Специално за ECON.BG
- Г-жо Тошева, следва ли се духът на Бялата книга? Изпълняват ли се предписанията на БИБА за стимулиране на икономическата среда?
Адрияна Сукова-Тошева:
- Бялата книга за бизнес климата в България се публикува вече седма година и част от заключенията и препоръките през последните години се повтарят. Това означава, че по някои проблеми липсва разбиране и политическа воля за решаването им. БИБА, като организация на чуждестранните инвеститори , се опитва да въведе и наложи добрите бизнес практики като стандарт на поведение сред всички фирми. Съществуват различни методи и подходи за това, но несъмнено една от най-важните задачи е установяването на общовалидни правила, тяхното стриктно спазване, прозрачност в управлението и равнопоставеност на всички субекти пред закона. Само така ще се изгради конкурентна среда и действаща пазарна икономика, в която стимулите за развитие на бизнеса ще бъдат основно свързани със стремежа към повишаване на конкурентоспособността.
Част от повтарящите се бележки са свързани със забавената реформа в съдебната система, остарелите разпоредби в трудовите отношения. С риск да прозвучи назидателно, реформата в съдебната система изключително се забави. В областта на административното управление също има много работа – взаимодействие между различните държавни институции почти напълно отсъства, стартирането на едно предприятие и неговото функциониране е свързано с редица излишни разходи и действия, които могат да бъдат избегнати, ако институциите имат система за обмен на информация помежду си и служебно проверяват статистически и данъчни данни, например.
След приемането на Закона за държавния служител, отговорностите относно злоупотреби със служебно положение са ясно изписани и трябва да се прилагат. Но отново опираме до възможностите на правната система. В момента икономическата среда не е настроена "приятелски" към предприемачите по изброените по–горе причини, но освен това забавеното оттегляне на държавата от икономическата дейност дава лош сигнал за реалните политически цели и приоритети в настоящия момент. В процеса на приемане на новото законодателство се усеща стремеж към усложняване на правилата и прилагане на твърде много предварителен контрол. Приетият Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност все още стои като добро намерение, очакваме да видим резултати от неговото прилагане. И докато приемането на много от изискванията на Европейския Общ пазар става в изключително кратки срокове, често за сметка на бизнеса и допълнително натоварване на предприятията, то законодателството, имащо предимно национален характер, се забавя и последиците са намаляване на конкурентоспособността на експортно ориентираните фирми.
- Имаме ли ясен модел за икономически растеж, дългосрочна рамка?
Адрияна Сукова-Тошева:
- За съжаление, все още не е ясно дефиниран и описан моделът, към който България се стреми, и какви ще бъдат основните стъпки за неговото постигане. Макроикономическата стабилност е наистина забележителен успех за България, но в секторите проблемите са много и нерешени. Позволете да отбележа, че някои от обявените преди две години приоритети в Правителствената програма с ясно поставени срокове, вече са забравени от тези, които трябваше да ги осъществяват. Наскоро бяха обявени отново едни чудесни намерения за изработване на икономическа политика, основана върху приоритети и свързани с тях мерки и действия. Надяваме се този път да се постигне политически консенсус и еднопосочност в усилията на всички – от изпълнителната до законодателната власт.
- Как бихте определила политиката за привличане на чуждестранни инвестиции?
Арияна Сукова-Тошева:
- Политиката за привличане на чуждестранни инвестиции е твърде пасивна, почти липсва такава политика. Г-жа Шулева като министър на икономиката обяви намерението си да преструктурира Агенцията, да ускори промените в законодателството, свързано с насърчаване на инвестициите, но това са отново предстоящи действия Позволете да отбележа, че привличането на чуждестранни инвестиции се влияе от различни фактори, но най-важния от тях е поведението в процеса на приватизация. За съжаление, през последната година и половина сме свидетели на неясни, непрозрачни действия в процеса на приватизация. Извън банковата сфера, където всичко беше изключително добре направено, значителни приватизационни действия няма. Чуждите инвеститори наблюдават с интерес този процес и необоснованото или неубедително прекратяване на дадена сделка се приема за общо отношение към всеки, решил да инвестира в България. Интересът на чуждите инвеститори се определя не само от наличието на преференции – данъчни, трудови или други, а и от наличието на добра инфраструктура, добре работещ частен сектор, спазване на законите, физическата сигурност, административните и регулаторни бариери. Очевидно не само приемането на ново законодателство, а и редица други действия могат да привлекат инвеститорите.
- Към кои сектори трябва да се насочат усилията ни?
