Специално за Econ.bg
- Г-н Джамбазов, кои са основните финансови инструменти на стратегията за подпомагане на българското земеделие?
Лило Джамбазов:
- Стратегията за финансово подпомагане на земеделските производители има нов прочит. Миналата година ние разработихме Стратегия за развитие на земеделието до 2006 г. и след съгласуване с всички парламентарни сили я внесохме за разглеждане в парламента. Тя послужи като "подплата" на работата по измененията на Закона за подпомагане на земеделските производители – основният документ, който определя дейността на фонд "Земеделие". Стратегията се оказа неразделна част от закона. В нея са записани инструментите, които сега ползва Държавен Фонд "Земеделие". Промениха се както параметрите на финансовото подпомагане, така и обхватът му. Програмите се обогатиха, претърпяха развитие, както хоризонтално, така и вертикално. Политиката на Фонд "Земеделие" е, от една страна, да се увеличава броят на хората, които ще бъдат подпомагани и от друга страна, да се получи качествено ново лице на земеделието. Самоцелното финансиране не е подпомагане. Това е преливане на пари, които отиват някъде, без да има ефект. Всички програми на Фонд "Земеделие" са целеви, както субсидиращата част, така и инвестиционната и, разбира се, прилагането на програма САПАРД. Тези целеви програми от една страна отразяват целите и приоритетите, заложени в Стратегията за финансово подпомагане, от друга я развиват и обогатяват.
Основно се използват три инструмента. Преди всичко, това са преките субсидии, като начин за стимулиране на производството, за мотивиране на производителите да присъстват на пазара с качествена продукция. Вторият инструмент е инвестиционното кредитиране. Това са програмите на Фонда за създаване на инвестиции в различните области на животновъдството, растениевъдството, покупката на земеделска техника. Третият инструмент е инвестиционното субсидиране. Това са мерките по програма САПАРД, където, след като се извърши инвестицията съгласно одобрения при стартирането проект, бенефициентът получава 50% бонус от вложените средства.
- Има ли ефективна комбинация между трите инструмента?
Лило Джамбазов:
- В новите програми, утвърдени от Управителния съвет, се стремим тези инструменти да са интегрирани. Това е много важен елемент. Целта е, не отделните бенефициенти да получат пари без резултат, а общо да се направи така, че в инвестиционните кредити да има субсидиращ елемент, а субсидиите по програма САПАРД да се съчетаят с инвестиционни възможности. Управителният съвет на фонда взе решение проектите, особено тези по преките и инвестиционните субсидии, да бъдат кредитирани от Фонд "Земеделие", за да може след одобрението на проекта, той да се реализира по най-добрия начин - 50% от средствата да влязат веднага в банковата сметка на Фонда, останалите да останат като кредит.
Това е новата визия за финансово подпомагане на Фонд "Земеделие". Тя стана възможна благодарение на внесените промени в Закона за подпомагане на земеделските производители. Промените са в няколко насоки. В първата основна част на закона, където се определя какво е финансово подпомагане и кои са земеделските производители, които могат да бъдат подпомагани, се записа, че Фонд "Земеделие" може да подпомага и преработвателите на земеделска продукция. С това дадохме възможност на преработвателите да бъдат наши бенефициенти. За целта, би било добре да се върне хранително-вкусовата промишленост от Министерство на икономиката в Министерство на земеделието. Така ще може производството, което ние наблюдаваме, контролираме и подпомагаме да бъде в една верига с преработвателите. В противен случай се къса веригата и не може да има синхрон. Второто основно положение в закона е, че Фонд "Земеделие" се превръща в интервенционна агенция, за да може да регулира пазарните процеси в отделните периоди и отрасли на земеделието. Земеделската продукция има сезонен, стихиен характер, това е пазар "под открито небе" и понякога води до дъмпинг на пазарните цени. В този аспект, на Държавен Фонд "Земеделие" се дава възможност по решение на МС и по предложение на министъра на земеделието, да извършва интервенция в отделни сектори в определен момент. Ние демонстрирахме това още миналата година със създаването на Стоков фонд от 200 хил. тона зърно за регулиране на пазара. С него ние постигнахме две основни цели – стабилизирахме цената на пшеницата, раздвижихме пазара и успяхме да сложим в складовете на Държавен резерв качествена пшеница. Тази година може да се наложи да се намесим на друг пазар. Това е ролята на Държавен Фонд "Земеделие".
