Специално за Econ.bg

- Г-н Минев, подготвена ли е българската енергетика за преструктуриране и приватизация?

Ангел Минев:

- Приватизацията не е цел, а средство. Тя е средство за постигане на подобрение в управлението и въвеждането на пазарни отношения в енергетиката с всички положителни последствия от това, като основното е подобряване качеството на услугата. Целият процес на законова уредба и организационно преструктуриране е предпоставка за извършване на приватизацията. Преструктурирането се прави, за да се разделят разходите по дейности и да се осигури прозрачност и ефективно управление на всяка отделна дейност. Преди 10 години НЕК беше сбор от всичко, свързано с електроенергетиката. В момента е разделена на 15 отделни дружества с точно определени задачи. В самите дружества разходите стриктно се следят от Регулаторната комисия. Преструктурирането цели всички дейности да се отделят счетоводно, да се види кои са губещи и кои печеливши, да се подобри организацията и управлението, и оттам да се подобри качеството на услугата. Добри икономически резултати могат да се достигнат и само с реорганизация, без да е необходима последваща приватизация. Промяната на собствеността е само глазурата на тортата. Друг е въпросът, че в света почти няма държавни компании, с някои изключения, като френската EdF. Държавата не трябва да прехвърля функциите си върху управлението на енергетиката. Вървим по пътя на преструктуриране на отрасъла, създаване на законова регулативна рамка и последваща приватизация.

- Взети ли са нужните мерки за осигуряване на социалната поносимост на реформите в отрасъла?

Ангел Минев:

- Разбира се. Точно тук е ролята на държавата. Досегашната практика на поддържане на изкуствено ниска цена на енергийните материали и продукти за всички стимулира към разхищение. Промяната на крайните цени на принципа на покриване на пълните разходи за извършване на услугата, дава възможност този, който може да си позволи скъпата услуга, да я ползва, като покрива разходите на обществото. Държавата, от своя страна, има механизми да защити социално слабите за преходен период от време. Тази година целево за енергийни нужди през държавния бюджет се разпределят около 90 млн. лева. Подобна сума е била включвана и в предишните бюджети, но не  е била изразходвана рационално. С промяната на Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, се създадоха условия това дарение на държавата за социално слабите да бъде използвано точно по предназначение. Беше разширен и обхватът на енергийното подпомагане, така че всички, които имат нужда, ще получат пълния обем на енергийната помощ.

- Как ще бъде променен модела на единствения купувач НЕК?

Ангел Минев:

- Предвиждаме моделът да се промени в система от двустранни договори плюс балансиращ пазар. Това означава, че определен кръг т.нар. привилегировани потребители ще сключват преки договори с производителите. Тези преки договори няма да бъдат в регулация, т.е. цената, постигната по тях, е търговска тайна. Оттук нататък е сложно да се проследи дали договорът между двете страни се изпълнява точно, дали се произвеждат и консумират точно договорените количества електроенергия. Всички отклонения от договора ще се разплащат на балансиращия пазар. При неизпълнение на прекия договор, разликата електроенергия се купува по борсова цена на балансиращия пазар в зависимост от търсенето и продажбите. Ако консумацията е по-голяма от договорената по двустранните договори, на балансиращия пазар цените се повишават. Обратно, когато има излишък, електроенергията на балансиращия пазар се продава на по-ниска цена от договорената в прекия договор. Това има дисциплиниращ ефект върху всички участници на пазара и те се стремят да изпълняват договорите си.

- Мислите ли, че населението е информирано относно реформите в отрасъла?

Ангел Минев:

- Разбира се, че е информирано. В Интернет страницата на министерството се публикува цялата информация, същото прави и Регулаторната комисия. Цялата уредба е публикувана в Държавен вестник и във всички специализирани информационни продукти. Който иска, може да намери нужната информация. Обществото познава правата си и ги отстоява. Това дисциплинира нормотворците и води до прецизиране на отношенията в енергетиката.

