Специално за Еcon.bg

Интервю на Лили Бончева

Това е втората част от интервюто на Станислав Сираков и Станимир Попов от "Бизмарт кредит" АД - консултантска компания, работеща в областта на бизнес кредитирането. В първата част от разговора ни с тях те споделят впечатленията си за състоянието на бизнеса в България в настоящата икономическа криза, за отношенията между банките и техните клиенти, за отпускането на кредити за фирмите и за ограниченията пред тази дейност в настоящата ситуация. Началото на интервюто може да прочетете тук.

По-долу ще откриете подробности по следните теми:

• Ако фирмата не може да изплаща кредита си, трябва да поеме инициативата и да се свърже с банката си
• Основният проблем за бизнеса не са високите лихви, а липсата на достъп до банково финансиране
• Отпускането на кредити за МСП е паднало с над 20%, а кредити за стартиращ бизнес не се отпускат изобщо
• Задлъжнялостта е един от най-големите проблеми на реалната икономика
• Фирмите, създадени с "лесни пари", без визия и иновативност, ще фалират неизбежно
• Прогнози за края на кризата

Г-да, да си представим следната ситуация: дадена фирма има добър бизнес, но в момента е крайно закъсала финансово и решава да се обърне към банките за кредит. Какво бихте я посъветвали да направи, как да постъпи?

Станимир Попов:

Преди време обезпечението под формата на недвижимо имущество беше достатъчно, за да се отпусне кредит. Сега обаче нещата не стоят така. Това, което аз съветвам клиентите ни е, че освен обезпечението, трябва да имат и много добра обосновка за искането на кредита, т.е. трябва да обяснят каква е целта. Не може да дойде клиентът и да каже "Аз имам имот, дайте ми 100 хил. лв." - това вече не се получава.

Освен това задължително се гледат отчетите. За да бъде отпуснат кредит, намалението в приходите от продажби не трябва да е по-голямо от 35-40%, тъй като тогава вече говорим за голям спад във фирмата.

Трябва да се има предвид и каква е кредитната експозиция, колко е задлъжнялостта на тази фирма към финансовите институции в момента. Отделно от това, банките гледат много внимателно и кредитната история на клиента - дали в момента или в миналото има просрочия. Това също трябва да го имат предвид фирмите - да се стремят да им е чисто банковото досие.

Станислав Сираков:

Само да добавя, наистина има фирми, които в момента изпитва трудност да плащат кредитите си по една или друга причина. Някои от тях са "гледали в бъдещето" много оптимистично и в предишни периоди са вземали много кредити.

Банките също имат определена вина, защото в периода 2005-2007 г. подтикваха фирмите да взимат кредити. Когато една фирма е в затруднено положение - тоест стигне се дотам, че не може да си плаща кредита, тя със сигурност трябва да говори с банката. Не трябва да се опитва да го прикрива и да чака банката да поеме активна роля. Също така бих добавил, че ако тя е отишла да говори с банката един ден преди плащането, което не може да плати, вече е закъсняла. В рамките на 2-3 месеца напред всеки един, който познава фирмата си и вижда накъде върви, трябва да е готов да почне да води преговори, защото те не са никак леки. Доста е трудно от гледна точка на това, че тази загуба, която възниква в кредита, се споделя между бизнес и банка. Банките нямат интерес кредитите да не се плащат, а фирмите нямат интерес да губят активи и да плащат свръхвисоки наказателни лихви и т.н. Има различни изходи, те определено са трудни - някъде са свързани с това, което споменах по-рано - да се отделят непроизводствените от производствените активи. Непроизводствените да се продадат и да се покрият част от задълженията с тях. Друг вариант е фирмата да предложи други обезпечения. Банките са склонни да преговарят за обезпечаване или поне задържане на кредита или неплащане в гратисен период от една година (включително и на лихви някои банки дават гратисен период, които после капитализират в главницата). За момента не сме срещали банки, които са готови да отписват кредити, въпреки че това може също да е опция на даден следващ етап. Въпреки че бизнесът носи цялата си отговорност, в някои случаи банката е готова да отпише част от лихвите, да намери някаква по-гъвкава схема на изплащане.

При подобно споделяне на загубата трябва да се има предвид, че никоя банка няма изгода от мъртъв бизнес. От друга страна бизнесът без банки трудно съществува. Тоест връзката е симбиозна.

Има една тенденция през последната година - на разделяне, тоест банките и бизнеса не работеха толкова близко един до друг и затова според мен като цяло доста се шумя в медиите, че банките не са добър поддържник на бизнеса, че бизнесът е лош и не плаща. Истината винаги е някъде по средата, но трябват компромиси и от двете страни.

Вие споменахте за много интензивното отпускане на кредити преди да настъпи кризата. В сравнение с тогава, с какъв процент приблизително се е свило банковото кредитиране за бизнеса към момента?

 Станислав Сираков

По официални данни процентът не се е променил - той остава на същото ниво и мисля, че даже леко е увеличено кредитирането. Говоря за 2009 г. Това са последните данни поне, с които аз разполагам.

