Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Господин Карабашев, защо решихте да се насочите първо към среднорисков фонд?

Валентин Карабашев:

Тези, които познават практиката на управляващите дружества по света, знаят, че обикновено фондовете са с по-тесен инвестиционен и рисков профил, и едно управляващо дружество или фонд мениджър по света оперира с десетки, а в някои случаи и стотици фондове. Имаме намерение постепенно да стартираме няколко договорни фонда с различен рисков профил и различно направление от гледна точка на портфейла, в който се инвестират набраните средства. Тъй като сега стартираме първи, избрахме балансиран портфейл, защото се постига доходност, интересна за инвеститорите при един сравнително умерен риск. Целта ни е да натрупаме опит и да предизвикаме интереса на инвеститорите, след това вече ще отидем и към други типове фондове.
Имаме намерение да инвестираме част от средствата и в чуждестранни ценни книжа в целия рисков спектър. Основната цел е да преодолеем проблема с липсата на достатъчно качествени книжа на българския пазар. Интересуваме се от най-качествените пазари на Западна Европа, нямаме намерение да инвестираме на екзотични и развиващи се пазари.

Сентинел Принсипал ще предлага някои облекчения и улеснения за инвеститорите спрямо сегашните инвестиционни дружества от отворен тип.

Например емисионната цена и цената на обратно изкупуване ще се изчисляват до четвъртия знак след десетичната запетая. Защото при големи инвестиции тези малки числа се равняват на значителна сума пари, която инвеститорът иначе губи.

Също ще има различна такса при влизане и излизане от Сентинел Принсипал. Таксата при влизане ще е 0.5%, при излизане няма да има, ако парите са стояли повече от 3 месеца във фонда. Ако инвестицията е била за по-къс срок, таксата ще е 1%. Не е тайна, че такъв тип фонд е за малко по-дългосрочните инвеститори, и ние ще се насочим към тях, прилагайки такъв по-гъвкав подход.

Няма да крия, че заимстваме от своите колеги от взаимните фондове на запад. Скоро в България ще има десетки договорни фондове.

Естествено определяща ще бъде реализираната доходност за инвеститора. Тя обаче се реализира след известно време, а при влизане във фонда от значение ще бъдат такива неща.

Kакви са следващите ви проекти?

Валентин Карабашев:

В момента подготвяме документите на money market фонд, който ще инвестира на паричния пазар. При него няма да има такса нито при влизане, нито при излизане.

Възможно ли е според вас дялове на договорните фондове да се търгуват на Българска фондова борса и има ли полза от това?

Валентин Карабашев:

Законът за публично предлагане на ценни книжа не дава точен отговор на този въпрос. Поне моето тълкуване е, че не е задължително дялове на фондовете да бъдат търгувани на регулиран пазар, тъй като това задължение е за акции на публични дружества, каквито дяловете не са, въпреки че са близки по характер. От друга страна, не виждам и пречка да бъдат търгувани, ако бъде организиран такъв сегмент на фондовата борса. Това е от правна гледна точка. От гледна точка смисъл на самата търговия - кой знае какъв смисъл няма. В момента по отношение на инвестиционните дружества от отворен тип, които са досегашният аналог на договорните фондове, основната търговия е на гише и някаква нищожна част от общата търговия се извършва на фондовата борса. Подобна ще е ситуацията и ако се търгуват дялове на договорните фондове. Ще видим каква ще е позицията на БФБ-София и на Комисията за финансов надзор, в зависимост от това и ние ще решим дали да бъдат листвани дяловете на Сентинел Принсипал на фондовата борса.

През 2005 г. приватизацията в основната си част е завършила. Можеше ли това да стане през 1995 г.?

Валентин Карабашев:

От гледна точка провеждането на процеса на приватизация като технология, даже и като интерес на инвеститорите, които да купуват, би било възможно. Много от страните от бившия източен блок, започнали демократичните промени около времето, когато България започна да ги осъществява, тогава и приключиха в основни линии приватизацята. Така че от тази гледна точка би било възможно да приключи през 1995 г. Но тъй като процесът е колкото икономически, толкова и политически, всъщност нямаше възможност за това. Аз лично се занимавах най-активно с този въпрос от страна на правителството през периода 1993-1994 г. и постигнах минимални резултати поради сериозните политически пречки, които бяха поставени пред процеса на приватизация. Просто много от политическите сили, независимо от това какво беше записано в тяхната програма, в реалната си дейност не подкрепяха процеса на приватизация и защитаваха интереса на някаква сравнително малка част на обществото.

Вие сте един от авторите на предишния закон за приватизацията...

Валентин Карабашев:

Да, и се гордея с това. Той с леки промени действаше дълги години съвсем добре. Така че от законова гледна точка нямаше проблеми с приватизацията, имаше проблеми с нейното реализиране от съответните правителства, Агенцията за приватизация и т. н.
Ако България, макар и бавно и трудно, не беше осъществила в основни линии процеса на приватизация, щеше да бъде в такова трагично положение, в каквото беше през зимата на 1996 г. Генераторът на ръста на българската икономика през последните години, на интереса на чуждестранния бизнес към България е единствено частният сектор.