Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Господин Николов, оказва се, че вижданията в инвестиционната общност как да развием борсата са най-разнообразни, съответно и идеите за съдържанието и обема на една стратегия по този въпрос. Как ще коментирате това?

Ивайло Николов:

Разнообразието на мнения винаги е добре дошло, защото дава повече възможности за избор от страна на тези, от които най-пряко зависи развитието на пазара. Многото идеи обаче не дават непременно отговор на някои принципни въпроси: Как да се дефинира например инвестиционната общност, която най-представително да отразява всички противоречиви подходи за стимулиране на пазара? Възможно ли е да бъде постигнат консенсус между най-преките участници на пазара, по-дребните инвеститори, ръководителите на големи публични дружества и представителите на институциите? Кой всъщност ще поеме най-голямата лична отговорност? Какво да се направи, ако емитентите нямат интерес от този алтернативен канал за финансиране?

Ето защо самата логика на разработване на новия анализ и стратегия за развитие на капиталовия пазар до 2007 г. трябва да се възприеме само като една възможна алтернатива. Инициативата за това принадлежеше изцяло на БФБ-София като израз на по-обща загриженост за средносрочните перспективи независимо от настоящите положителни тенденции. Намеренията на ръководството на БФБ-София заслужават положителна оценка, доколкото те отразяваха не просто ангажираност с корпоративното бъдеще на борсата, но разбиране за водещата роля, която борсата следва да има по една стратегия за развитие на капиталовия пазар.

Според мнения на много брокери обаче нещата са доста по-прости, съответно може да се оправят и без стратегия от 50 стр., просто с 4-5 хода от страна на борсата.

Ивайло Николов:

Естествено всеки наблюдава процесите от своята перспектива, но професионалните интереси на брокери и инвестиционни консултанти невинаги съответстват на мащаба на отговорностите, които стоят пред ръководните институции на капиталовия пазар. Въпросите са комплексни и затова борсата поиска от външен независим консултант да изготви не просто стратегията като един по-базисен документ за политиките на развитие, но и предварителен подробен анализ, който да установи сегашните пречки или неизползваните възможности за развитие. Самата стратегия пък също не е достатъчна и следва да бъде конкретизирана в подробна програма за действие - с ясни предложения, отговорни институции и срокове. При досегашните две приети от държавата стратегии/програми за развитие на капиталовия пазар /през 1998 и 2002 г./ подобен аналитичен подход липсваше.

Същевременно трябва да бъдем критични към очакванията, че само с няколко хода, при това само от страна на борсата, капиталовият пазар ще намери всички решения. В нашия анализ подчертаваме, че развитието на капиталовия пазар все пак ще бъде функция и на поведението на много други страни и лица от пазара. Бъдещето ще зависи и от общите перспективи пред българската икономика.

С анализа вече постигнахме една от основните цели - да дадем основата за по-задълбочен и по-фокусиран широк дебат за новите предизвикателства пред пазара. Оттук нататък отговорността за конкретните действия следва да се разпредели и поеме от повече страни, като право на БФБ-София е доколко ще се възползва и съобрази с нашите идеи, както и доколко ще възприеме ролята на двигател на промените.

Как ще коментирате обвиненията във фрагментарност на изводите в анализа и повърхностност и непълнота на самата стратегия /пътищата за развитие/?

Ивайло Николов:

Истината е, че подобни мнения останаха изолирани сред по-общото разбиране, че двата документа се нуждаят от повече внимание и че те за разлика от преобладаващите досега коментари за капиталовия пазар в България дават конкретни статистически и социологически данни и изводи, които много улесняват отворената дискусия.
Някои от реакциите в първите дни след публикуването на анализа и на стратегията издават все още недостатъчно разбиране за подхода и методологията. И най-верният стратегически документ за развитие обаче не може да замени необходимостта от последващ конкретен план-програма за действие и най-вече - конкретната работа и ако щете, дори личната ангажираност с бъдещето на капиталовия пазар у нас.

Защо избрахте именно ликвидността за основен показател за развитието на нашия фондов пазар?

Ивайло Николов:

Това стана в резултат на амбицията ни да предложим продукт, който за пръв път да надхвърли традиционните /но неадресирани и неангажиращи/ пожелания за "развитие" на пазара, като бъде приложим към видими и измерими показатели за такова развитие. Подобен показател е ликвидността.

Ясно е, че капиталовият пазар и средата за неговото развитие може да бъдат анализирани по много пътища - например за основа може да се вземе правно-регулативната рамка, институционалната инфраструктура или дори въпросите на корпоративното управление. Би било прекалено амбициозно да опитаме да представим в и без това ограничен обем всички аспекти или подтеми. Най-съществено за избора ни беше това, че традиционните у нас подходи не дават възможност да се доближим най-вече до гледната точка и интереса на самата борса. Въпреки че съвременната история на българския капиталов пазар и особено вторичният пазар наложи практическото му отъждествяване с БФБ-София, би трябвало да признаем, че интересите на борсата са специфични и по-тесни.

Всъщност именно ликвидността отразява и събира във фокус доверието и интереса към борсата и въобще ефективността на борсовите пазари. Също така ликвидността е най-пряко свързана с въпросите на финансовата устойчивост и корпоративното, а не просто институционалното бъдеще на БФБ-София.

В документа цитирате непубликувано изследване, поръчано от БФБ, според което в момента нагласите /условията не са подходящи за създаването на пазар на дериватни инструменти. От друга страна, известно е, че често предлагането създава търсене.
Хипотезата, че предлагането създава и търсене, трябва всеки път да се проверява и в случая за съжаление ситуацията на нашия пазар е малко по-песимистична. Въпреки че неколкократно и от борсата, и от пазара е заявявано желание за създаването на деривативен пазар, явно конкретната работа тепърва предстои.
Наистина в края на 2004 г. по поръчка на борсата беше извършено отделно проучване на перспективите за организиране на такъв пазар и създаване на такива продукти от БФБ-София. Резултатите са на разположение на ръководството на борсата и те доказват, че към настоящия етап практически липсват условия /и донякъде интерес/ към изграждане на деривативен пазар. Решение на самата борса сега е в каква степен да оповести, да се съобрази или да предложи за обсъждане изводите и препоръките от изследването.

В нашия анализ темата за деривативния пазар е разгледана не изолирано, а в перспективите за нови продукти и пазари на БФБ-София изобщо.
Принципно нашата позиция по отношение на деривативния пазар се свежда до два пункта. На първо място, подкрепяме аргументите и изводите, че на този етап в България липсват условията /пазарни, институционални, правни/ за изграждане на такъв пазар. За съжаление оказва се, че и потенциалният интерес е по-малък от това, което обичайно се предполага. На второ място, силно препоръчваме периодично тази перспектива да бъде отново анализирана, като борсата може да поеме и водещата роля по изпълнение на предложения в проучването план за действие в тази посока.