- Какъв ефект ще има приватизацията върху цените и качеството на електроснабдяването?

Ангел Минев:

- Енергетиката е естествен монопол и от тази гледна точка в нея не се допуска свободна пазарна икономика в чист вид. Допускат се пазарни отношения, които са под строг контрол на държавата. Пазарните правила в енергетиката се определят от Регулаторната комисия. Нейната роля е да имитира пазар. Тя допуска свободни пазарни отношения в отделни сектори на енергетиката, където няма опасност естествените пазарни сили да създадат голяма флуктоация на цените. Това са малки сегменти от пазара. Търговията, производството, преноса и разпределението на електроенергия са дейности, в които ДКЕР имитира пазар. Взима се доброто от пазара, допуска се конкуренция, така че пазарните отношения да се развиват в една насочена от държавата среда. От тази гледна точка, цените ще се развиват така, както се развива регулаторната рамка. Стремежът е цените на електроенергията за определена група консуматори да се снижават – това е индустрията, която трябва да бъде конкурентоспособна, да създава БВП и заетост, да повишава жизненото равнище. Този стремеж не е само желание за стимулиране на индустрията, а има своята икономическа логика. Разходите за енергоснабдяване на промишлените потребители са малки, защото електроенергията се пренася до тях само по мрежа високо напрежение. За да се стигне до последния потребител, обаче, се минава минимум през четири степени на трансформация на електроенергия – мрежа високо напрежение, мрежа средно напрежение, мрежа ниско напрежение, през трафопостове. В енергетиката работят 36 хиляди човека и всички те трупат разходи върху доставката на електроенергия на ниско напрежение. В момента цената за крайния битов потребител е силно подценена, поради наследството от различния начин на мислене. Естествените икономически закони, обаче, не могат да се деформират задълго.

Битовият консуматор ще остане още сравнително дълго към държавно регулирания пазар. В света почти няма енергийна система, при която на краен битов потребител да се даде възможност да купува в реално време или по преки договори, защото количествата, които той купува, са много малки в сравнение с предприятията.

Правим всичко възможно нарастването на цените за крайния потребител да е с такива темпове, че положителният ефект от приватизацията, реорганизацията, инвестициите в отрасъла, намаляването на техническите и търговските загуби да са в противовес и сметките на потребителите да останат същите. Става въпрос за потребители, които ползват електроенергията по предназначение. Електроенергията е високотехнологичен и скъп продукт и трябва да се използва само по предназначение. За да се произведе електроенергията, се губи ¾ от първичния енергиен ресурс и от тази гледна точка ползването на електроенергия за отопление е най-разхитителното ползване на енергиен ресурс. Много по-разумни са централното отопление и газоснабдяването. Държавите с традиции в газоснабдяването, каквито са Полша, Унгария, Словакия, имат много ниска енергоемкост на БВП, защото енергията се използва ефективно. У нас е възприет съветският модел за отопление на големите градове, който е копиран неправилно. Резултатът в началото на 21 век е почти никакво развитие на битовата газификация, наследена неефективна отоплителна инфраструктура, масово отопление на ток. Стремежът ни е да подадем икономически сигнал към крайните потребители, че те трябва да се пренасочат към друг енергиен продукт за отопление.

- Предвиждаме моделът да се промени в система от двустранни договори плюс балансиращ пазар. Това означава, че определен кръг т.нар. привилегировани потребители ще сключват преки договори с производителите. Тези преки договори няма да бъдат в регулация, т.е. цената, постигната по тях, е търговска тайна. Оттук нататък е сложно да се проследи дали договорът между двете страни се изпълнява точно, дали се произвеждат и консумират точно договорените количества електроенергия. Всички отклонения от договора ще се разплащат на балансиращия пазар. При неизпълнение на прекия договор, разликата електроенергия се купува по борсова цена на балансиращия пазар в зависимост от търсенето и продажбите. Ако консумацията е по-голяма от договорената по двустранните договори, на балансиращия пазар цените се повишават. Обратно, когато има излишък, електроенергията на балансиращия пазар се продава на по-ниска цена от договорената в прекия договор. Това има дисциплиниращ ефект върху всички участници на пазара и те се стремят да изпълняват договорите си.

