Специално за Econ.bg

- Г-н Видев, какви затруднения среща един производител на масла и маслопродукти в България?

Видьо Видев:

- Основните затруднения, които изпитват българските предприятия от маслодобивната промишленост са свързани основно с нелоялната конкуренция, която се осъществява от внос и от малки производители, работещи в сенчестата икономика. От година и половина в България се наблюдава благоприятна тенденция на обновяване на производствения ресурс, модернизиране на предприятията. За момента нямаме проблеми и с финансирането, банките отпускат средства за маслодобивната промишленост. Нямаме проблеми с оборотните средства и инвестиционните кредити. Само през последните години в сектора се инвестираха над 5 милиона долара, отделно се създадоха нови предприятия за около 20 милиона долара. В сравнение с другите сектори в хранително-вкусовата промишленост, нашата промишленост е една от водещите.

Проблемът е с нелоялната конкуренция. Миналата година имахме нелоялна конкуренция от вноса на масла, основно рапични и соеви, които се продаваха като слънчогледови. Това създава големи проблеми на нашите заводи. Тези масла влизат от ЕС, или контрабандно през Гърция, или със занижена стойност, без да се плащат мита.

Другите ни проблеми са във връзка с бутилиращите цехове. В момента в страната съществуват над 200 малки бутилиращи цеха, по-голямата част от които работят в примитивни условия и съществуват благодарение на това, че функционират без документи или правят смеси на маслата. Това създава нелоялна конкуренция. Именно тя е основната грижа на Съюза. Алармираме отговорните органи, но борбата с тази тенденция върви много трудно. Това, като цяло, е проблем на всички браншови съюзи в хранително-вкусовата промишленост. Сериозните фирми, които искат да работят нормално и имат възможност да инвестират се въздържат единствено заради нелоялната конкуренция.

- Какви са тенденциите в обема на производство и консумация на растителни масла у нас?

Видьо Видев:

- България консумира средно годишно между 125 и 130 хиляди тона растителни масла. Това означава средно около 12-13 килограма на човек от населението. Средната световна консумация е 18 килограма на човек. В развитите страни на Европа консумацията е 24-25 килограма на човек, т.е. почти двойно на нашата. В България се консумира по-малко от средно статистическата консумация в световен мащаб поради тежкото икономическо положение на населението. С подобряване на икономическото положение на страната, ще се увеличи и консумацията на растителни масла и на други маслопродукти.

Страната ни винаги е била традиционен износител на масла, нашето производство може да задоволи българските нужди без проблем.

- Какъв е делът на износа? Накъде е насочен той?

Видьо Видев:

- Тази година имаме между 500-520 хиляди тона слънчоглед, при нужди на страната от около 300 хиляди тона. От излишните 200 хиляди тона,  100-120 хиляди тона се изнесоха във вид на слънчоглед, а другите се изнасят във вид на олио. Традиционните ни пазари за олио са Македония, Албания и Косово. Ние задоволяваме около 70-80% от нуждите на тези пазари с български масла. Целта на нашия съюз е да запазим този пазар.

- Какво е нужно да се направи за борбата с нелоялната конкуренция?

Видьо Видев:

- Във връзка с борбата с нелоялната конкуренция, ние се базираме на законодателната основа, защото, каквито и да са законите ни, ако се изпълняват, ще има полза. В момента на основание на Закона за храните, всеки един браншови съюз трябва да изготви добра производствена практика. Съюзът на производителите на растителни масла и маслопродукти изготви такава добра производствена практика, одобрихме я, така че да стане задължителна за целия бранш. Тя беше одобрена и от Националния съвет по безопасност на храните. В добрата производствена практика сме заложили изисквания, които да въведат ред и гаранция за качеството на продукта. От хигиенична гледна точка, на базата на опита на европейските страни, сме заложили условието олиото да се бутилира само в рафинериите. Всички тези изисквания се приеха още преди половин година, но за съжаление никои от контролните органи не взима мерки за съблюдаване на спазването им. Въпреки това, ние смятаме да продължаваме тази борба. Имаме конкретни предложения, от всички браншови съюзи, за промени в закона за храните, които да дадат по-големи права на браншовите организации в контрола на продукцията. За съжаление, всичко върви трудно, но ако се приеме, ще направим крачка напред.

- Трябва ли да има защита от вноса на маслопродукти?

Видьо Видев:

- При сегашната ситуация, трябва да се осъществява внос само на бутилирано олио или на нерафинирано масло. Не трябва да се допуска внос на рафинирани масла, защото тогава няма гаранции за качеството и произхода.

- Във връзка с борбата с нелоялната конкуренция, ние се базираме на законодателната основа, защото, каквито и да са законите ни, ако се изпълняват, ще има полза. В момента на основание на Закона за храните, всеки един браншови съюз трябва да изготви добра производствена практика. Съюзът на производителите на растителни масла и маслопродукти изготви такава добра производствена практика, одобрихме я, така че да стане задължителна за целия бранш. Тя беше одобрена и от Националния съвет по безопасност на храните. В добрата производствена практика сме заложили изисквания, които да въведат ред и гаранция за качеството на продукта. От хигиенична гледна точка, на базата на опита на европейските страни, сме заложили условието олиото да се бутилира само в рафинериите. Всички тези изисквания се приеха още преди половин година, но за съжаление никои от контролните органи не взима мерки за съблюдаване на спазването им. Въпреки това, ние смятаме да продължаваме тази борба. Имаме конкретни предложения, от всички браншови съюзи, за промени в закона за храните, които да дадат по-големи права на браншовите организации в контрола на продукцията. За съжаление, всичко върви трудно, но ако се приеме, ще направим крачка напред.

- Трябва ли да има защита от вноса на маслопродукти?

Видьо Видев:

- При сегашната ситуация, трябва да се осъществява внос само на бутилирано олио или на нерафинирано масло. Не трябва да се допуска внос на рафинирани масла, защото тогава няма гаранции за качеството и произхода.