По наше усещане обаче кредитирането е паднало може би поне с 20%. Официалните данни на БНБ не отчитат 3 неща - първо, кредитите са дългосрочни, тоест това, че не се взимат нови кредити, не значи, че размерът на кредитите ще намалее, ако старите експозиции не се променят. Второ - пак искам да отделя малките и средните дружества, които все пак имат по-труден достъп до кредитиране от големите. Няколко големи кредитни линии за по 50-100 млн. лв., когато се подновят и се револвират, директно означава 1000 малки фирми с по 500 хил., които нямат достъп до този ресурс. Затова определено в МСП-сектора кредитирането е намаляло доста повече от отразеното в официалната статистика. Колко точно - може би с 20%, може и с повече. Но най-големият проблем в момента е с новите кредити - нови кредити се отпускат изключително трудно.

 Станимир Попов:

Другoто, което трябва да се отбележи, е че при МСП със сигурност има свиване. Банките в момента не са по-малко ликвидни, отколкото през миналата година, даже са по-добре според мен. По-скоро миналата година те имаха проблем с ликвидността.

В момента банките имат пари, които да отпускат. Имат и нужда от клиенти и ги търсят. В същото време има фирми, които не са чак толкова затънали в кредити, в задлъжнялост, в експозиции. Тези фирми в момента са решили да си дадат пауза, те не искат да се ангажират с нови задължения и да рискуват. По тази причина в момента няма чак толкова голям интерес от бизнеса за кредити.

Станислав Сираков:

Аз мога да дам пример. Ние в момента имаме клиент - фирма, която има кредити само за оборотни средства, които са под 5% от продажбите й към края на 2009 г. Това дружество искаше да прави инвестиция и даже е тръгнало да я прави със собствени средства. Когато започнахме да търсим кредит, събрахме няколко оферти от банки. Но в крайна сметка самото дружество реши за момента да изчака по две причини: първо, не знае още колко ще се задълбочи кризата, и второ - тъй като то не е притиснато от необходимостта да изплаща друг голям кредит (до момента инвестицията е правена със собствени средства - това е изграждане на един нов компонент към бизнеса му), то не е притиснато да бърза да завърши инвестицията си, а и не е сигурно, че дори да я завърши с кредит, ще го вземе при най-добрите условия.

От друга страна сега поради кризата цените са ниски (поне исторически) - на имотите, на металите, на материалите...така че ако някоя фирма е стабилна, балансът й е добър, може би е добре да инвестира в момента, защото инвестицията излиза по-евтино. И утре, когато кризата отмине, тя ще е реализирала тази инвестиция и ще може да получи възвръщаемост от нея. Но разбира се съответната фирма трябва да пресметне колко време ще може да изчака, преди да започне да печели от инвестицията.

А лихвите на банките високи ли са в момента?

 Станислав Сираков:

 Чисто исторически погледнато, лихвите са по-високи отпреди 2-3 години. Фундаментално погледнато, са си на нивата, на които трябва да бъдат, като се има предвид цената на финансиране - лихвите по кредитите са лихвите по депозитите, плюс рискова надбавка, плюс административни разходи. Когато някой от тези компоненти се качва, няма как и лихвите да не се увеличат. В момента, въпреки че рискът на държавата пада, все пак виждаме, че съседите ни в региона не са много стабилни и това няма как да не влияе.

Аз обаче не смятам, че лихвите са основният проблем на бизнеса. Вярно е, че 9% не са 4%. Но за всеки един бизнес е по-изгодно да инвестира и с кредит, отколкото само със собствени средства. Защото винаги цената на кредита е по-евтина. Проблемът е, че няма достъпност до това банково финансиране. То тръгва да се размразява, но все още нивата от миналата година си седят.

Един от големите проблеми у нас е междуфирмената задлъжнялост, която се е увеличила с над 50% през 2009 г. спрямо 2008 г. По изчисления на „Кофас България" тя е достигнала 100 млрд. лв. в края на миналата година. Има ли според вас изход от тази спирала на задълженията и възможност те да бъдат редуцирани?

 Станимир Попов:

Тук откриваме принципа на порочния кръг - едната фирма дължи на втора, втората на трета, третата на четвърта, и т.н., всичко е навързано. При тази ситуация, това от една страна ще има оздравителен ефект, т.е. фирмите, които не могат да издържат, ще фалират. И тези, които преди се движеха по течението, в момента няма да могат да оцелеят.

От друга страна може би помощ за фирмите ще бъде, ако правителството започне да изплаща задълженията си към тях от предходни години.