- Мислите ли, че населението е информирано относно реформите в отрасъла?

Ангел Минев:

- Разбира се, че е информирано. В Интернет страницата на министерството се публикува цялата информация, същото прави и Регулаторната комисия. Цялата уредба е публикувана в Държавен вестник и във всички специализирани информационни продукти. Който иска, може да намери нужната информация. Обществото познава правата си и ги отстоява. Това дисциплинира нормотворците и води до прецизиране на отношенията в енергетиката.

- Какъв ефект ще има приватизацията върху цените и качеството на електроснабдяването?

Ангел Минев:

- Енергетиката е естествен монопол и от тази гледна точка в нея не се допуска свободна пазарна икономика в чист вид. Допускат се пазарни отношения, които са под строг контрол на държавата. Пазарните правила в енергетиката се определят от Регулаторната комисия. Нейната роля е да имитира пазар. Тя допуска свободни пазарни отношения в отделни сектори на енергетиката, където няма опасност естествените пазарни сили да създадат голяма флуктоация на цените. Това са малки сегменти от пазара. Търговията, производството, преноса и разпределението на електроенергия са дейности, в които ДКЕР имитира пазар. Взима се доброто от пазара, допуска се конкуренция, така че пазарните отношения да се развиват в една насочена от държавата среда. От тази гледна точка, цените ще се развиват така, както се развива регулаторната рамка. Стремежът е цените на електроенергията за определена група консуматори да се снижават – това е индустрията, която трябва да бъде конкурентоспособна, да създава БВП и заетост, да повишава жизненото равнище. Този стремеж не е само желание за стимулиране на индустрията, а има своята икономическа логика. Разходите за енергоснабдяване на промишлените потребители са малки, защото електроенергията се пренася до тях само по мрежа високо напрежение. За да се стигне до последния потребител, обаче, се минава минимум през четири степени на трансформация на електроенергия – мрежа високо напрежение, мрежа средно напрежение, мрежа ниско напрежение, през трафопостове. В енергетиката работят 36 хиляди човека и всички те трупат разходи върху доставката на електроенергия на ниско напрежение. В момента цената за крайния битов потребител е силно подценена, поради наследството от различния начин на мислене. Естествените икономически закони, обаче, не могат да се деформират задълго.

Битовият консуматор ще остане още сравнително дълго към държавно регулирания пазар. В света почти няма енергийна система, при която на краен битов потребител да се даде възможност да купува в реално време или по преки договори, защото количествата, които той купува, са много малки в сравнение с предприятията.

Правим всичко възможно нарастването на цените за крайния потребител да е с такива темпове, че положителният ефект от приватизацията, реорганизацията, инвестициите в отрасъла, намаляването на техническите и търговските загуби да са в противовес и сметките на потребителите да останат същите. Става въпрос за потребители, които ползват електроенергията по предназначение. Електроенергията е високотехнологичен и скъп продукт и трябва да се използва само по предназначение. За да се произведе електроенергията, се губи ¾ от първичния енергиен ресурс и от тази гледна точка ползването на електроенергия за отопление е най-разхитителното ползване на енергиен ресурс. Много по-разумни са централното отопление и газоснабдяването. Държавите с традиции в газоснабдяването, каквито са Полша, Унгария, Словакия, имат много ниска енергоемкост на БВП, защото енергията се използва ефективно. У нас е възприет съветският модел за отопление на големите градове, който е копиран неправилно. Резултатът в началото на 21 век е почти никакво развитие на битовата газификация, наследена неефективна отоплителна инфраструктура, масово отопление на ток. Стремежът ни е да подадем икономически сигнал към крайните потребители, че те трябва да се пренасочат към друг енергиен продукт за отопление.