Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Господин Костов, бюджетът вече е внесен в парламента и се очакват доста ожесточени спорове около неговото приемане. Вие заявихте, че няма да го подкрепите. Защо? Кои са основните ви аргументи?

Иван Костов:

Първата ни и основна критика е, че правителството показа през тези три години, че не може да направи добър бюджет - приходите да се разпределят в разходи, така че да се спазват изискванията за дефицит, и в същото време да се задоволяват нуждите на страната и поетите ангажименти за здравната и образователната сфера, сферата на сигурността, изграждането на инфраструктура. Както миналата година, така и тази бюджетът приключи с голям излишък на приходите, което не позволява да се предвиди разходът на тези суми за общественополезни цели.

Кабинетът отново демонстрира некомпетентност в управлението на бюджета - презастрахова се и залага излишък, който да се разпределя извън контрола на Народното събрание. Правителството показва странна смесица от политики, като клони най-вече към либералната - изтегля държавата от ангажиментите й, като се притискат много силно разходите и едновременно с това се събират много приходи, за да има големи резерви. Лявата политика се вижда и в огромния размер на социалните разходи, включително и чрез разходите за потискане на безработицата и създаване на временна заетост. Затова и икономическата политика на НДСВ е по-скоро лява, социално-либерална политика, която залага на потреблението като фактор за икономически растеж. Темпове на растеж на кредитирането от 50% и повече на годишна база не може да е здравословен процес. Той не се дължи на нарастване способността на икономиката да произвежда висококачествени и конкурентни стоки и услуги, а на други фактори. Това не е качествен растеж.

Заложеният в бюджета 5-6% ръст на БВП е много по-малко от това, което страната може да постигне. В предизборната си програма през 2001 г. СДС бе заложил 6.5% икономически ръст като средногодишен темп на развитие на българската икономика. Той не бе постигнат от сегашните управляващи, обещали двуцифрен растеж. Икономика, която е управлявана по този начин и с такава бюджетна политика, не може да постигне по-висок ръст на БВП. Тоест "пуска се котва" и затова тя не може да тръгне бързо. Липсва целенасочена политика за предизвикване на икономически растеж.

Чуха се определения като "бюджет на бедността и на мизерията". Съгласни ли сте с тях?

Иван Костов:

Не, това са доста крайни определения, които трябва да останат в 90-те години. Сега времената са други. Освен това този бюджет се предлага, без да има яснота какви ще бъдат данъчните закони. Тези, които минаха на първо четене - законите за облагане доходите на физическите лица, за данък върху добавената стойност и върху наследството, бяха приети от парламента на първо четене. Промените в тях обаче не са отразени в предлагания законопроект. Тепърва ще се гледа и законът за акцизите, приети са измененията и в корпоративното подоходно облагане. В този смисъл правителството е силно закъсняло с данъчните закони и с идеята си да се консултира за парламентарна подкрепа по бюджет 2005.

А става въпрос за доста сериозни суми - над 500 млн. лв. Министърът на финансите обясни, че те внасят закона така, както са планирали данъците и ако нещо се случи, парламентът да ги прекроява. Подобно изказване е недопустимо за компетентен министър на финансите. Правителството внася бюджетен закон, който е съобразен с данъчните закони, действащи и за следващата година, и не може Народното събрание да го дописва. То просто няма такива права. И още по-малко кабинетът може да казва, че компенсациите трябва да са за сметка на намаляване на социални програми. Това е абсолютно недопустимо. Отделен е фактът, че в последните дни сме свидетели на политическа игра.

Каква игра имате предвид?

Иван Костов:

Става въпрос за обявеното от правителствения говорител, че управляващите са намерили подкрепа за бюджета. Това е станало благодарение на успешен пазарлък на скритото мнозинство - имам предвид Новото време. Те са се съгласили да подкрепят бюджета, като са принудили правителството да вкара техни законопроекти. Това е сделка и ако нововремци изпълнят задълженията си, ще има достатъчно мнозинство за приемането на бюджета. След нея обаче Новото време няма никакви шансове за следващите избори, защото никой не би гласувал за едно скрито правителство на мнозинството.

Колкото до исканите от ДПС допълнителни 38 млн. лв. за изпълняване на поетите от България ангажименти при затварянето на глава Земеделие, това е другото безобразие. Отделят се огромни средства, които нямат съответна възвръщаемост в българското земеделие. Говорим за значителни субсидии, които в крайна сметка облагодетелстват определени фигури на ДПС по места. Така се поставят под контрол предимно програмите за подпомагане на земеделците чрез фонд Тютюн и ДФ Земеделие. Свидетели сме на бюджет в бюджета - един национален и един на ДПС, базиран основно върху Министерството на земеделието и неговите фондове. Миналата година хората на Доган също настояваха за повече пари именно за тези два фонда, но проблемът е, че няма ефикасност от тях. Тогава ДПС вкара българското земеделие в криза.

