Специално за ECON.BG

- Г-н Николов, кое прави поредицата от доклади за икономиката на България на Центъра за икономическо развитие уникални като изследване?

Ивайло Николов:

- Редовните тримесечни доклади на Центъра за икономическо развитие са уникални, както по своята всеобхватност и дълбочина, така и по своята методология. Анализите на българската икономика обикновено са фокусирани върху няколко теми или отрасли, при много по-ограничен набор от статистически или други показатели. Изследванията на ЦИР са по-пълни и покриват изключително много теми, отрасли и аспекти на икономическата политика. Докладите представят и уникална комбинация от количествени и качествени показатели, което води до оригиналността им и от гледна точка на методологията. В изследванията за българската икономика липсва друг подобен аналитичен продукт, който да съчетава в себе си количествени и качествени показатели по няколко общи направления, които да се допълват и да представят цялостната картина. На първо място, ние анализираме официалните обективни статистически данни. На второ място, описваме, систематизираме и оценяваме всичко, което се случва в областта на икономическата политика, решенията на правителството, нормативните актове и други важни документи. На трето място, анализираме бизнес климата по оригинална методика на Агенция Estat.

- Основният извод на ЦИР е, че "икономическото положение на България през 2002 г. може да бъде определено като противоречиво". Защо се получава това противоречие?

Ивайло Николов:

- Основният ни извод е, че оценката за състоянието на икономиката и за нейното развитие не може да бъде еднозначна. Тази липса на еднозначност се изразява в това, че от една страна, има положително развитие в някои отрасли и елементи на икономическата политика, което в крайна сметка води до запазена макростабилност и продължаващ, относително висок, икономически растеж. От друга страна, ако се слезе на ниво отделни отрасли или на ниво фирма и се анализират някои прояви на икономическата политика, се вижда че има сериозни проблеми. Изводите не бива да се правят само на база на най-общата положителна картина на макроикономическо ниво. Именно това е противоречието и липсата на еднозначност относно оценката на икономиката през миналата година и преценката на това какви са перспективите.

- На представянето на доклада казахте, че основният въпрос, на който трябва да се търси отговор е дали растежът е устойчив и дали е достатъчен. Какъв е Вашият отговор?

Ивайло Николов:

- Доколкото вече няколко години имаме ръст на БВП, може би, растежъте устойчив. Разбира се, трябва да се говори с доста голяма степен на условност, защото остават опасенията за това дали и какво ще се случи в близко бъдеще. По отношение на въпроса дали растежът е достатъчен, мнението на екипа от ЦИР е, че този ръст е крайно недостатъчен, защото тръгваме от много ниска база. България е една бедна страна, преди няколко години имаше много сериозен спад в БВП и този растеж не е достатъчен, както за да се подобри общото жизнено равнище, благосъстоянието и усещането на хората, че живеят по-добре, така и конкретно за изпълнение на критериите за членство в ЕС. Това е неприятното, когато сравняваме България с другите страни кандидатки от първата вълна, от която отпаднахме, и когато оценяваме възможностите да влезем във втората вълна. За да постигне България по-високо жизнено равнище и благосъстояние и да стане по-конкурентна като икономика, ни е нужен много по-голям растеж.

- Кои са "силните" и "слаби" отрасли на 2002 г.?

Ивайло Николов:

- Като "негативен" може да се открои транспортният отрасъл, основно в областта на железопътния транспорт. Въпреки че още в началото на годната беше извършено формално и законово разделение на превозите, не беше осъществена основната цел - преструктуриране и навлизане на частните капитали. Транспортът е ключов отрасъл и процесите в него ще дават косвено отражение върху цялата икономика. В областта на енергетиката се забелязва подобрение на средата, в смисъл, че беше приета стратегия и някои законови и подзаконови нормативни актове. Факт е, обаче, че през изминалата година в енергетиката не влязоха големи чуждестранни инвестиции. Оценката за здравеопазването също може да бъде еднозначна - здравната реформа на практика е в застой.

