Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
Трудно ли е да се председателства съдът по дело, по което има толкова много и политически, и икономически интереси?
Андрей Икономов:
Сложно е, разбира се, но в крайна сметка ние сме длъжни да отсъдим дори и по такива мегадела. По мои наблюдения колегите в съдебния състав са готови да бъдат ръководени от закона и от собствената си съвест. Често пъти обаче именно законът дава възможности за различен прочит. Понякога нормативната уредба и съвестта говорят по различен начин.
Предполагам, че и за вас като потребител е по-добре да има трети GSM оператор?
Андрей Икономов:
Безспорно и аз ползвам мобилни услуги, но има много законови положения, с които да се съобразявам преди това. От полза ни беше произнасянето на Комисията за защита на конкуренцията - дали лицензът е държавна помощ или не. Обяснима е и реакцията на жалбоподателите, на които прекратихме участието по жалбата на Таffeta Ltd. Става въпрос за участието на големите оператори МобилТел и GloBul. От втория GSM оператор виждат, че към БТК има друг подход, и недоволстват. На практика се дава лиценз на стойност 1/4 от минимално необходимата по тарифа. А това е основата, от която трябва да започне един търг. Само че щяхме да разглеждаме такъв казус, в случай че беше избран този подход - чрез търг или конкурс. GloBul има правото да проявява негодувание за начина, по който е даден лицензът. В същото време всички ние като потребители имаме своите интереси.
Какъв е правният казус, който трябва да се разплете?
Андрей Икономов:
Правният проблем, който стои пред нас, е по кой от двата закона - за приватизацията и за далекосъобщенията, да отсъдят магистратите. Кой е специален по отношение на другия? Основанията да се
избегне търг се дават в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, в който има текстове, позволяващи да бъде даден един лиценз, без да се мине по обичайния път. Това е направено с цел
да се създадат повече привлекателни моменти и да бъде по-продаваемо това предприятие. Дали обаче тази разпоредба е специална спрямо другата разпоредба на закона за далекосъобщенията, е големият
въпрос. Принципът на втория закон е ясен - само търг или конкурс, като са посочени 6 изключения и нито едно от тях не е валидно. Виждате с какво трябва да се съобрази съдът и да се произнесе - дали
законът за далекосъобщенията е специален към общия процес на приватизацията, или процесът на раздържавяване е специален към процеса на предоставяне на лицензи за далекосъобщителни оператори. Това е
трудното.
Предизвикателството към нас е, че може да се намерят много сериозни аргументи и към едната теза, и към другата. Законът е квинтесенцията на висшия обществен интерес. Не може да ни убеждават, че
дадена законова норма е в противоречие с интереса на обществото и следователно трябва да се промени интересът, а не законът.
Има ли проблем в определяне цената на лиценза за GSM-3?
Андрей Икономов:
Спорът не е дали е даден за 54 млн. лв. или за 216 млн. лв. Вече имаме произнасяне от комисията, която казва, че това не е държавна помощ. Това са възможности на държавата, които тя използва. Спорът е на друга плоскост. В медиите много пъти излизат статии, които са продиктувани от нечии интереси, и при прочита веднага се вижда чии са те. Всеки има право да вземе страна. В единия случай казват: Трети GSM оператор веднага ще свали тарифата, по която аз плащам сега. В другия случай обаче се търси интересът на държавата - дали да вземе 54 млн. или 216 млн. И ако по-голямата сума е нереална, защо тогава тя стои в тарифата, одобрена от Министерския съвет? Ако вече се вижда, че пазарът не позволява трети GSM оператор, който да дойде и да успее да възстанови в рамките на 10 г. своите инвестиции плюс въпросните 216 млн. лв. - такси към държавата, значи нормативният акт не съответства на пазарното положение. Тук обаче съдът не може да направи нищо. Това е работа на законотворците, които трябва да съобразят всички условия и преди да направят нещо в противоречие с нормативната база, първо да я променят.
В един момент сагата с БТК започна да изглежда безкрайна, има ли финал на съдебната фаза?
Андрей Икономов:
При нас насрочването на делата става според натовареността на съответното звено. В V отделение вече се насрочват дела за май следващата година, което е много за административното правосъдие. При нас се разглеждат предимно първоинстанционни дела, както е с БТК. Това е свързано със събиране на доказателства, назначаване на експертизи, разпит на свидетели, което предполага няколко заседания за решаване на делото, а те удължават процеса с месеци.
