Специално за ECON.BG
- Г-н Стоименов, кои са основните акценти в дейността на Комисията за финансов надзор досега?
Проф. Милчо Стоименов:
- В досегашната си, близо 7-месечна дейност, Комисията за финансов надзор поставя два акцента. Първият е осъществяване на ефективен надзор върху участниците на финансовия пазар. Вторият е усъвършенстване на нормативната уредба. Провеждайки ефективен надзор, преследваме две основни цели. Първата цел е да защитим интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица. Втората цел е да осигурим стабилен, прозрачен и нормално функциониращ пазар с висока степен на доверие. В изпълнението на своята надзорна функция, Комисията провежда дейност по лицензиране на инвестиционни посредници, на участници в пазара на застраховането и осигуряването. Когато се налага, отказваме лиценз и отнемаме разрешения за извършване на дейност. Досега Комисията е издала разрешения на 4 акционерни дружества за извършване на дейност като инвестиционен посредник–"Евродилинг" АД – Бургас, "Балканска консултантска компания" ЕАД - София, "Джорджо, Никълас енд Джонатан Капитал" АД- Пловдив, "ЕКС ПИТ и КО" ООД - София.. Естествено, ако инвестиционни посредници не отговарят на законовите изисквания, ние категорично отказваме лиценз. Такъв лиценз беше отказан на "Финансова инвестиционна компания Уинстар" ЕООД-София.
Ние не искаме да свиваме пазара, но понякога се налага стигаме и до отнемане на лиценз. Досега комисията е отнела разрешенията за извършване на дейност като инвестиционни посредници на ФК "Анонс" АД-София, "Амбарица инвест" АД-Троян, "Нефтохим-инвест финанс"АД-Бургас, "ФАР" АД-Бургас, както и ВЗК "Тангра" за извършване на застрахователна дейност.
Българският финансов пазар е развиващ се. На този етап той не би могъл да се сравнява с финансовите пазари на останалите страни в преход. Така например, оборотът на Българската фондова борса през 2003 г. е 78 пъти по-нисък от този на Варшавската фондова борса, а от този на Пражката фондова борса – 30 пъти. В същото време, като развиващ се пазар, участниците в него непрекъснато се увеличават. Подназорните лица на българския финансов пазар понастоящем са около 100 инвестиционни посредника, от които 30 банки, на 25 от които е дадено разрешение за извършване на дейност в чужбина; 7 пенсионно-осигурителни дружества, 21 фонда за допълнително пенсионно осигуряване, 31 застрахователни компании и др.
Вторият акцент в дейността на Комисията е усъвършенстване на нормативната уредба. До края на тази година предстои да бъдат обсъдени и приети 16 наредби. Вече са готови Наредбата за проспектите при публично предлагане на ценни книжа и за разкриване на информация от публичните дружества и други емитенти на ценни книжа и Наредбата за изискванията към дейността на инвестиционните посредници.
- Кои са основните пречки при осъществяването на дейността на КФН?
Проф. Милчо Стоименов:
- Ние сме все още млада институция, която се роди на базата на три съществували преди институции, поради което не може да не възникнат някои проблеми. Основното предизвикателство пред нас е да интегрираме трите надзора – инвестиционния, осигурителния и застрахователния. Тази наша амбиция все повече се реализира, но не е лесно, защото всяка от тези институции досега е работила при различен ритъм, по различен начин, с различен подход. На този етап все още не сме осъществили колективни проверки от трите надзора в подназорни лица, но съвсем скоро ще го направим. Понякога представянето на отчети от страна на поднадзорните лица се забавя, но това не може да се нарече трудност, защото нарушителите подлежат на санкция.
- В коя сфера отчитате най-сериозни нарушения?
Проф. Милчо Стоименов:
- Нарушенията са най-вече в инвестиционната сфера. Тази част от финансовия пазар води началото си значително по-отдавна. Естествено е да бъде и по-развит, а следователно в него да са констатирани и повече нарушения. От извършените общо около 30 проверки в 15 инвестиционни посредника към началото на месец август тази година, 10% от констатираните нарушения са нарушения на Закона за Комисията за финансов надзор, 21 % - на Закона за публично предлагане на ценни книжа, 55%-на Наредбата за изискванията към дейността на инвестиционните посредници и 14% - на Наредбата за капиталова адекватност и ликвидност на инвестиционните посредници. По-често срещаните нарушения са на чл.74, ал.3 от Закона за публично предлагане на ценни книжа, който задължава инвестиционния посредник да уведомява Зам. председателя, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" в срок от 3 работни дни за обема, минималната цена, максималната цена и средно претеглената цена на сключените сделки с ценни книжа през изтеклата седмица; нарушения на чл.75, ал.1 от Закона за публично предлагане на ценни книжа, който задължава инвестиционния посредник да отделя своите ценни книжа и парични средства от тези на клиентите си.
В сферата на осигурителния надзор са съставени 15 акта за административни нарушения, издадени са 10 наказателни постановления и са наложени 3 принудителни административни мерки. В застраховането са извършени 31 проверки и са издадени 14 акта. Комисията се е произнесла по около 400 жалби срещу застрахователи и други поднадзорни лица.