Другото въведение в закона е, че Фонд "Земеделие" може да субсидира и износа на продукти, които в определен момент са излишни на вътрешния пазар и следва да намерят реализация навън.
- Колко средства са предвидени за аграрния сектор тази година?
Лило Джамбазов:
- Едно от завоеванията на новия екип на Министерство на земеделието е, че в закона се записа изрично, че от 2003 г. на Държавен Фонд "Земеделие" се предоставят определен процент от БВП на страната, като за тази година той е 0,5%. Съгласно Закона за държавния бюджет, ни се предоставиха 150 милиона лева трансфер. Така, заедно с преходния остатък от дейността на фонда през миналата година, ние разполагаме с близо 210 милиона лева за 2003 г. Това е три пъти повече в сравнение с миналата година. Тези средства ще позволят да се реализират инструментите по стратегията, да се насочат правилно по отделните дейности, да има съгласуваност и интегриране на отделните инструменти. Тези пари не са достатъчни на фона на очакванията на производителите, но в закона е записано, че до 2007 г. процентът трябва да достигне до 1.5% от БВП, което с нарастването на самия БВП, означава, че за 2006 г. ще разполагаме с около 500-550 милиона лева само като трансфер от държавния бюджет. Заедно с парите по САПАРД и преходните ни остатъци ще имаме около 800 милиона лева, което е около 25-30% от необходимите на земеделието финансови средства.
- За какво предимно трябва да се използват средствата, според Вас, за повишаване на качеството или на количеството на произвежданата продукция?
Лило Джамбазов:
- Парите от Фонд "Земеделие" се дават целево и изцяло се цели да се подобри качеството. Не можем да бъдем конкурентоспособни на европейските пазари, ако нямаме необходимото качество и хармонизация на всички нормативни и други изисквания. Все още сме много далеч от качеството на Европа. Трудно се преборваме с манталитета на нашите производители. Държавната политика трябва да се планира ясно. Трябва да има ясни критерии какво значи земеделско производство, земеделски производител, земеделско стопанство, фермер. Една крава ферма ли е? Пет овце ферма ли са? Десет декара земеделска земя стопанство ли са? Ако подпомагаме някой, който има една крава да има две, това е просто социална програма. Ние не сме социално министерство, ние сме Министерство на земеделието и Държавен Фонд "Земеделие" има по различни задачи, функции и цели, които трябва да преследва. Именно затова в програмите ни има по-високи изисквания. В програмите Растениевъдство и Животновъдство има минимални изисквания за притежавани количества земя и/или брой животни. Парите трябва да отиват там закъдето са предназначени. Тогава ще може тези 200 милиона лева да бъдат използвани именно затова, количеството да доведе до качество.
- Достига ли информацията за възможностите за финансиране до потенциалните бенефициенти?
Лило Джамбазов:
- От една година променихме напълно системата за информация, както по отношение на програма САПАРД, така и по националните програми на Фонд "Земеделие". Разполагаме с 28 областни дирекции, където информацията се променя постоянно. Проведохме няколко паралелни семинара с другите структурни звена на Министерство на земеделието. Освен това имаме изградена специална служба за съвети по земеделие. Разяснителна работа провеждат и областните дирекции за земеделие и гори. Бившите поземлените комисии, сега общински служби "Земеделие и гори" имат съвсем нови функции, в това число и ангажимента да информират земеделските производители за възможностите за финансово подпомагани. Всички заедно работим по тези въпроси. Активната страна, обаче остава Фонд "Земеделие". Често при мен идват земеделски стопани, които търсят информация. Иска се време и търпение, но се стараем да бъдем максимално полезни с актуална информация за всички тях.
Това е новата визия за финансово подпомагане на Фонд "Земеделие". Тя стана възможна благодарение на внесените промени в Закона за подпомагане на земеделските производители. Промените са в няколко насоки. В първата основна част на закона, където се определя какво е финансово подпомагане и кои са земеделските производители, които могат да бъдат подпомагани, се записа, че Фонд "Земеделие" може да подпомага и преработвателите на земеделска продукция. С това дадохме възможност на преработвателите да бъдат наши бенефициенти. За целта, би било добре да се върне хранително-вкусовата промишленост от Министерство на икономиката в Министерство на земеделието. Така ще може производството, което ние наблюдаваме, контролираме и подпомагаме да бъде в една верига с преработвателите. В противен случай се къса веригата и не може да има синхрон. Второто основно положение в закона е, че Фонд "Земеделие" се превръща в интервенционна агенция, за да може да регулира пазарните процеси в отделните периоди и отрасли на земеделието. Земеделската продукция има сезонен, стихиен характер, това е пазар "под открито небе" и понякога води до дъмпинг на пазарните цени. В този аспект, на Държавен Фонд "Земеделие" се дава възможност по решение на МС и по предложение на министъра на земеделието, да извършва интервенция в отделни сектори в определен момент. Ние демонстрирахме това още миналата година със създаването на Стоков фонд от 200 хил. тона зърно за регулиране на пазара. С него ние постигнахме две основни цели – стабилизирахме цената на пшеницата, раздвижихме пазара и успяхме да сложим в складовете на Държавен резерв качествена пшеница. Тази година може да се наложи да се намесим на друг пазар. Това е ролята на Държавен Фонд "Земеделие".