Като положителен отрасъл можем да откроим туризма, където приходите са рекордни. Вярно е, че и разходите за туризъм на българи пътуващи в чужбина нарастват, но като цяло туризмът е отрасъл, който вече не само на думи и очаквания, но и фактически, е важен за България. Можем да говорим и за добри данни в промишлеността, като ръст на производството и на продажбите, което се отразява и в продължаващия ръст на БВП.

По отношение на икономическата политика, засега можем да наблюдаваме с удовлетворение ставащото в областта на социалната политика. Регистрираната безработица в Агенцията по заетостта намаля с близо 2.5 пункта за миналата година. Разбира се, безработицата остава много висока, но все пак има спад. Очаква се въвеждането на минималните осигурителни прагове и задължителната регистрация на трудовите договори да "изкарат" част от икономиката в сянка "на светло" и да подобрят функционирането на пазара на труда. Това са неща, които евентуално ще дадат резултат тази година. Като положително в  областта на данъчната политика може да се открои това, че за пръв път бяха направени опити да се внесе яснота за една по-дългосрочна стратегия. Разбира се, положителен момент през изминалата година беше признаването ни от Европейската комисия за страна с функционираща пазарна икономика, което не е без значение за страната по пътя й към пълноправно членство в ЕС.

- Кое е най-притеснителното в българската икономика, като числа и тенденции, за изминалата година?

Ивайло Николов:

- В икономиката не е изключение, а е по-скоро правило, че сигналите и някои от ефектите се проявяват със закъснение. Може би, в известен смисъл, това, което наблюдаваме на макрониво са не просто обобщените данни, а е една инерция от доброто развитие на икономиката и добрата икономическа политика от един по-ранен период. Продължаващият ръст на БВП, в много голяма степен, се дължи на това, че голяма част от икономиката вече е в частни ръце, т.е. приватизацията и преструктурирането, които бяха извършени преди няколко години започват да дават резултати. Това е само един от примерите за това, че икономиката е инерционна система. В този смисъл е много важен анализът на бизнес климата, много е важно какво усещат ръководителите на фирмите. Ние изследваме една представителна за работещата част на българската икономика извадка от фирми и индикациите, които те дават, са водещ показател за общото развитие на икономиката. Трябва да бъдем много предпазливи и да обръщаме сериозно внимание на това, че за миналата година се отчита известно влошаване на бизнес средата, като цяло, и в частност, на инвестиционните нагласи.

Чуждестранните инвестиции определено са една от областите, където ситуацията и провежданата икономическа политика могат да бъдат оценени негативно. Миналата година се отличаваше с рекордно нисък обем на преките чужди инвестиции. Обективно погледнато, рецесията в световната икономика и опасенията за предстоящата война, не се отразяват благоприятно на движението на капитали в световен мащаб. От друга страна, обаче, ако инвестициите през миналата година се анализират в тяхната структура, ще се види, че има сериозен спад в инвестициите на зелено и при вътрешното кредитиране. Това показва, че освен обективните фактори за предпазливост от страна на чуждестранните инвеститори, като цяло бизнес средата и перспективите в България не са особено благоприятни.

- Кое е основното Ви опасение за краткосрочните перспективи пред икономическото развитие на България? Нужна ли е промяна в икономическата политика?

Ивайло Николов:

- Промяна в икономическата политика без съмнение е необходима, както по отношение на определени сектори, така и изобщо. Растежът на БВП, като обобщен израз на всичко което става в икономиката, освен, че не е достатъчен, трябва да бъде затвърден. Пред България има огромни предизвикателства. Членството в ЕС, постигането на всички икономически и други критерии, подобряването на жизненото равнище и на бизнес средата са неща, за чието осъществяване е необходима една много силна, последователна, прозрачна и прогнозируема икономическа политика. Необходима е промяна в икономическата политика, нова политика, за да се подобри ситуацията и перспективите, така че да има продължаващ и още по-висок растеж, чуждестранни и вътрешни инвестиции, условия за стартиране на нови фирми, за развитие на малки и средни предприятия, намаляване на безработицата и социалното напрежение и цялостно подобряване на бизнес средата. Оттук, едно от големите опасения за икономиката на България в по-близка или средносрочна перспектива, дори ако оставим настрана анализа на икономическата динамика и политика, е спадът на доверието в управляващите. Това е особено притеснително, защото когато вземащите решение не разполагат с доверие и са изправени пред определени изкушения, е много трудно да се правят полезни и трудни реформи, свързани с преструктуриране и приватизация. Много е важно да внимаваме какво ще се случи през близките месеци, как ще се движи изпълнението на бюджета, какви ще бъдат разходите, как ще се движи процесът на фискална децентрализация, какво ще се случи в областта на социалната политика, дали и как ще бъдат завършени двете големи приватизационни сделки, които са важни не само като финансов резултат, но и като сигнал и фактор за подобряване на образа на България навън и на бизнес климата и инвестиционната среда вътре. Не само оценката за икономиката на България през 2002 г., но и очакванията за настоящата година са противоречиви и нееднозначни.

