Специално за Econ.bg

Интервю на Апостол Апостолов

Нов арабско-български бизнес портал функционира от няколко месеца в българското интернет пространство. Основната мисия на Arabiz.bg e да привлича инвеститори от Близкия изток.

Повече информация за ролята на медията като посредник между нашите и арабските инвеститори, за възможностите за бизнес и взаимни инвестиции, както и за ролята на арабските страни в глобалната икономика, сподели в специално интервю за Econ.bg Яна Андреева, експерт "Бизнес отношения" във фирмата-създател на портала - "Глобиз". Андреева завършва последователно Американския университет в Благоевград и Дипломатическата академия във Виена. Добива бакалавърска степен по "Полититология и Международни отношения" и "Европеистика", както и допълнителна степен по "Журналистика и масови комуникации". Завършва магистратура по "Международни отношения". Преди да се присъедини към екипа на "Глобиз" работи в няколко образователни и неправителствени организации.

Акценти:

• Цел на портала: Да стане източник на качествена и изчерпателна информация за възможностите за бизнес между България и арабския свят, без религиозни и политически окраски
• Бизнес възможности: Репутацията на България предоставя много възможности за бъдещо сътрудничество между арабски и български бизнесмени;
• Нормативни пречки: Визовите ограничения спъват арабските инвеститори;
• Кризата: Арабските държави останаха значително по-слабо засегнати в сравнение с останалата част от света
• След 20 години: България и нейното бъдеще до голяма степен зависят от страните на Изток.

Г-це Андреева, Вие представлявате арабско-българския портал АраБиз (Arabiz.bg). Бихте ли ни разказали повече за него - чия е инициативата за създаването му, откога съществува, кои са собствениците му?

Яна Андреева:

Собственик и инициатор на проекта "АраБиз" е фирма "Глобиз" ЕООД. Фирмата се занимава с търговия и проектов мениджмънт на международно ниво. Работата ни е свързана предимно с арабските държави. Доста често ни се налага да правим проучвания и това, което винаги ни е пречило в работата, е фактът, че преобладава предимно политическа и религиозна информация, когато говорим за арабски държави. Също така смятаме, че специално в България наистина липсва достатъчно информация за арабската култура и икономика, а и самите българи имат много малко познание за арабския свят. Именно това провокира идеята да направим портал, в който да се публикува предимно икономическо съдържание. Arabiz.bg вече съществува от няколко месеца.

Какви са целите, които си поставя порталът?

Яна Андреева:

Да го превърнем в качествен източник на информация - бизнес инструмент, който да служи като платформа за връзка между предприемачи и инвеститори от Близкия Изток, Северна Африка (БИСА) и Балканите.

Във връзка с това, създаваме база данни, която съдържа информация за българските производители, предназначена за нуждите на арабските предприемачи и инвеститори. От друга страна, стъпвайки на опита от успешните партньорства в бизнеса между двата региона, развиваме и друга база данни с арабските компании, сфери за развитие и бизнес възможностите, които се съдържат в тях, която да се предоставя на България, за да послужи като платформа за всички, които искат да развиват бизнес на Изток.

Следователно работим за създаването на база данни от потребители и структурирането й спрямо изискванията на пазара, за да генерираме информация за бизнес възможностите в тези региони и да я популяризираме. Това от своя страна създава диалог, който ще допринесе за намаляването на културните различия между бизнес страните и фокусиране върху ползите от сътрудничеството.

И разбира се, това ще обогатява нашия екип, който е насочил всичкото си познание и усилия в осъществяването на устойчиви бизнес партньорства. Надяваме се да успеем да развием АраБиз като стабилен информационен бизнес инструмент.

От къде черпите информация и до каква аудитория се надявате да достигне тя? Кои ще са основните ви читатели? Каква е информацията, която основно ще предоставяте?

Яна Андреева:

Нашата аудитория е бизнес фокусирана. Информацията, която АраБиз засяга, е предимно икономическа. Обхваща включените в портала държави, както и техните икономически отношения в световен мащаб. Като такава, информацията цели да достигне заинтересованите страни от двата региона, които искат да повишат своята информираност и да създадат партньорства, на които да разчитат.

АраБиз изключва информацията, свързана с политическите и религиозните взаимоотношения в глобален аспект.

Това, към което се стремим за в бъдеще, е по-голямата част от информацията, която предоставя порталът, да бъде генерирана от личният опит на потребителите и членовете, базиран на вече реализирани партньорства и възможности, изпълнени с вече реални икономически резултати.

По отношение на съдържаната информация, порталът популяризира и културните особености, инициативи и социален обмен между регионите. Разказва за природните дадености на включените държави, като ги разглежда като туристически дестинации - най-масовата и привлекателна бизнес сфера.

Как бизнесмените от арабския свят възприемат България? Виждат ли те в нашата страна партньор, с когото биха могли да развиват бизнес отношения?