Вие бяхте сред малцината политици, които предупредиха, че изпълнението на изискванията за присъединяване към ЕС не съвпадат изцяло с дългосрочните интереси на България. Бихте ли развили аргументите си?

Иван Костов:

Категорично не съм удовлетворен от постигнатите резултати при евро-
преговорите. С редки изключения позициите, които ние подготвихме, не бяха отстоявани. Представихме за преговори 23-25 позиции, от тях приключихме 12-13. Във всички останали, които управляващите подготвиха за преговори, не виждам да са защитени българските интереси. Най-ярък пример за това е глава Енергетика и закриването на III и IV блок на АЕЦ Козлодуй.

Има и много други подобни знаци, с които правителството показа, че не защитава българския интерес. Такава е например квотата за земеделския износ. Тя се базира на възможностите на страната в кризисен период, през който много от българската земя остава необработена и земеделието не достигна тези високи стойности, които има като потенциал. Подобна е ситуацията и в екологията. Приетите норми за вредни емисии са неизпълними. Не виждам как България ще съумее да изпълни в следващите години тези споразумения, които правителството е сключило.

А вие като опозиция имате ли ясна информация какво точно е договорено в преговорния процес?

Иван Костов:

Едва сега успяхме да получим тези договорености, и то не всички. В момента ДСБ подготвя анализ до каква степен са защитени позициите. Засега като че ли България покрива едни минимални критерии - за съпричастност към каузата на евроатлантическата общност, за споделена отговорност спрямо колективната система за сигурност. Проблемът е в това, че тези критерии не изразяват, или по-точно - не изчерпват целите на страната в дългосрочна перспектива.

По отношение на предприсъединителните фондове как усвояваме парите на европа?

Иван Костов:

Лошо, дори и парламентарната комисия изказа такова мнение. България няма потенциал да усвоява тези пари. А това е другият резерв, който, ако има достатъчно компетентно и силно управление, може да стимулира икономическия растеж. Защото предприсъединителите фондове може да бъдат насочени преди всичко към сферата на инвестициите и това е т. нар. втора котва, която правителството не използва. Причината е преди всичко много големият дефицит на компетентност и на професионализъм.
Изглежда, има някакъв друг поглед върху европейските фондове - по-скоро като нещо, което те да разпределят за техни приближени фирми или за тази част от олигархията, която е свързана с тях. Освен това самата администрация е ужасно тромава. Ситуацията, създадена от правителството, е абсурдна - хората не могат да разчитат на нея.

Бихте ли се ангажирали с икономическа прогноза за развитието на България до 2007 г. - датата ни за членство в ЕС?

Иван Костов:

Дълбоко погрешна е тезата, че икономическото развитие на България зависи от Европа и е в контекста на Европейския съюз.

Както и да гледаме Европа като фактор за икономическото развитие на страната, извън отварянето на пазара не може да се намерят никакви сериозни положителни ефекти освен тези, които идват от пълното използване на еврофондовете. Това е т. нар. испански фактор за бързо развитие и настигане на Европа. Испания разви изключително висок потенциал за усвояване на тези средства и чрез тях бързо започна да наваксва разликата, която имаше в степента на развитие и качеството на живот. Очевидно това е и нашата алтернатива, но тя далеч не е достатъчна, за да се генерира целият растеж, който една икономика може да достигне.

Изискванията на ЕС са свързани по-скоро с възприемане на европейските правила и норми, а не с реалния напредък в областта на икономиката, социалното развитие, сигурността, инфраструктурата. Очевидно между двете има съществена разлика. Изискванията на ЕС могат да бъдат покрити, но същевременно да не бъдат изпълнени ред неща, от които се нуждаят българите. Необходими са повече действия по линия на кредитирането на банките, доброто бюджетиране и ефективната бюджетна политика, които са стимулатор за развитието на обществените процеси, на публичните услуги, на инфраструктурата и т. н., без да се възпира частният сектор. Но това са факторите за растеж, които са си български.

За мен е ясно, че Европа няма да формулира българските интереси и няма да ги отстоява - това е работа на българите.

ЕС няма да превърне България в достойна и силна държава, член на общността. За нея са приемливи двете възможности - да бъдем достоен и силен участник в общността и да бъдем в нейната периферия.