В докладите си ЦИР препоръчва процесите да се разглеждат в дълбочина и перспектива, миналото и очакванията да се сравняват с това, което реално се случва или което е необходимо. Надяваме се този уникален по своя обхват и методология продукт на един независим икономически институт, какъвто е Центърът за икономическо развитие, да бъде полезен за това, всеки да намира пълната информация, да прави правилните изводи и на тази основа да взема икономически и лични решения.

- Доколкото вече няколко години имаме ръст на БВП, може би, растежъте устойчив. Разбира се, трябва да се говори с доста голяма степен на условност, защото остават опасенията за това дали и какво ще се случи в близко бъдеще. По отношение на въпроса дали растежът е достатъчен, мнението на екипа от ЦИР е, че този ръст е крайно недостатъчен, защото тръгваме от много ниска база. България е една бедна страна, преди няколко години имаше много сериозен спад в БВП и този растеж не е достатъчен, както за да се подобри общото жизнено равнище, благосъстоянието и усещането на хората, че живеят по-добре, така и конкретно за изпълнение на критериите за членство в ЕС. Това е неприятното, когато сравняваме България с другите страни кандидатки от първата вълна, от която отпаднахме, и когато оценяваме възможностите да влезем във втората вълна. За да постигне България по-високо жизнено равнище и благосъстояние и да стане по-конкурентна като икономика, ни е нужен много по-голям растеж.

- Кои са "силните" и "слаби" отрасли на 2002 г.?

Ивайло Николов:

- Като "негативен" може да се открои транспортният отрасъл, основно в областта на железопътния транспорт. Въпреки че още в началото на годната беше извършено формално и законово разделение на превозите, не беше осъществена основната цел - преструктуриране и навлизане на частните капитали. Транспортът е ключов отрасъл и процесите в него ще дават косвено отражение върху цялата икономика. В областта на енергетиката се забелязва подобрение на средата, в смисъл, че беше приета стратегия и някои законови и подзаконови нормативни актове. Факт е, обаче, че през изминалата година в енергетиката не влязоха големи чуждестранни инвестиции. Оценката за здравеопазването също може да бъде еднозначна - здравната реформа на практика е в застой.

Като положителен отрасъл можем да откроим туризма, където приходите са рекордни. Вярно е, че и разходите за туризъм на българи пътуващи в чужбина нарастват, но като цяло туризмът е отрасъл, който вече не само на думи и очаквания, но и фактически, е важен за България. Можем да говорим и за добри данни в промишлеността, като ръст на производството и на продажбите, което се отразява и в продължаващия ръст на БВП.

По отношение на икономическата политика, засега можем да наблюдаваме с удовлетворение ставащото в областта на социалната политика. Регистрираната безработица в Агенцията по заетостта намаля с близо 2.5 пункта за миналата година. Разбира се, безработицата остава много висока, но все пак има спад. Очаква се въвеждането на минималните осигурителни прагове и задължителната регистрация на трудовите договори да "изкарат" част от икономиката в сянка "на светло" и да подобрят функционирането на пазара на труда. Това са неща, които евентуално ще дадат резултат тази година. Като положително в  областта на данъчната политика може да се открои това, че за пръв път бяха направени опити да се внесе яснота за една по-дългосрочна стратегия. Разбира се, положителен момент през изминалата година беше признаването ни от Европейската комисия за страна с функционираща пазарна икономика, което не е без значение за страната по пътя й към пълноправно членство в ЕС.

