Специално за ECON.BG
- Г-н Атанасов, какво е общото състояние на електротехническата промишленост в България?
Д-р Румен Атанасов:
- От една страна, състоянието в сектора е такова, каквото е и на всички други промишлености в България. Продължава периодът на преструктуриране, което не означава само смяна на собствеността. Промишлеността в България изживява един период на преструктуриране на пазарите, на управлението, на технологиите, на продуктите. От друга страна, електротехническата промишленост в България се преструктурира сравнително успешно. Това се дължи най-вече на дълбоките й корени в българската икономика. В дългата си история, електротехническата промишленост у нас се е развивала по един относително хармоничен и естествен начин. Българската електротехническа продукция имаше съществено присъствие на западноевропейските пазари и преди 1989 г.
- Какви са настоящите пазарни позиции на електротехническата ни промишленост на международните пазари?
Д-р Румен Атанасов:
- Българската електротехническа промишленост е силно експортно ориентирана, особено някои подсектори, като електрическите мотори, кабелите и енергетичното оборудване. Имаме фирми, които изнасят 90% от продукцията си, при това предимно на пазарите на Европейската Общност. Предишният чисто административен пазар в бившия СССР трудно може да бъде заместен изведнъж. Сравнително успешното развитие на фирми в електротехниката в новите конкурентни условия се дължи на това, че производственото оборудване и образованието на кадрите в България съответстват на световните и европейски стандарти. Обемът на продукцията на електротехническите фирми в България е намалял около три пъти в сравнение с 1989 г, но този спад трябва да се приема като един общ показател. Има фирми, които през последните години се развиват много успешно и намират своето място в световната индустрия. Интегрирането в световната и европейска индустрия е критерият за успешно развитие и задължителното условие, което всяка една българска фирма трябва да постигне.
За щастие, по исторически причини, още от преди войната български инженери са завършвали образованието си в европейски страни и най-вече в Германия. Традиционно българските фирми са се съобразявали с европейските стандарти.
- Кои са причините за ниската ефективност на сектора?
Д-р Румен Атанасов:
- Трябва да признаем, че в сектора на електротехниката, както и в други сектори на индустрията в България, има какво да се желае по отношение на конкурентоспособността. Това е основното, на което трябва да отговарят компаниите, за да могат да присъстват на международните пазари. Всички български индустрии, включително електротехниката, са твърде енергоемки. Не случайно някои от световните компании, които инвестираха в България не купиха съществуващи заводи, а построиха нови. Също така, би трябвало да си даваме сметка, че независимо от много ниската цена на труда в България, българските фирми не успяват да се облагодетелстват от това временно обстоятелство и да постигнат съответстваща себестойност на продуктите, така че да бъдат конкурентоспособни на европейските пазари. Причините за това са недостатъчно добрата организация на труда, остарелите технологии и главно неефективният мениджмънт. Ние имаме армия от висококвалифицирани инженери и работници, но голяма част от мениджърите ни са самоуки.
- Какви препоръки бихте отправил към фирмите от сектора и към държавата?
Д-р Румен Атанасов:
- Стратегията за развитие на електротехническата промишленост в България, която разработихме под методическото ръководство и с помощта на германски експерти открои редица препоръки в три посоки – към държавата, на мезаниво, и към самия бизнес. Стратегията се опита да разгледа проблемите комплексно. Всяка една от тези три страни, които участват в икономическия живот на страната би следвало да даде своя принос за успеха на електротехническата промишленост в България. Препоръките към държавата са полезни за създаване на един по-добър инвестиционен климат не само за електротехническата индустрия, но и за всяка друга промишленост в България. Това са конкретни препоръки, които ще допринесат за един по-близък диалог между държавата и бизнеса. Първата крачка вече се прави със създаването на консултативен съвет, в който ще влязат представители на държавните институции, на Камарата на електротехника и на бизнеса. Първата задача на този съвет ще бъде да разгледа и да приеме тази стратегия като една програма за действие. В момента стратегията е подложена на обществена дискусия и допълване.
Приоритет за българската държава е приобщаването ни към Европейската общност, но това приобщаване не е само политическа дейност. Тя изисква и много сериозна икономическа дейност. Наш дълг е до момента на приемането ни в ЕС да можем да напреднем колкото се може повече икономически. В това отношение държавата би могла да предприеме някои целенасочени мероприятия. Задължително е в оставащите години до приемането ни в ЕС тя да намери начин да поощри местната индустрия - чрез обществените поръчки, чрез държавния пазар. За съжаление, до този момент държавата не е дала никакви преференции на местните производители. Законът за обществените поръчки не играе положителната роля, която се очаква от него. Държавата би могла да създаде национални програми, които да поставят изисквания пред местните производители, но да им дават възможност, при постигане на тези изисквания, те да бъдат предпочетени. Това се прави навсякъде по света. Държавата се грижи за собствените си производители, защото те създават работните места за нацията. Българската държава задължително трябва, например, да създаде национална програма за решаване на въпроса с електромерите. Паркът от електромери у нас подлежи на смяна и това е един огромен държавен пазар, който не се използва за насърчаване на местната индустрия. В България има традиционни производители на класически електромери и много добре развиващи се производители на електронни електромери, където може да се използва събрания интелектуален потенциал в областта на електрониката. Друг парадокс, който съществува и до днес е фактът, че някои ведомства в България са освободени от плащане на ДДС при внос на продукти. Това означава, че българските производители моментално са елиминирани от държавните търгове за обществени поръчки.