Другото въведение в закона е, че Фонд "Земеделие" може да субсидира и износа на продукти, които в определен момент са излишни на вътрешния пазар и следва да намерят реализация навън.
- Колко средства са предвидени за аграрния сектор тази година?
Лило Джамбазов:
- Едно от завоеванията на новия екип на Министерство на земеделието е, че в закона се записа изрично, че от 2003 г. на Държавен Фонд "Земеделие" се предоставят определен процент от БВП на страната, като за тази година той е 0,5%. Съгласно Закона за държавния бюджет, ни се предоставиха 150 милиона лева трансфер. Така, заедно с преходния остатък от дейността на фонда през миналата година, ние разполагаме с близо 210 милиона лева за 2003 г. Това е три пъти повече в сравнение с миналата година. Тези средства ще позволят да се реализират инструментите по стратегията, да се насочат правилно по отделните дейности, да има съгласуваност и интегриране на отделните инструменти. Тези пари не са достатъчни на фона на очакванията на производителите, но в закона е записано, че до 2007 г. процентът трябва да достигне до 1.5% от БВП, което с нарастването на самия БВП, означава, че за 2006 г. ще разполагаме с около 500-550 милиона лева само като трансфер от държавния бюджет. Заедно с парите по САПАРД и преходните ни остатъци ще имаме около 800 милиона лева, което е около 25-30% от необходимите на земеделието финансови средства.
- За какво предимно трябва да се използват средствата, според Вас, за повишаване на качеството или на количеството на произвежданата продукция?
Лило Джамбазов:
- Парите от Фонд "Земеделие" се дават целево и изцяло се цели да се подобри качеството. Не можем да бъдем конкурентоспособни на европейските пазари, ако нямаме необходимото качество и хармонизация на всички нормативни и други изисквания. Все още сме много далеч от качеството на Европа. Трудно се преборваме с манталитета на нашите производители. Държавната политика трябва да се планира ясно. Трябва да има ясни критерии какво значи земеделско производство, земеделски производител, земеделско стопанство, фермер. Една крава ферма ли е? Пет овце ферма ли са? Десет декара земеделска земя стопанство ли са? Ако подпомагаме някой, който има една крава да има две, това е просто социална програма. Ние не сме социално министерство, ние сме Министерство на земеделието и Държавен Фонд "Земеделие" има по различни задачи, функции и цели, които трябва да преследва. Именно затова в програмите ни има по-високи изисквания. В програмите Растениевъдство и Животновъдство има минимални изисквания за притежавани количества земя и/или брой животни. Парите трябва да отиват там закъдето са предназначени. Тогава ще може тези 200 милиона лева да бъдат използвани именно затова, количеството да доведе до качество.
- Достига ли информацията за възможностите за финансиране до потенциалните бенефициенти?
Лило Джамбазов:
- От една година променихме напълно системата за информация, както по отношение на програма САПАРД, така и по националните програми на Фонд "Земеделие". Разполагаме с 28 областни дирекции, където информацията се променя постоянно. Проведохме няколко паралелни семинара с другите структурни звена на Министерство на земеделието. Освен това имаме изградена специална служба за съвети по земеделие. Разяснителна работа провеждат и областните дирекции за земеделие и гори. Бившите поземлените комисии, сега общински служби "Земеделие и гори" имат съвсем нови функции, в това число и ангажимента да информират земеделските производители за възможностите за финансово подпомагани. Всички заедно работим по тези въпроси. Активната страна, обаче остава Фонд "Земеделие". Често при мен идват земеделски стопани, които търсят информация. Иска се време и търпение, но се стараем да бъдем максимално полезни с актуална информация за всички тях.