Българското общество трябва да осъзнае, че усилията за съобразяване с изискванията на преговорните глави не съвпадат с усилията, необходими за изпълнението на такъв политически проект, който силно да тласне страната напред. Така че най-погрешното мислене ще бъде мисленето, че включването ни в ЕС ще позволи на страната постигането на висок икономически растеж от само себе си. Такова нещо няма. Можем да постигнем такъв само ако приемем собствените си предизвикателства и развиваме конкурентна икономика.

България бързо преминава през стадиите, през които може да развива определени икономически сектори, но след това губи специфичните си преимущества поради факта, че други страни развиват по-висока конкурентоспособност. Ние поемаме определен сектор или пазар, но е необходимо да сме готови да отидем извън тях. Българската икономика трябва да се движи бързо напред, а това за съжаление не става с нужната скорост.

Много от решенията, взети за туристическия сектор например, скоро ще се обърнат срещу българския туризъм - застрояването на плажната ивица и изключително високата гъстота на строителство, каквато беше допусната в Слънчев бряг, частично в Златните пясъци. Всичко това компрометира туризмът да се развива към сектора на високоплатежните клиенти. По схемата, по която се развива българският туризъм, и с тези решения, които се прилагат, е обречен да посреща винаги бедни туристи.

Господин Костов, тревожи ли ви разпокъсаността вдясно?

Иван Костов:

Не виждам разпокъсаност на дясното пространство, противно на много мнения.
По-скоро мога да ви отговоря с думите на един човек, който присъстваше на едно наше събрание: "Ние, десните избиратели, сме тук и ви чакаме да дойдете при нас." Това е проблемът на дясното пространство. Има десни избиратели, те си имат своите нагласи и няма да ги променят, а не те да дойдат при нас, подмамени от някакви лъжовни коалиции. Опитът да се реши кризата вдясно чрез коалиране между елити и личности няма да бъде успешен. Това е очевидно просто защото самите личности и елити не носят нови идеи, зад които да застанат хората. Едни търсят начин да преодолеят кризата, като се отказват от собственото си управление, стремят да оцелеят сами и чакат отнякъде да дойде някоя идея, зад която да застанат впоследствие.

Други, като ДСБ, намират принципно решение на проблема и формулират нов граждански проект, който да обединява хората. Предлагаме четири нови политически идеи, и то идеи за след прехода.

Какви са тези идеи?

Иван Костов:

Първата е силни институции за държавата, противовес на това, което в момента се наблюдава - слаби и безпомощни институции. Предлагаме силни институции, идващи от една ефективна демокрация, а не фасадна, каквато сме изградили. За съжаление трябва да констатираме сериозен упадък на държавната идея. Не е трудно да забележим, че държавните институции на България са загубили уважението, което е нормално да имат, ако се справят с общественополезните си функции и задължения. Държавата не функционира добре, а хората не й се отплащат с респект и положителни очаквания за това, което тя прави. В този смисъл по-скоро има регрес в сферата на държавността.
През последните години България стана по-слаба държава. Съществуването в такива условия води до разпад на институциите, те се деморализират от тази всепозволеност, от неуважението към закона.

Затова и говорим за "фасада" - у нас има нещо, което прилича на европейските демокрации, но има само PR мероприятие, зад което няма съдържание.

На второ място това е защита на българските интереси в ЕС и в НАТО, което също не се прави. Никоя политическа сила досега така ясно не е говорила за необходимост да се разшифроват и защитават българските идеи. В България има много хора, които въобще считат, че не трябва да се говори за български интерес. Такъв е Филип Димитров, който счита това едва ли не за фашизъм.

Третата идея е България да е отворено общество за всички свои граждани, като у нас в момента има демокрация условно за определена част от обществото и няма такава демокрация нито за българските турци, нито за българските роми. Т. нар. етнически модел изобщо не решава въпроса и освен едностранно политическо представителство не се стига до тяхното интегриране в обществения и икономическия живот на страната.
И последната идея е да бъдем важен фактор на Балканите и на Черноморието. България се опитва да играе някаква странна роля в световната политика, която не й е отредена, и не вижда ролята си на Балканите и региона. А тук истински можем да допринасяме както за стабилността, така и за мира.

Ще срещнете ли подкрепа за тези идеи?

Иван Костов:

Ние сме предложили темата, която смятаме за най-важна - "Силна България в обединена Европа". Това е нашата тема, ние бихме искали тя да бъде дебатирана. Ако това се превърне в център на кампанията, ние ще спечелим много. Не чухме критики, но тези неща трябва да седнат и да се признаят в един политически диалог, което не се случва.
Преходът завършва и искаме да живеем в сигурна и богата страна, отворена за всички граждани и която има значение на Балканите. Искаме да няма това смесване на олигархия, престъпен свят и Държавна сигурност, които в момента управляват България. Някои казват, че сме много радикални и категорични в настояванията си. Но по-скоро сме естествени.