- Коя е основната цел на Камарата на електротехниката в България?
Д-р Румен Атанасов:
- От няколко години Камарата на електротехниката се развива много интензивно и упорито се стреми да заеме своето място в общественото пространство на България, както по отношение на държавата, така и по отношение на другите бизнес асоциации в страната и на международния бизнес. Това развитие върви във възходяща линия, което се потвърждава от непрекъснато нарастващия брой на членовете ни, увеличаването на бюджета и на дейността на камарата по отношение на законодателни инициативи, развитие на информационната система, издателската дейност, връзките с европейски и световни асоциации. Доказателство са и множеството фирми, които търсят контакт с българския бизнес чрез нас. Камарата на електротехниката има установени контакти с германската, италианската, испанската асоциации по електротехника, с което улесняваме контактите между самите фирми. Развиваме много активна дейност и по отношение на панаирното участие на нашите членове. От няколко години организираме участие на Пловдивския панаир, на Индустриалния панаир в Хановер, предстои участие на Електротехническия панаир в Милано, ежегодно участваме на специализираната електротехническа изложба и организираме самостоятелни изложби.
Основната задача на Камарата на електротехниката е с всички възможни средства да съдейства на българските фирми за интегрирането им в световната индустрия.
- Стратегията за развитие на електротехническата промишленост в България, която разработихме под методическото ръководство и с помощта на германски експерти открои редица препоръки в три посоки – към държавата, на мезаниво, и към самия бизнес. Стратегията се опита да разгледа проблемите комплексно. Всяка една от тези три страни, които участват в икономическия живот на страната би следвало да даде своя принос за успеха на електротехническата промишленост в България. Препоръките към държавата са полезни за създаване на един по-добър инвестиционен климат не само за електротехническата индустрия, но и за всяка друга промишленост в България. Това са конкретни препоръки, които ще допринесат за един по-близък диалог между държавата и бизнеса. Първата крачка вече се прави със създаването на консултативен съвет, в който ще влязат представители на държавните институции, на Камарата на електротехника и на бизнеса. Първата задача на този съвет ще бъде да разгледа и да приеме тази стратегия като една програма за действие. В момента стратегията е подложена на обществена дискусия и допълване.
Приоритет за българската държава е приобщаването ни към Европейската общност, но това приобщаване не е само политическа дейност. Тя изисква и много сериозна икономическа дейност. Наш дълг е до момента на приемането ни в ЕС да можем да напреднем колкото се може повече икономически. В това отношение държавата би могла да предприеме някои целенасочени мероприятия. Задължително е в оставащите години до приемането ни в ЕС тя да намери начин да поощри местната индустрия - чрез обществените поръчки, чрез държавния пазар. За съжаление, до този момент държавата не е дала никакви преференции на местните производители. Законът за обществените поръчки не играе положителната роля, която се очаква от него. Държавата би могла да създаде национални програми, които да поставят изисквания пред местните производители, но да им дават възможност, при постигане на тези изисквания, те да бъдат предпочетени. Това се прави навсякъде по света. Държавата се грижи за собствените си производители, защото те създават работните места за нацията. Българската държава задължително трябва, например, да създаде национална програма за решаване на въпроса с електромерите. Паркът от електромери у нас подлежи на смяна и това е един огромен държавен пазар, който не се използва за насърчаване на местната индустрия. В България има традиционни производители на класически електромери и много добре развиващи се производители на електронни електромери, където може да се използва събрания интелектуален потенциал в областта на електрониката. Друг парадокс, който съществува и до днес е фактът, че някои ведомства в България са освободени от плащане на ДДС при внос на продукти. Това означава, че българските производители моментално са елиминирани от държавните търгове за обществени поръчки.
- Коя е основната цел на Камарата на електротехниката в България?
Д-р Румен Атанасов:
- От няколко години Камарата на електротехниката се развива много интензивно и упорито се стреми да заеме своето място в общественото пространство на България, както по отношение на държавата, така и по отношение на другите бизнес асоциации в страната и на международния бизнес. Това развитие върви във възходяща линия, което се потвърждава от непрекъснато нарастващия брой на членовете ни, увеличаването на бюджета и на дейността на камарата по отношение на законодателни инициативи, развитие на информационната система, издателската дейност, връзките с европейски и световни асоциации. Доказателство са и множеството фирми, които търсят контакт с българския бизнес чрез нас. Камарата на електротехниката има установени контакти с германската, италианската, испанската асоциации по електротехника, с което улесняваме контактите между самите фирми. Развиваме много активна дейност и по отношение на панаирното участие на нашите членове. От няколко години организираме участие на Пловдивския панаир, на Индустриалния панаир в Хановер, предстои участие на Електротехническия панаир в Милано, ежегодно участваме на специализираната електротехническа изложба и организираме самостоятелни изложби.
Основната задача на Камарата на електротехниката е с всички възможни средства да съдейства на българските фирми за интегрирането им в световната индустрия.
