Специално за Econ.bg.
- Г-н ал-Джебури, не смятате ли, че по отношение на енергийните цени, предишните четири години бяха по-благотворни, особено за бизнеса – имаше предвидимост, знаеше се точно кога и с колко ще се повишат цените. Сега няма ли да се стремите към подобна договорка с МВФ?
Гати ал-Джебури:
- Но накрая се оказа, че има 23% изоставане от спогодбата с МВФ, нали? Аз съм твърдо за това да има прозрачност и яснота при ценообразуването - както за производителите, така и за потребителите. А защо днес не излизаме пред обществото и не казваме – така и така ще бъде?
Защото ако гледаме финансовите резултати днес, заключенията ще бъдат едни. Ако ги наблюдаваме в малко по-дълъг период – съвсем други. А ние сме само от два месеца на тази длъжност. Знаем какво да направим, за да намалим разходите и да повишим производителността в енергийните дружества. И като видим резултатите, ще кажем - ето това е базата, дотук трябва да стигнем и така ще стигнем дотам. Вярвам, че българинът е готов да чуе истината и точно кога какво ще стане.
- А как ще преодолеете, например, проблема с дългосрочния договор между "Булгаргаз" и "Газпром" през "Топенерджи" за доставка на природен газ? Все пак, преносната компания с този договор е поставена на колене - има да купува определени количества газ и да плаща поръчаното, дори ако не го употребява.
Гати ал-Джебури:
- Мисля, че въпросът с "Булгаргаз" не винаги е правилно разбран. Този дългосрочен договор за доставка до 2010 година е нормален търговски договор, който дава права и пълномощия както на едната, така и на другата страна. Много се говори за най-различни проблеми и ангажименти по този договор от хора, които никога не са го чели. "Булгаргаз" си изпълнява договора изцяло, нямаме неизплатени задължения към руската страна. Винаги ще работим така, че да гарантираме интересите на българската страна, а самият договор дава тази възможност.
- При това намаляващо потребление на природен газ няма ли опасност в един момент изобщо да няма нужда да се поръчва гориво?
Гати ал-Джебури:
- В момента правим планове за развитие на газовия сектор. Намеренията ни са да увеличим потреблението на синьо гориво и то от битовата и от промишлената газификация. Така че занапред ще говорим предимно за увеличаване на потреблението, а не за намаляване. А дръпването на икономиката напред ще означава също увеличаване на потреблението.
- А ще се правят ли постъпки за преразглеждане на дългосрочния договор, за да стане ценообразуването по-гъвкаво?
Гати ал-Джебури:
- По това време на годината - през октомври, винаги договаряме количествата газ за следващата година. Засега събираме заявките от нашите консуматори, които до този момент се оказват на нивото на миналогодишните - 3,4 млрд. куб. метра. Заедно с това ще обсъдим и всички възможни клаузи, които могат да бъдат преразгледани. Там, където обаче, в договора нещо е фиксирано, не можем да го преразглеждаме,без да има желание и готовност от другата страна.
А и имайте предвид, че всички възможности за сключване на различни видове сделки за доставка на природен газ като търговска дейност, а не просто като физическо снабдяване с горивото, ще означава, че целият този пазар в Европа ще става все по-интересен - вече няма да е важно да имаш физически достъп до газопроводи. Има възможности да се правят и суапови сделки например. Зависи как ще се развива този пазар. В момента Европейската общност има директива за газовия пазар, но има и желание за обновяване на тази директива.
- Тогава защо няма в проекта за промени на енергийния закон посочен конкретен процент от вътрешния пазар на природен газ, който трябва да се либерализира в някакви определени срокове, както е посочено в тази директива?
Гати ал-Джебури:
- Ние посочваме и определяме законово либерализацията на вътрешния газов пазар. Конкретни срокове и определени проценти, както и цялата методология, по която ще се извърши либерализацията, ще се посочи в поднормативните документи. Там ще се укаже кои ще имат пряк достъп до газопроводите, на какви критерии трябва да отговарят консуматорите, които имат право на алтернативен доставчик, методиката, по която ще се плаща на "Булгаргаз" за преноса на купените количества и всички останали подробности.
А и имайте предвид, че всички възможности за сключване на различни видове сделки за доставка на природен газ като търговска дейност, а не просто като физическо снабдяване с горивото, ще означава, че целият този пазар в Европа ще става все по-интересен - вече няма да е важно да имаш физически достъп до газопроводи. Има възможности да се правят и суапови сделки например. Зависи как ще се развива този пазар. В момента Европейската общност има директива за газовия пазар, но има и желание за обновяване на тази директива.
- Тогава защо няма в проекта за промени на енергийния закон посочен конкретен процент от вътрешния пазар на природен газ, който трябва да се либерализира в някакви определени срокове, както е посочено в тази директива?
Гати ал-Джебури:
- Ние посочваме и определяме законово либерализацията на вътрешния газов пазар. Конкретни срокове и определени проценти, както и цялата методология, по която ще се извърши либерализацията, ще се посочи в поднормативните документи. Там ще се укаже кои ще имат пряк достъп до газопроводите, на какви критерии трябва да отговарят консуматорите, които имат право на алтернативен доставчик, методиката, по която ще се плаща на "Булгаргаз" за преноса на купените количества и всички останали подробности.