Станислав Сираков:

Според мен задлъжнялостта е един от най-големите проблеми на реалната икономика, защото всеки се страхува да продава, „всеки има да взима пари от друг". Но този проблем трябва да тръгне от една страна по естествен път да се разрешава - неизрядните длъжници, даже фалирайки, това ще има оздравителен ефект. За мен има един друг проблем - по-скоро морален. Много фирми, дори да имат парите и да са ликвидно добре,  не плащат на своите доставчици, оправдавайки се с това, че някой друг по веригата не им плаща. Собственикът знае, че някой има да му плаща и си казва: „Аз защо да плащам, аз ли съм най-големият наивник, че да плащам?...". Това, което каза колегата е абсолютно вярно. Държавните задължения към фирмите на фона на общата задлъжнялост може би са малко, но те донякъде могат да отприщят този морален въпрос - фирмите да започнат отново да си вярват и да си плащат една на друга. Според нас това ще е тежък процес, не мисля, че ще стане толкова лесно, но просто отнякъде трябва да започне да се разплита.

Тук трябва да се има предвид и ефектът на мултипликатора. Когато се влеят 100 лв., те веднага се мултиплицират, докато достигнат до всеки един длъжник по веригата. Друг е въпросът, че всеки един от тях задържа по част от тях. Но въпреки всичко, накрая всичко ще започне да се разплита и, както казва Уорън Бъфет, „ще се види кой е плувал гол, когато приливът се отдръпне". Като цяло междуфирмената задлъжнялост е голям проблем и няма лесно решение.

Каква е прогнозата ви за състоянието на икономиката ни и на бизнеса през тази и следващата година? Очаквате ли подобряване на ситуацията?

Станимир Попов:

 Доста прогнози бяха направени, включително и за сегашната ситуация, но те се оказаха не особено точни. През 2009 г. беше прогнозирано, че в началото на 2010 г. страната ще излезе от кризата. В момента обаче се оказва, че сме доста близо до дъното и нещата се влошават. Според мен цялата 2010 г. ще бъде трудна. Евентуално през 2011 г. ще се оттласнем от дъното. Но дотогава трябва да се променят доста неща. И буксуващите сектори в икономиката, и междуфирмената задлъжнялост са особено големи проблеми на този етап, които продължават да се задълбочават. Всеки ден при нас идват фирми, показват ни отчетите си - от тях е видно, че техните задължения, а и вземанията им, продължават да нарастват, експозициите им се увеличават. Т.е. порочният кръг се затяга.

Така че нашата прогноза е, че чак през 2011 г., или дори през 2012 г. нещата ще започнат да вървят нагоре. Ние винаги сме били реалистични в прогнозите си и още миналата година, когато се говореше, че през настоящата страната ще излезе от кризата, смятахме, че това е доста пресилено твърдение.

Станислав Сираков:

На мен ми е много трудно да кажа точен срок. По-скоро има няколко фактора, които ако започнат да се разплитат, икономиката ще тръгне напред. Първо, активите, водейки кредитите след себе си, трябва да се обезценят. Все още бизнесът страда от това, че ползва прекалено скъпи активи, а те генерират малко кеш. Ако тези активи са по-евтини, но генерират същото ниво кеш, възвръщаемостта от тях ще е по-висока и всеки ще има изгода да инвестира. Второ, междуфирмената задлъжнялост, за която вече говорихме. Трето, отварянето на външните пазари. Даже напоследък чуваме от наши партньори-банки за фирми, които преди са изнасяли и от месец-два отново активизират износа си, т.е. това е индикатор за някакво съживяване. При всички положения обаче фирми, които е трябвало да фалират, ще фалират. Това са фирми, които преди 3-4 години са се управлявали на принципа на лесните пари, т.е. имаме лесни пари, имаме достъп до тях, можем да правим нещо и това нещо го реализираме. Този тип управление трябва да свърши, да затихне - това ще гарантира здравата бизнес основа. Защото дори когато имахме ръст на икономиката, той не беше много здравословен - беше в активи, в тухли и бетон, а не в иновации и в по-дълго производствени инвестиции.

Има и други фактори - вече на макрониво, като например, образованието, инфраструктурата, справянето с престъпността, за които всички говорят ежедневно почти....

Надяваме се, че в текущия момент сме някъде около дъното и че оттук нататък ще вървим поне не надолу, за нагоре не мога да прогнозирам. Друг е въпросът дали като премине този момент, бизнесът ще знае какво трябва да направи, за да се върне - лесните пари вече няма да ги има, сигурно поне в следващите 5 години. Т.е. не трябва да се разчита на тях. Строителството и свързаните с него сектори може би много по-трудно ще вървят напред. Един пример ще дам - много хора, които инвестираха в строителството, впоследствие се насочиха към възобновяемите източници, чисто спекулативно, защото решиха, че това е следващият балон. ВЕИ са нещо много важно за всяка една икономика, за да бъде провелно със спекулативни пари. Защото може би ако кризата не беше дошла, и там щеше да се появи някакъв балон и щяхме да пострадаме. От тази гледна точка кризата има оздравителен ефект - понеже не можеш да вземеш пари и да ги сложиш където и да е, т.е. фирмите трябва да помислят повече, преди да предприемат дадено начинание.

Експертите на "Бизмарт кредит" отговарят на вашите въпроси, свързани с фирменото кредитиране, в категория "Кредити" от Форума на Econ.bg.