Яна Андреева:

Някои от държавите ни познават много добре и асоциират България с качествени продукти и добри специалисти. Това е базирано на дългогодишни отношения, които през последните десетина години като че ли бяха малко занемарени. Като цяло репутацията на България е добра и това ни предоставя много възможности за бъдещо сътрудничество. Другото голямо предимство на България е стратегическата ни географска позиция като източна граница на Европейския съюз.

Очаквате ли в близко бъдеще големи инвестиции на арабски бизнесмени у нас? В кои сфери те биха могли да проявят интерес да вложат парите си?

Яна Андреева:

Разбира се, че очакваме, иначе не бихме съществували. В АраБиз смятаме да допринесем за това. Инвестициите са вече факт - примери са Катар и тяхната Qatar Foundation. А също и Българо-сирийският форум, който преди няколко дни организира Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и към който имаше огромен интерес. Дойдоха над 30 фирми от Сирия, а самото мероприятие протече с доста голям ентусиазъм и интерес към инвестиции и нови партньорства между двете държави.

Като цяло всяка сфера би могла да бъде обект на инвестиции, когато тя докаже, посредством достоверна информация, че има перспективи за развитие. Все по-често и повече арабски инвеститори имат желание да финансират български компании и именно тук българските компании имат нужда от ясна и структурирана информация, за което могат да използват АраБиз, както и утвърдени от опита подходи за бизнес структуриране, за които могат да се консултират с екипа на "Глобиз".

Има ли административни или нормативни пречки за арабския бизнес в България?

Яна Андреева:

За съжаление визовите ограничения са една огромна пречка пред арабските инвеститори. България е държава с тромава бюрократична система, която трябва да бъде актуализирана, така че да стимулира чуждите инвестиции и да подпомага бизнеса. Има арабски фирми, които инвестират милиони, плащат данъци и осигуряват работни места, а в най-добрия случай собствениците им успяват да си извадят, при това с доста усилия, карта за временно пребиваване, която най-често след първата година бива отнемана, тъй като трябва да имат шест месеца престой на територията на България - условие, което не е адекватно и е неприложимо към съвременните нужди на всеки бизнесмен, прехвърлил границите на собствената си държава.

Проявяват ли български фирми интерес към инвестиции в арабските страни? Какви проекти биха могли да бъдат развити съвместно там?

Яна Андреева:

Не се наблюдава голям интерес, но със сигурност има, например в Дубай, където бюрокрацията е сведена до минимум. Има и доста строителни фирми, които оперират в Либия, Сирия... Като цяло обхватът е много голям. В Африка например, има огромни възможности за инвестиции в почти всички сфери.

Наша цел е да предоставим на българските предприемачи информацията, която да ги насочи, подпомогне и насърчи да инвестират в арабските държави. Нашият екип разработва регионални бизнес гайдове, които действат като наръчници. Също имаме амбицията да разработваме специална секция, където да насърчаваме хора с бизнес опит от определена държава да го споделят и по този начин да се генерира ценна и актуална информация.

Да започнеш бизнес днес не е като да започнеш бизнес преди 4 или 5 години. Днес може да се намери информация за всичко и това ни улеснява. Искаме да насърчим младите хора в България да бъдат по смели, уверени, да се научат да намират и да си служат със съвременна информация, а не да стъпват на стереотипно мислене и консервативни разбирания.

Преди време се разрази скандал, свързан с евентуално изграждане на писта за Формула 1 в България от инвестиционната компания EABG ("И Ей Би Джи") от Обединените арабски емирства. Българското правителство побърза да съобщи, че компанията се е съгласила да го направи, от което тя беше силно изненадана. Как бихте коментирали този случай? Проблем в комуникацията ли беше или плод на недоразумение и криворазбран ПР? Как бихме могли да избегнем подобни случаи в бъдеще между българските политици и арабските бизнесмени?

Яна Андреева:

Може би това недоразумение беше породено от конфликт на интереси. Всички се надяваме българските политици да бъдат по-дипломатични, особено когато става въпрос за толкова големи и интересни проекти, които могат да донесат огромни приходи и други позитиви на държавата ни.

Наскоро се проведе "Вечер на партньорството", организирана от вашия портал и Форума за арабска култура. Какви бяха резултатите от нея? Бихте ли могли да ни разкажете повече за дейността и целите на Форума за арабска култура?

Яна Андреева:

Пред заинтересована аудитория представихме идеите си за увеличаване на българо-арабския бизнес и културен обмен. Приятната обстановка предразположи гостите на събитието и под мотото „Да направим диалогът между бизнеса и културата възможен" професионалисти, представители на фирми и арабски посолства в България обменяха опит, идеи и контакти. Заявихме ясно, че заедно целим да създадем пространство за диалог между регионите, достигайки до повече заинтересовани хора, като ги информираме за регионалните възможности и перспективи в бизнеса.  

Вечерта беше успешна, почувствахме се на мястото си. Успешно представихме идеите си и бяхме разбрани, което си пролича в комуникацията между хората и генерираната обратна връзка след това.

Тази вечер беше едно доказателство за нас, че сме на правилна позиция и гледаме в правилна посока. Репортаж от "Вечерта на партньорството" може да видите ТУК.