Адрияна Сукова-Тошева:
- Според членовете на БИБА, основните усилия трябва да бъдат насочени към подобряване на инфраструктурата от всички видове, тъй като от нея зависи развитието и на туризма, селското стопанство, информационните технологии.
- Добър ли е настоящият модел на контакт между бизнеса и властта и между самата власт?
Адрияна Сукова-Тошева:
- Понастоящем основният диалог между Правителството и представителите на бизнес организациите се осъществява в рамките на Съвета за икономически растеж, създаден през март 2002 г. На всеки две седмици се обсъждат стратегически и текущи проблеми, свързани с новоприеманото законодателство и неговото прилагане. В настоящия момент бизнес организациите предлагат Съвета да се фокусира върху стратегическите въпроси, а експертите да работят върху детайлите на законодателството. Нашата средносрочна цел е Съвета за икономически растеж да прерасне в Съвет по конкурентоспособност, по примера на редица държави. Считаме, че в такъв формат обединяването около основните цели и поемането на редица ангажименти ще подобри условията за бизнес и ще направи средата предсказуема. По отношение на контактите в самата власт, аз вече споменах, че предстои много работа за изграждане и укрепване на доверието и колегиалните отношения между институциите. Така ще се повиши тяхната ефективност и част от бизнес климата ще бъде значително подобрена.
- За съжаление, все още не е ясно дефиниран и описан моделът, към който България се стреми, и какви ще бъдат основните стъпки за неговото постигане. Макроикономическата стабилност е наистина забележителен успех за България, но в секторите проблемите са много и нерешени. Позволете да отбележа, че някои от обявените преди две години приоритети в Правителствената програма с ясно поставени срокове, вече са забравени от тези, които трябваше да ги осъществяват. Наскоро бяха обявени отново едни чудесни намерения за изработване на икономическа политика, основана върху приоритети и свързани с тях мерки и действия. Надяваме се този път да се постигне политически консенсус и еднопосочност в усилията на всички – от изпълнителната до законодателната власт.
- Как бихте определила политиката за привличане на чуждестранни инвестиции?
Арияна Сукова-Тошева:
- Политиката за привличане на чуждестранни инвестиции е твърде пасивна, почти липсва такава политика. Г-жа Шулева като министър на икономиката обяви намерението си да преструктурира Агенцията, да ускори промените в законодателството, свързано с насърчаване на инвестициите, но това са отново предстоящи действия Позволете да отбележа, че привличането на чуждестранни инвестиции се влияе от различни фактори, но най-важния от тях е поведението в процеса на приватизация. За съжаление, през последната година и половина сме свидетели на неясни, непрозрачни действия в процеса на приватизация. Извън банковата сфера, където всичко беше изключително добре направено, значителни приватизационни действия няма. Чуждите инвеститори наблюдават с интерес този процес и необоснованото или неубедително прекратяване на дадена сделка се приема за общо отношение към всеки, решил да инвестира в България. Интересът на чуждите инвеститори се определя не само от наличието на преференции – данъчни, трудови или други, а и от наличието на добра инфраструктура, добре работещ частен сектор, спазване на законите, физическата сигурност, административните и регулаторни бариери. Очевидно не само приемането на ново законодателство, а и редица други действия могат да привлекат инвеститорите.
- Към кои сектори трябва да се насочат усилията ни?
Адрияна Сукова-Тошева:
- Според членовете на БИБА, основните усилия трябва да бъдат насочени към подобряване на инфраструктурата от всички видове, тъй като от нея зависи развитието и на туризма, селското стопанство, информационните технологии.
- Добър ли е настоящият модел на контакт между бизнеса и властта и между самата власт?
Адрияна Сукова-Тошева:
- Понастоящем основният диалог между Правителството и представителите на бизнес организациите се осъществява в рамките на Съвета за икономически растеж, създаден през март 2002 г. На всеки две седмици се обсъждат стратегически и текущи проблеми, свързани с новоприеманото законодателство и неговото прилагане. В настоящия момент бизнес организациите предлагат Съвета да се фокусира върху стратегическите въпроси, а експертите да работят върху детайлите на законодателството. Нашата средносрочна цел е Съвета за икономически растеж да прерасне в Съвет по конкурентоспособност, по примера на редица държави. Считаме, че в такъв формат обединяването около основните цели и поемането на редица ангажименти ще подобри условията за бизнес и ще направи средата предсказуема. По отношение на контактите в самата власт, аз вече споменах, че предстои много работа за изграждане и укрепване на доверието и колегиалните отношения между институциите. Така ще се повиши тяхната ефективност и част от бизнес климата ще бъде значително подобрена.
