Г-жо Шандлър, защо МВФ изисква бюджетен излишък?

Сюзън Шандлър:

Бюджетният излишък изглежда прекалено високо изискване за страна като България, която има много силен икономически растеж и потенциални проблеми с прегряването на икономиката.

Въпреки това според МВФ значението на излишъка има няколко измерения. На първо място, България няма право да използва монетарна политика, за да ограничи потреблението, след като е въведен валутен борд. Когато обаче в условията на силен растеж търсенето надминава предлагането, това се превръща в проблем. Така единственият инструмент на правителството става фискалната политика, която трябва да бъде изключително прецизна, за да предпази функционирането, на валутния борд. Наистина задлъжнялостта на публичния сектор бележи спад до сравнително ниски нива през последните години, като сега е под 30% от БВП. Но въпреки това в България значителен дял от населението е застаряващо, което носи много проблеми в дългосрочен план. Затова е важно дългът на публичния сектор да се задържи нисък на този етап, когато застаряването все още не е сериозен проблем. С тази цел е добре да се поддържа излишък.

Какви са другите аргументи на фонда?

Сюзън Шандлър:

Другият аргумент на МВФ се основава на опита ни с други възникващи пазари, които привличат големи потоци от чуждестранни инвестиции. Тези държави автоматично отчитат увеличение на дефицита по текущата си сметка. Според нашите наблюдения, ако част от натиска, който този дефицит оказва върху икономиката, не се редуцира от фискалния излишък, дадена икономика е заплашена от прегряване, увеличение на цените и ръст на инфлацията. Като резултат от всичко това външната конкурентоспособност на дадена страна може да бъде сериозно застрашена. Според нашите наблюдения най-успешните страни са онези, които се застраховат с висок бюджетен излишък. Няма универсална формула, която определя размера на излишъка, но наличието му е съществено с оглед стабилността и конкурентоспособността на икономиката.

Каква е оценката ви за икономическата политика на правителството? Какви са недостатъците и препоръките, които може да дадете?

Сюзън Шандлър:

Политиката на българското правителство дава положителни резултати и е адекватна на динамиката на местната икономика. Изоставането на структурните реформи засега е основният недостатък на управлението. Тези мерки трябва да подобрят условията за производство. Сега икономиката достига точка, в която вече са изчерпани предимствата на ниското заплащане на труда. Така че, за да успеете да задържите високото ниво на чуждестранните и местните инвестиции, трябва да има постоянно подобряване на бизнес климата. Подобни мерки може да бъдат намаление на разходите за започване на бизнес, административни облекчения за инвеститорите, подобряване на законовата база, гъвкавост на пазара на труда. В световен мащаб се наблюдава ожесточена конкуренция между икономиките, които разчитат на евтина работна ръка. Ще се окаже много недалновидно решение, ако България продължи да залага на това. За страната ще бъде жизнено важно да увеличи производителността на труда си с помощта на по-добра технологична база. България трябва да привлича все повече инвеститори, които залагат на високотехнологичното производство.

Какви са основните предизвикателства пред икономиката с оглед приемането ни в ЕС?

Сюзън Шандлър:

Не мисля, че членството в ЕС ще доведе до драматични промени в икономиката. България отдавна е част от процеса на необходимите промени, които са условие за влизането в съюза. Със сигурност страната ще продължи с хармонизацията и занапред, като нововъведенията са неизброимо много. Ще бъде важно за България да поддържа темпа си на развитие. Икономиката трябва да бъде достатъчно гъвкава, за да се адаптира към новите условия на отворения пазар. За да бъде успешен този процес, българите трябва да осъзнаят новите възможности и да се възползват от всички предимства, които членството предоставя.