Почувства ли арабският свят световната икономическа криза? Ако да, в кои сфери най-вече им се отрази този трус? Ако не - защо според Вас?

Яна Андреева:

Арабските държави претърпяха драстични икономически промени през последните години. През първата половина на 2008 г. цените на нефта, газта и други производни материали, продължаваха скоростно да нарастват, набавяйки огромни печалби за всички износители. В същото време арабите трябваше да се справят с растящите цени на храни и всички битови суровини, което бе пряка заплаха за тяхната икономическа и социална стабилност. До юли обаче последствията от финансовата криза и очакванията за много намален глобален растеж доведоха до рязък спад в цените на нефта. Като резултат арабските износители на горива усетиха много краен спад в приходите, влошаване на търговските условия, както и намаляване на излишъците в платежните си баланси.

Между юли и декември цените на петрола в ОПЕК паднаха със 70% от връх, равняващ се на 130 щатски долара за барел, на по-малко от 40 щатски долара за барел. През септември 2008, с финансовия крах на много престижни финансови институции, сред които и Уолстрийт, фондовите пазари по целия свят спаднаха, включително и тези в Близкия Изток.

Арабските банки бяха сравнително отдалечени от срива в САЩ, но въпреки това държавните инвестиционни фондове и всички други притежатели на акции претърпяха големи загуби. Фондовите борси в региона спаднаха заедно с много други по целия свят. За период от дванадесет месеца до февруари 2009 г. Саудитският фондов пазар падна с 49%, този на Дубай със 72%, а на Египет с 61%. Тези загуби оказаха влияние върху потреблението и до голяма степен обезкуражиха инвестиционната дейност.

Всичко това разбира се не означава, че арабските държави са били или ще бъдат опустошени от глобалната рецесия. Международният валутен фонд направи прогнозата, че през 2009 година икономическият растеж в Близкия изток ще бъде 2.5%, в сравнение с 6% през 2008 година. Въпреки че прогнозата звучеше мрачна, реално погледнато ситуацията беше доста по-добра, в сравнение с повечето добре развити икономики в света, които потънаха с отрицателен прираст. Както и по време на кризата в Азия през 1997г., арабските държави останаха значително по-слабо засегнати в сравнение с останалата част от света. Това е така, защото с изключение на петролния сектор, арабският свят е много по-слабо интегриран в международната икономика.

Ако оставим всички петролни продукти настрана, арабските държави не са значителни износители на други видове продукция, поради което са по-слабо изложени на срива, който доведе и до глобалното свиване на световната търговия. През 2007 г. арабските държави съставляваха около 20% от цялостния износ на горива, но само около един процент от световния износ на всякакви промишлени продукти. При други обстоятелства, тази статистика би била приета негативно, но се оказа от голяма полза в условия на глобална рецесия.

Също така, важно е да се отбележи, че централните банки в региона са реагирали адекватно и навременно, осигурявайки ликвидност и намалявайки всички лихвени проценти. Такива са случаите в Египет, Йордания, Кувейт, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. А страните с фиксиран обменен курс (като Бахрейн, Либия, Оман, Катар, Кувейт, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства) също успяха да се възползват и от спада на долара и поддържането на парична политика в САЩ.

Какво според Вас е мястото на арабските страни в световната икономика?

Яна Андреева:

Като цяло източните икономики имат доста стабилни позиции и предвид това, че кризата не успя да ги разклати сериозно, смятаме, че тази тенденция ще се задържи и занапред. От друга страна, намирайки се в информационна ера, която културно се възприема по-трудно в източните региони, именно държави като България, Македония и Сърбия биха могли да се възползват от техните стабилни икономики, грижейки се за наличието на ясно структурирана и достоверна информация генерирана не от други информационни източници, а от реални бизнес взаимоотношения, опит и развиващи се социо-културни връзки.

Как виждате партньорството между България (и други страни от ЕС) с арабския свят след 20 години?

Яна Андреева:

Предвид динамиката, в която живеем, двадесет години са доста голям времеви период. Все повече бизнесът осъзнава своята ангажираност към екологията и всеобщото благополучие, а грижата за оцеляването на нашата планета ще доведе до полагането на съвместни усилия за поддържане околната среда стабилна.

Поради стратегическата си позиция, България и нейното бъдеще до голяма степен зависят от страните на Изток - именно страните от регионите на БИСА.

АраБиз разчита и допринася също за това все повече младите хора в България да осъзнаем, че днес "бъдещето е в наши ръце" повече от всякога!

Въпросът, който стои преди всички нас, опира до функционирането във високо динамична среда, на прага на информационната ера, заливани с информация, която намира нови и нови канали да се разпространява, създавайки т.нар. информационно претоварване (Information overload). Основният проблем на информационната ера е именно изобилието от информация. Ние осъзнаваме колко важно е качеството и класифицирането на информацията. И искаме да помогнем на хората да осъзнаят важността и значението на целевите информационни канали.

Редактор: Лили Бончева