- Кое е най-притеснителното в българската икономика, като числа и тенденции, за изминалата година?

Ивайло Николов:

- В икономиката не е изключение, а е по-скоро правило, че сигналите и някои от ефектите се проявяват със закъснение. Може би, в известен смисъл, това, което наблюдаваме на макрониво са не просто обобщените данни, а е една инерция от доброто развитие на икономиката и добрата икономическа политика от един по-ранен период. Продължаващият ръст на БВП, в много голяма степен, се дължи на това, че голяма част от икономиката вече е в частни ръце, т.е. приватизацията и преструктурирането, които бяха извършени преди няколко години започват да дават резултати. Това е само един от примерите за това, че икономиката е инерционна система. В този смисъл е много важен анализът на бизнес климата, много е важно какво усещат ръководителите на фирмите. Ние изследваме една представителна за работещата част на българската икономика извадка от фирми и индикациите, които те дават, са водещ показател за общото развитие на икономиката. Трябва да бъдем много предпазливи и да обръщаме сериозно внимание на това, че за миналата година се отчита известно влошаване на бизнес средата, като цяло, и в частност, на инвестиционните нагласи.

Чуждестранните инвестиции определено са една от областите, където ситуацията и провежданата икономическа политика могат да бъдат оценени негативно. Миналата година се отличаваше с рекордно нисък обем на преките чужди инвестиции. Обективно погледнато, рецесията в световната икономика и опасенията за предстоящата война, не се отразяват благоприятно на движението на капитали в световен мащаб. От друга страна, обаче, ако инвестициите през миналата година се анализират в тяхната структура, ще се види, че има сериозен спад в инвестициите на зелено и при вътрешното кредитиране. Това показва, че освен обективните фактори за предпазливост от страна на чуждестранните инвеститори, като цяло бизнес средата и перспективите в България не са особено благоприятни.

- Кое е основното Ви опасение за краткосрочните перспективи пред икономическото развитие на България? Нужна ли е промяна в икономическата политика?

Ивайло Николов:

- Промяна в икономическата политика без съмнение е необходима, както по отношение на определени сектори, така и изобщо. Растежът на БВП, като обобщен израз на всичко което става в икономиката, освен, че не е достатъчен, трябва да бъде затвърден. Пред България има огромни предизвикателства. Членството в ЕС, постигането на всички икономически и други критерии, подобряването на жизненото равнище и на бизнес средата са неща, за чието осъществяване е необходима една много силна, последователна, прозрачна и прогнозируема икономическа политика. Необходима е промяна в икономическата политика, нова политика, за да се подобри ситуацията и перспективите, така че да има продължаващ и още по-висок растеж, чуждестранни и вътрешни инвестиции, условия за стартиране на нови фирми, за развитие на малки и средни предприятия, намаляване на безработицата и социалното напрежение и цялостно подобряване на бизнес средата. Оттук, едно от големите опасения за икономиката на България в по-близка или средносрочна перспектива, дори ако оставим настрана анализа на икономическата динамика и политика, е спадът на доверието в управляващите. Това е особено притеснително, защото когато вземащите решение не разполагат с доверие и са изправени пред определени изкушения, е много трудно да се правят полезни и трудни реформи, свързани с преструктуриране и приватизация. Много е важно да внимаваме какво ще се случи през близките месеци, как ще се движи изпълнението на бюджета, какви ще бъдат разходите, как ще се движи процесът на фискална децентрализация, какво ще се случи в областта на социалната политика, дали и как ще бъдат завършени двете големи приватизационни сделки, които са важни не само като финансов резултат, но и като сигнал и фактор за подобряване на образа на България навън и на бизнес климата и инвестиционната среда вътре. Не само оценката за икономиката на България през 2002 г., но и очакванията за настоящата година са противоречиви и нееднозначни.

В докладите си ЦИР препоръчва процесите да се разглеждат в дълбочина и перспектива, миналото и очакванията да се сравняват с това, което реално се случва или което е необходимо. Надяваме се този уникален по своя обхват и методология продукт на един независим икономически институт, какъвто е Центърът за икономическо развитие, да бъде полезен за това, всеки да намира пълната информация, да прави правилните изводи и на тази основа да взема икономически и лични решения.