече системата, след като беше въведен минимален праг на социално осигуряване и в НОИ бяха регистрирани трудовите договори?

Йордан Христосков:

- Въпросът е как да бъде задържано това ниво на приходите, които са стабилизирани. Ако през януари миналата година отчетохме ръст около 20 млн. лв., сега тази тенденция продължава, макар че януари не е най-благоприятният месец - данните показват увеличение с 40 млн. лв. в сравнение с предходната година. Това показва, че новите нива на минималните осигурителни прагове, задържането на повече работещи в официалната икономика дават добри резултати. Дребни хитрувания, разбира се, съществуват, но тенденцията, която наблюдавахме през 2001-2002 г., беше тревожна - масово се плащаше осигуряване върху минимална и половин минимална работна заплата в цели отрасли.

- В началото на тази година таванът на пенсиите беше увеличен, но не падна. Все пак в тази точка реформата не успя.

Йордан Христосков:

- Не се стигна до това не поради дефекти на новата осигурителна система, а по-скоро заради дефектите на старата. Това се дължи на факта, че преди не съществуваше таван на осигурителния доход и пенсията се определяше на базата на три години с най-високи доходи.

- А не е ли по-ефикасна капиталовата пенсионна система?

Йордан Христосков:

- Ще посоча само едно от предимствата на разходопокривната система - бързата й адаптивност при инфлационни шокове. По време на финансовия колапс през 1997 г. пенсиите стигнаха до няколко долара. Само за няколко месеца системата се възстанови. Ако това бяха капиталови натрупвания без алтернатива от солидарната система, всички пари щяха да се стопят, както се обезцениха спестяванията в банките. Това неминуемо щеше да наложи бързо въвеждане на солидарна пенсионна система.

- Все пак няма ли нещо, което ви тревожи?

Йордан Христосков:

- Да, тревожат ме многото ниски пенсии, и то на хора, които имат дълъг стаж, но са били зле платени, тъй като са работили в непрестижни отрасли. Те нямат вина за това, че са работили в тези отрасли, а тяхната професия в други отрасли е била по-високо оценена. По какъв начин може да се преодолее тази несправедливост? В частните дружества, работещи по капиталов принцип, вече има огромни натрупани ресурси. Те в момента търсят пазар, за да инвестират. Ако бъде емитиран дълг от солидарната система, част от тези пари, излизайки от публичната сфера на социално осигуряване, може отново да се върнат за известно време, за да се финансират пенсиите на сегашните пенсионери особено на онези, които имат стаж. Когато системата от първия стълб се стабилизира, тя ще изплати този дълг под формата на облигации, като естествено ще се начислява и лихва. Смятам, че през следващата година непременно трябва да реализираме такава операция и ще предложим тя да залегне в бюджета за държавното обществено осигуряване. Това е идея, която от няколко години се опитвам да лансирам, а наскоро прочетох, че и президентът Буш предлага подобна идея, за да се компенсира дефицитът в задължителното осигуряване. Годишно от НОИ към допълнителното осигуряване се насочват около 160 млн. лв. Ако от тях финансираме сегашната пенсионна система със 100 млн., това би било добър ресурс. Би могло също сега при приватизацията на телекомуникациите, енергийните дружества, Булгартабак част от постъпленията да се насочи към пенсионния фонд.

- Говорите ли с хората, които чакат на вечните опашки в НОИ?

Йордан Христосков:

- Трябва да кажа, че никога не минавам през служебния вход. За съжаление от опашките страдат изрядните платци, а опашките са заради неизрядните. Създали сме организация за улеснение на самоосигуряващите се за пенсия да внасят парите си авансово за колкото месеца искат и само веднъж да подават декларация за персоналния регистър, но за съжаление те не се възползват от това. Дребните работодатели например могат да се сдружават в осигурителни каси, за да извършват плащанията си на професионално ниво. Те обаче също не се възползват от тази възможност.

- Не е ли стимул това, че публикувате списъка на изрядните платци в Интернет страницата на НОИ?

Йордан Христосков:

- Това влияе преди всичко на чуждестранните компании и ако изпаднат от него или слязат ли на по-задно място, техните главни квартири веднага реагират - вероятно това влияе върху техния кредитен рейтинг. Колкото до българските длъжници, те също реагират, защото това им пречело да теглят кредити или отблъсквало клиентите им. Сега подготвяме организация за по-бързо и по-добро обслужване на работодателите, които са най-коректни към осигуряването.

- Да, тревожат ме многото ниски пенсии, и то на хора, които имат дълъг стаж, но са били зле платени, тъй като са работили в непрестижни отрасли. Те нямат вина за това, че са работили в тези отрасли, а тяхната професия в други отрасли е била по-високо оценена. По какъв начин може да се преодолее тази несправедливост? В частните дружества, работещи по капиталов принцип, вече има огромни натрупани ресурси. Те в момента търсят пазар, за да инвестират. Ако бъде емитиран дълг от солидарната система, част от тези пари, излизайки от публичната сфера на социално осигуряване, може отново да се върнат за известно време, за да се финансират пенсиите на сегашните пенсионери особено на онези, които имат стаж. Когато системата от първия стълб се стабилизира, тя ще изплати този дълг под формата на облигации, като естествено ще се начислява и лихва. Смятам, че през следващата година непременно трябва да реализираме такава операция и ще предложим тя да залегне в бюджета за държавното обществено осигуряване. Това е идея, която от няколко години се опитвам да лансирам, а наскоро прочетох, че и президентът Буш предлага подобна идея, за да се компенсира дефицитът в задължителното осигуряване. Годишно от НОИ към допълнителното осигуряване се насочват около 160 млн. лв. Ако от тях финансираме сегашната пенсионна система със 100 млн., това би било добър ресурс. Би могло също сега при приватизацията на телекомуникациите, енергийните дружества, Булгартабак част от постъпленията да се насочи към пенсионния фонд.

- Говорите ли с хората, които чакат на вечните опашки в НОИ?

Йордан Христосков:

- Трябва да кажа, че никога не минавам през служебния вход. За съжаление от опашките страдат изрядните платци, а опашките са заради неизрядните. Създали сме организация за улеснение на самоосигуряващите се за пенсия да внасят парите си авансово за колкото месеца искат и само веднъж да подават декларация за персоналния регистър, но за съжаление те не се възползват от това. Дребните работодатели например могат да се сдружават в осигурителни каси, за да извършват плащанията си на професионално ниво. Те обаче също не се възползват от тази възможност.

- Не е ли стимул това, че публикувате списъка на изрядните платци в Интернет страницата на НОИ?

Йордан Христосков:

- Това влияе преди всичко на чуждестранните компании и ако изпаднат от него или слязат ли на по-задно място, техните главни квартири веднага реагират - вероятно това влияе върху техния кредитен рейтинг. Колкото до българските длъжници, те също реагират, защото това им пречело да теглят кредити или отблъсквало клиентите им. Сега подготвяме организация за по-бързо и по-добро обслужване на работодателите, които са най-коректни към осигуряването.