- В посока към хармонизиране на българското законодателство с правото на ЕС, се предприемат редица действия. Освен предложението за проект за изменение и допълнение на Закона за застраховането, който КФН обяви наскоро, имате ли предложения за проекти за изменение и допълнение на други закони?
Проф. Милчо Стоименов:
- Ние се ръководим от изискванията на Копенхагенските критерии. Един от тези критерии е законодателството на страната, желаеща да се присъедини към ЕС, да се уеднакви със Съюза. Имайки предвид ангажиментите, които България е поела, ние се стремим да изпълним задълженията в нашата област. Освен Закона за застраховането, приехме решение да се съобразим с Директива93/6 на Съвета на Европейските Общности от 15.03.1993 г., относно капитала на инвестиционните посредници. Най-общо според Директивата инвестиционен посредник, който извършва сделки с ценни книжа за сметка на свои клиенти, трябва да има начален капитал 125 000 евро. Това може да се тълкува като получаване на "малък лиценз" от нашите инвестиционни посредници. За получаване на "голям лиценз", т.е. за извършване на сделки с ценни книжа не само за чужда сметка, а и за своя сметка, изискването за начален капитал е 730 000 евро. Ние взехме решение за получаването на "голям лиценз" капиталът на инвестиционните посредници до 30.06.2004 г. да се увеличи на 500 000 лв., до 31.12.2004 г. - на 1 000 000 лв. и до 30.06.2005 г. - на 1 500 000 лв., така че да спазим Европейската директива. Понастоящем изискваният капитал за такъв род дейност у нас е 250 000 лева. Това ще притесни много инвестиционни посредници, на някои от тях ще се наложи да се обединят и на пазара ще останат по-малко. Това е съвсем нормален процес, защото в крайна сметка, след като страната ни влезе в ЕС, трябва да имаме конкурентен пазар с конкурентноспособни играчи. Какво може да направи един инвестиционен посредник с 250 000 лева? Чуждите финансови акули ще го погълнат за отрицателно време.
Комисията предвижда да направи предложения за промени в Закона за публично предлагане на ценни книжа. Моето лично мнение е, че в него се съдържат известни противоречия и недостатъчно прецизирани положения. Например, чл.54, ал.3 дефинира понятието инвестиционен посредник. В тази дефиниция се изпускат дейностите, съгласно ал.5 на същия член. В същото време член 69, ал.1 третира едновременно сделките и дейностите по чл.54, ал1 и 5. Член 68, ал.1, т.1 отново ни насочва към дейности, а не само към сделки с ценни книжа. С други думи, отсъствието на конкретизация в чл.68, ал.1, т.1, отнасяща се до отнемането на лиценз – дали дейностите се отнасят само за сделки с ценни книжа или за сделки с ценни книжа и консултации се използва от инвестиционните посредници да възразяват срещу крайната мярка за отнемане на лиценз. Такива подобни неточности трябва да се премахнат.
- Може ли вече да се анализират начините за оптимизиране на дейността на КФН?
Проф. Милчо Стоименов:
- За оптимизиране е рано да се говори, защото ние реално извършваме дейност едва от 7 месеца. Въпреки това, критично анализираме досегашната си дейност. Ние уважаваме отправените към нас препоръки и критики на финансовата общност. Например, едно анкетно проучване, изследващо нагласата на професионалната публика, за изработване на PR стратегията на КФН представя някои любопитни факти. Повечето от анкетираните са настроени силно позитивно към КФН и оценяват нейното изключително важно място. Има и критики. Според тях, трябва да се намали бюрокрацията – като държавна институция и ние страдаме от този недъг. Освен това, трябва да интегрираме по-пълно трите надзора. Бихме могли да помислим и за засилване на сътрудничеството с други институции, като например Министерство на икономиката, и по-специално с неговото направление "Капиталови пазари", със Сметната палата, Комисията за защита на конкуренцията, Агенцията за чуждестранни инвестиции и др.
- Ние сме все още млада институция, която се роди на базата на три съществували преди институции, поради което не може да не възникнат някои проблеми. Основното предизвикателство пред нас е да интегрираме трите надзора – инвестиционния, осигурителния и застрахователния. Тази наша амбиция все повече се реализира, но не е лесно, защото всяка от тези институции досега е работила при различен ритъм, по различен начин, с различен подход. На този етап все още не сме осъществили колективни проверки от трите надзора в подназорни лица, но съвсем скоро ще го направим. Понякога представянето на отчети от страна на поднадзорните лица се забавя, но това не може да се нарече трудност, защото нарушителите подлежат на санкция.
- В коя сфера отчитате най-сериозни нарушения?
