Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
Ален Моду е роден в Швейцария. Бил е помощник на Генералния директор на ЮНЕСКО по комуникации и информация. Дългогодишен член на Съвета на Международната асоциация по PR (IPRA) и неин президент. Сега е президент на Internews Europe - неправителствена организация, която работи за подобряване на достъпа до информация и независими медии. Президент е и на Орбиком - световна мрежа от катедри по комуникация, чиято цел е да поощрява сътрудничеството между преподаватели, учени, професионалисти и ръководители на индустрии в областта. Беше в България по случай 10-та годишнина от създаването на Катедрата на ЮНЕСКО "Комуникация и PR" в Софийския университет и 10-годишнината от началото на академичното образование по Връзки с обществеността.
Г-н Моду, Вие сте от основателите на PR образованието в България. Как се разви то за 10 години?
Ален Моду:
На първо място, със сигурност се разви. Но обикновено винаги има разлика между това, което се учи в университета, и реалността. Тук е проблемът на PR. Професията изисква да анализираш това, което хората очакват, харесват и не харесват. Но когато си се научил да го правиш, трябва да се изправиш срещу големия началник, който може да ти бъде дядо и може би е обучен в старата система, която казва - аз съм шефът, аз имам властта, аз взимам решенията. Благодаря за съвета, обаче това не е мой проблем - казва той. Понякога шефът ти те кара да правиш и неща против професионалната ти етика. Трябва да си достатъчно силен, за да защитиш позицията си. Паиарите са психолозите на обществото и хората не обичат да чуват много неща, които са истина. Предпочитат комуникационни специалисти, които имат много добри връзки с журналистите и разговарят тях като с добри приятели, но понякога това не е достатъчно.
През 80-те сте бил член на съвета на IPRA, а също и неин председател. Mожете ли да проследите промените и тенденциите в PR оттогава насам?
Ален Моду:
Първо ще ви кажа едно нещо, което не се промени. Бил съм шеф на PR на ЮНЕСКО, на Червения кръст. Все за добри каузи. Но като президент на IPRA мога да ви кажа, че много от моите колеги приеха да работят за лоши каузи. И това за съжаление не се е променило. Като корупцията е. Тя не е измислена през XXI век. Корупцията идва от Адам и Ева, когато Ева предложила на Адам ябълка. Онова, което се промени, е, че хората са много по-сложни. Сега има и много повече източници за информация, а достъпът не е привилегия само на неколцина. Интернет напълно промени света на комуникациите. Друго, което се промени, е етиката, която днес е много по-застрашена, отколкото преди. Днес има и много повече хора, въвлечени в комуникационните процеси - дизайнери, художници, специалисти. Вече нито една структура не може да оцелее без комуникации. Дори църквите имат PR.
А как се промениха стратегиите?
Ален Моду:
Стратегиите днес се промениха главно от гледна точка на многото източници. Голямата разлика е конкуренцията. Преди 20 години PR беше клуб на интереси. Днес това е цяло общество.
Борите се за независими медии. Не смятате ли, че рекламата е едно от нещата, които пречат на медиите да бъдат независими?
Ален Моду:
Отчасти за съжаление. Има много известна история за IBM. Един от големите седмичници в САЩ написа история за новия шеф. Че е много способен мениджър, но и човек без обноски, груб, лош. Когато шефът на IBM прочел това, той бил бесен и наредил веднага да оттеглят всичките си реклами от този седмичник. Това са 3-4-5 страници - цветни и за една година. За да избегнеш такава ситуация, е важно да имаш разнообразни рекламодатели. Отчасти това е решение.
Има и друг принцип. Да имаш съвсем разделени администрации за рекламата и журналистическата работа. В този седмичник, за който говорих, това съществува. Работата на вестника е така организирана, че да не може да влияе рекламният отдел на работата на журналистите.
В българските вестници администрацията не е разделена, а държавата е малка и рекламодателите не са толкова много.
Ален Моду:
Смятам, че Европейският съюз ще ви бъде в помощ в този процес. Някои от основните му закони са свързани с конкуренцията и монопола. Това е един от проблемите, с които ЕС в момента се бори. Има го навсякъде. А тук медиите са много млади. В Швейцария например частните канали се спонсорират от таксите, които плаща всеки, щом има телевизор и радио. Така нещата не се влияят и от промяната на правителството например. А в Канада програмите са на издръжка от парламента, но демокрацията там е дълбоко вкоренена и той не се опитва да влияе. Там пък хората се питат защо да плащаме такси, като така или иначе медиите са независими.