Специално за ECON.BG
- Г-н Борджуков, как бихте дефинирал целта на доброволното здравно осигуряване?
Светослав Борджуков:
- Основната ни цел на този етап е да предоставим качествено и своевременно медицинско обслужване. Гарантираме качествено обслужване в смисъл на медицински дейности - профилактични, диагностични и терапевтични. То е качествено и в областта на битови условия, на допълнителна възможност да се получи услуга от усмихнатото лице на лекар. Във всички доклади на международните институции се констатира фактът, че в България има трайни дефицити и диспропорции в областта на здравеопазването. В тази връзка е много важно да се знае какво допълва доброволното здравно осигуряване. Системите на здравно осигуряване в Европа са доста различни, но общо взето, по-значимите проблеми с общественото здравеопазване са свързани със забавянето на услугата. Така че, акцентът върху своевременността е изключително съществен. В средносрочен план, бихме искали, в комуникация с НЗОК и Министерство на здравеопазването, да спомогнем за създаване на по-ясни правила, които да са известни на клиентите. Да започнем да говорим за клиенти, а не за пациенти. При ясни правила и ред, качеството, и на общественото, и на допълнителното здравно осигуряване биха били по-добри. Естествено, това е процес, а не еднократен акт и най-сигурният начин да го постигнем е да започнем заедно.
- Къде е балансът между сигурната система на задължителни вноски и унифициран достъп и конкурентните начала на доброволното осигуряване?
Светослав Борджуков:
- Според мен балансът може да тръгне от много ясни разчети, поемане на отговорност и коректно експертно становище по отношение на възможностите на здравеопазването. Няма страна, в която финансовият ресурс да стига, дори когато става въпрос за много по-богати държави от нас. Ако тръгнем от това колко пари има в бюджета на НЗОК, каква е честотата на основните осигурителни събития, какви събития искаме да покрием, ще стигнем до определени реални възможности за осигуряване на дадени здравни услуги по линия на общественото осигуряване. Всичко, което не би влизало в общественото осигуряване би било предмет на доброволното осигуряване. Тази схема звучи малко пожелателно и не много реално и именно затова акцентирах върху своевремеността и качеството. В момента всеки получава почти всичко от общественото осигуряване, но го получава срещу значима загуба на време и нерви. Поради това, за хората е важно да знаят точно какво получават и за колко време. Икономическата логика изисква да се знае колко са парите в НЗОК, каква е честотата на събитията и кои осигурителни събития може да покрие касата.
- Гарантира ли схемата на доброволното осигуряване ефикасност на здравната система?
Светослав Борджуков:
- Няма как частен инвеститор, особено когато е част от група с десетки години опит при управлението на риска, при създаването на логистика на предоставяне на определени услуги, да не бъде с пъти по-ефикасен от една организация с доста по-кратка история. Нашите ангажименти и отговорности пред клиентите са ясни. Ясни са и отговорностите ни пред акционерите по отношение, както на ефективността на изразходване на средствата, така и при създаването на ясни механизми, които да гарантират ефикасност на медицинските дейности чрез ред технически механизми. Ние подписваме договор не с всички лечебни заведения, а с лечебните заведения, с които смятаме, че можем да гарантираме качество, както на медицинската, така и на битовата услуга. По отношение на лечебните заведения съществува конкуренция, която е най-сигурният механизъм за създаване на ефективност на микроикономическо ниво, а също така и на избор. Това е нещо, което в известна степен липсва в здравното осигуряване в България. Там, където има монопол, механизмите не са най-ефикасни и ефективни.
- Мотивирани ли са работодателите да правят допълнителни вноски?
Светослав Борджуков:
- Чуждите работодатели го правят с години. По отношение на българските, големите компании също са наясно с преките и непреките ползи от здравното осигуряване. Както, създаването на добра корпоративна култура и лоялност, така и намаляването на заболеваемостта и отсъствията по болест, които са свързани с финансовия резултат.
- Самите осигуряващи се лица наясно ли са за ползите от допълнителните здравни вноски?
Светослав Борджуков:
- Единични хора – да, но като цяло – не. Опитът на други страни, в които има задължителна система на здравеопазване, независимо дали тя е финансирана от бюджета или е на принципа на здравно осигуряване, показва, че основните клиенти са компаниите. Здравното осигуряване, особено в големите западни компании е част от пакета, който се предлага на служителя. Докато за повечето западни компании това е изцяло очаквано и разбираемо, за българските компании, до голяма степен, е нов и неизвестен продукт. Наша е отговорността за това, че хората не са наясно. Клиентът винаги има право. Една от целите на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване е именно клиентът да знае, че има такава възможност и вече е въпрос на избор и на нашето умение да го убедим дали и защо.
- Няма как частен инвеститор, особено когато е част от група с десетки години опит при управлението на риска, при създаването на логистика на предоставяне на определени услуги, да не бъде с пъти по-ефикасен от една организация с доста по-кратка история. Нашите ангажименти и отговорности пред клиентите са ясни. Ясни са и отговорностите ни пред акционерите по отношение, както на ефективността на изразходване на средствата, така и при създаването на ясни механизми, които да гарантират ефикасност на медицинските дейности чрез ред технически механизми. Ние подписваме договор не с всички лечебни заведения, а с лечебните заведения, с които смятаме, че можем да гарантираме качество, както на медицинската, така и на битовата услуга. По отношение на лечебните заведения съществува конкуренция, която е най-сигурният механизъм за създаване на ефективност на микроикономическо ниво, а също така и на избор. Това е нещо, което в известна степен липсва в здравното осигуряване в България. Там, където има монопол, механизмите не са най-ефикасни и ефективни.
- Мотивирани ли са работодателите да правят допълнителни вноски?
Светослав Борджуков:
- Чуждите работодатели го правят с години. По отношение на българските, големите компании също са наясно с преките и непреките ползи от здравното осигуряване. Както, създаването на добра корпоративна култура и лоялност, така и намаляването на заболеваемостта и отсъствията по болест, които са свързани с финансовия резултат.
- Самите осигуряващи се лица наясно ли са за ползите от допълнителните здравни вноски?
Светослав Борджуков:
- Единични хора – да, но като цяло – не. Опитът на други страни, в които има задължителна система на здравеопазване, независимо дали тя е финансирана от бюджета или е на принципа на здравно осигуряване, показва, че основните клиенти са компаниите. Здравното осигуряване, особено в големите западни компании е част от пакета, който се предлага на служителя. Докато за повечето западни компании това е изцяло очаквано и разбираемо, за българските компании, до голяма степен, е нов и неизвестен продукт. Наша е отговорността за това, че хората не са наясно. Клиентът винаги има право. Една от целите на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване е именно клиентът да знае, че има такава възможност и вече е въпрос на избор и на нашето умение да го убедим дали и защо.