Проф. Милчо Стоименов:
- Нарушенията са най-вече в инвестиционната сфера. Тази част от финансовия пазар води началото си значително по-отдавна. Естествено е да бъде и по-развит, а следователно в него да са констатирани и повече нарушения. От извършените общо около 30 проверки в 15 инвестиционни посредника към началото на месец август тази година, 10% от констатираните нарушения са нарушения на Закона за Комисията за финансов надзор, 21 % - на Закона за публично предлагане на ценни книжа, 55%-на Наредбата за изискванията към дейността на инвестиционните посредници и 14% - на Наредбата за капиталова адекватност и ликвидност на инвестиционните посредници. По-често срещаните нарушения са на чл.74, ал.3 от Закона за публично предлагане на ценни книжа, който задължава инвестиционния посредник да уведомява Зам. председателя, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" в срок от 3 работни дни за обема, минималната цена, максималната цена и средно претеглената цена на сключените сделки с ценни книжа през изтеклата седмица; нарушения на чл.75, ал.1 от Закона за публично предлагане на ценни книжа, който задължава инвестиционния посредник да отделя своите ценни книжа и парични средства от тези на клиентите си.
В сферата на осигурителния надзор са съставени 15 акта за административни нарушения, издадени са 10 наказателни постановления и са наложени 3 принудителни административни мерки. В застраховането са извършени 31 проверки и са издадени 14 акта. Комисията се е произнесла по около 400 жалби срещу застрахователи и други поднадзорни лица.
- В посока към хармонизиране на българското законодателство с правото на ЕС, се предприемат редица действия. Освен предложението за проект за изменение и допълнение на Закона за застраховането, който КФН обяви наскоро, имате ли предложения за проекти за изменение и допълнение на други закони?
Проф. Милчо Стоименов:
- Ние се ръководим от изискванията на Копенхагенските критерии. Един от тези критерии е законодателството на страната, желаеща да се присъедини към ЕС, да се уеднакви със Съюза. Имайки предвид ангажиментите, които България е поела, ние се стремим да изпълним задълженията в нашата област. Освен Закона за застраховането, приехме решение да се съобразим с Директива93/6 на Съвета на Европейските Общности от 15.03.1993 г., относно капитала на инвестиционните посредници. Най-общо според Директивата инвестиционен посредник, който извършва сделки с ценни книжа за сметка на свои клиенти, трябва да има начален капитал 125 000 евро. Това може да се тълкува като получаване на "малък лиценз" от нашите инвестиционни посредници. За получаване на "голям лиценз", т.е. за извършване на сделки с ценни книжа не само за чужда сметка, а и за своя сметка, изискването за начален капитал е 730 000 евро. Ние взехме решение за получаването на "голям лиценз" капиталът на инвестиционните посредници до 30.06.2004 г. да се увеличи на 500 000 лв., до 31.12.2004 г. - на 1 000 000 лв. и до 30.06.2005 г. - на 1 500 000 лв., така че да спазим Европейската директива. Понастоящем изискваният капитал за такъв род дейност у нас е 250 000 лева. Това ще притесни много инвестиционни посредници, на някои от тях ще се наложи да се обединят и на пазара ще останат по-малко. Това е съвсем нормален процес, защото в крайна сметка, след като страната ни влезе в ЕС, трябва да имаме конкурентен пазар с конкурентноспособни играчи. Какво може да направи един инвестиционен посредник с 250 000 лева? Чуждите финансови акули ще го погълнат за отрицателно време.
Комисията предвижда да направи предложения за промени в Закона за публично предлагане на ценни книжа. Моето лично мнение е, че в него се съдържат известни противоречия и недостатъчно прецизирани положения. Например, чл.54, ал.3 дефинира понятието инвестиционен посредник. В тази дефиниция се изпускат дейностите, съгласно ал.5 на същия член. В същото време член 69, ал.1 третира едновременно сделките и дейностите по чл.54, ал1 и 5. Член 68, ал.1, т.1 отново ни насочва към дейности, а не само към сделки с ценни книжа. С други думи, отсъствието на конкретизация в чл.68, ал.1, т.1, отнасяща се до отнемането на лиценз – дали дейностите се отнасят само за сделки с ценни книжа или за сделки с ценни книжа и консултации се използва от инвестиционните посредници да възразяват срещу крайната мярка за отнемане на лиценз. Такива подобни неточности трябва да се премахнат.
- Може ли вече да се анализират начините за оптимизиране на дейността на КФН?
Проф. Милчо Стоименов:
- За оптимизиране е рано да се говори, защото ние реално извършваме дейност едва от 7 месеца. Въпреки това, критично анализираме досегашната си дейност. Ние уважаваме отправените към нас препоръки и критики на финансовата общност. Например, едно анкетно проучване, изследващо нагласата на професионалната публика, за изработване на PR стратегията на КФН представя някои любопитни факти. Повечето от анкетираните са настроени силно позитивно към КФН и оценяват нейното изключително важно място. Има и критики. Според тях, трябва да се намали бюрокрацията – като държавна институция и ние страдаме от този недъг. Освен това, трябва да интегрираме по-пълно трите надзора. Бихме могли да помислим и за засилване на сътрудничеството с други институции, като например Министерство на икономиката, и по-специално с неговото направление "Капиталови пазари", със Сметната палата, Комисията за защита на конкуренцията, Агенцията за чуждестранни инвестиции и др.
