Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Последните седмици в публичното пространство се появиха публикации, свързани с необходимостта от внос на допълнителни количества сурова тръстикова захар.

Като скандално бе окачествено решението на Комитета по интегрирана митническа тарифа да предложи на министъра на финансите преференциален внос на 40 хил т по искане на Захарни заводи-Горна Оряховица, а от Асоциацията на производителите на захар и захарни продукти заплашиха, че ще искат оставката на зам.-министъра на финансите Георги Кадиев.

Господин Узунов, защо се разгоря отново спор поь тема с десетмесечна давност?

Георги Узунов:

За какъв спор говорите? Дружеството ни не спори с никого, защото фактите са ясни. Изяснени са до последната точка и запетая от компетентния орган, Комисията за защита на конкуренцията.

На 1 януари т. г. са извършени нарушения на процедурата за разпределение на квотата за преференциален внос на сурова захар. Потърпевшият от закононарушенията са Захарни заводи АД. Всичко останало, за което говорим, са последствия.

Неотдавна комитетът по интегрирана митническа тарифа разгледа новото искане на Захарни Заводи АД-Горна Оряховица за суспендиране на мита при внос на сурова тръстикова захар. Как ще коментирате приетото решение?

Георги Узунов:

Комитетът разгледа нашето искане и прие компромисно решение. Вместо поисканите от нас 70 хил. т сурова захар беше разрешен преференциален внос на 40 хил. т. Въпреки че решението се различава от искането, смятаме, че това е положителна стъпка към преодоляването на кризата в сектор Захар. Този път членовете на комитета се приближиха много до истината. Към казваното от нас досега можем да добавим няколко нови пункта. И на първо място потвърждението на прогнозата за потребление, значително превишаващо квотата от 250 хил. т. Твърдението ни, че наличната захар е недостатъчна, се потвърждава главно от изменението на цените на захарта през 10-те месеца на годината. Докато през февруари заводските цени бяха 620-630 лв./т с ДДС, сега те са вече 910-920 лв./т с ДДС. Категорично може да се обяви, че сегашното равнище на цените е спекулативно и е индикация за злоупотреба с монопола.

Докато вие защитавате решението на комитета, от Асоциацията на производителите на захар и захарни продукти атакуват с контрааргументи...

Георги Узунов:

Ще бъде интересно да ми демонстрирате тези техни аргументи. Истината е, че в позицията на т. нар. асоциация аргументи няма. За сметка на това по стара, изпитана вече практика на обществеността се поднасят безочливи лъжи. И без да бъда изчерпателен, ще изброя някои от тях:

• лъжа е, че цените на бялата захар за 10-те месеца са нараснали само с 10%;
• лъжа е, че през септември т. г. са продадени 14 000 т бяла захар;
  Истината е, че продажбите са 30-35 хил. т.
• лъжа е, че преходните запаси ще бъдат 70 хил. т;

В момента наличностите са по-малко от 70 хил. т. Предстоят два силни пазарни месеца. Количествата, които ще останат, ще осигурят нормален преход към следващата стопанска година. Мога да продължа с изброяването.

Кой е губещият от серията скандали на захарния пазар?

Георги Узунов:

Основният губещ при подобни ситуации винаги е крайният потребител. Днес за тон бяла захар потребителят у нас плаща в повече 100-150 лв. Това е спекулативната част от печалбата на конкурентите ни. Сами може да изчислите за какво става дума.

Какъв е пътят за разрешаването на противоречията в сектора?

Георги Узунов:

Ще започна с това, че захарният пазар в ЕС не е свободен! И веднага ще добавя, че бъдещето на родната захарна индустрия е неясно. Колкото до противоречията, те може да бъдат преодолени само ако държавата в качеството си на регулатор бързо предприеме спешни мерки в две посоки:

• на първо място да бъдат въведени ясни публични правила за разпределянето на квотите.
• на второ място е крещящата нужда от преструктурирането на сектора.

Давам си сметка, че задачата е сложна, но решаването й не търпи отлагане, защото българският пазар предполага съществуването на най-много два завода. Как и кога отсега официално водещи се 6 завода ще се стигне до 2 завода? Ще кажете, че това ще го реши пазарът. Но истината е, че задължението на държавата е да не абдикира от този процес, тъй като нямаме истински свободен пазар. Ако преструктурирането не се извърши достатъчно бързо, заводите ще загубят окончателно своята конкурентоспособност. Водейки помежду си тези ненужни битки, харчим пари за най-различни безумия. Не остават пари за обновление на технологиите.