Специално за Econ.bg

Капсула на времето ще съхранява мечтите ни 50 години в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий". На 12 януари 2010 г. официално стартира социалната платформа www.2060.bg, в която всеки може да сподели представата си за бъдещото развитие на света от 2010 до 2060 г. Редакторски екип ще подбира мненията на сайта. Един от хората, които участват в екипа, е журналистът Георги Тошев. 

Георги Тошев е работил във вестниците „24 часа", „Континент" и „Дневник", списанията „Лик", „Едно" и „L'europeo". От месец януари 2010 г. е главен редактор на сп. "Мax". Автор на документалните поредици „Другата България" и „непознатиТЕ" по телевизия bTV, сценарист на над 30 документални филма. Сътрудничил е на BBC, RFI, Paris Premiere. Бил е директор на пресцентъра на театралния фестивал във Варна. Съветник на министъра на културата Емма Москова. Автор на книгата „Невена Коканова: Коя съм".

В специално интервю за Econ.bg той сподели свои мисли за мечтите.

Георги, ти си човек, който дълги години се е срещал с различни наши сънародници по света, а в телевизионното предаване "Другата България" си разказвал за различни съдби. Как смяташ, българите загубили ли са способността да мечтаят?

Георги Тошев:

Знаеш ли, смятам, че българинът не е загубил способността да мечтае. По-скоро притъпиха ни се сетивата да си позволим да мечтаем. Хората, с които съм се срещал, както ти каза българи не само в България, сами правят избора да живеят ден за ден, да не правят големи планове. Тази тяхна реакция е някакъв вид осакатяване. Защото мечтата (в моя живот мога да говоря, а аз имам няколко такива случая) е едно от най-вълнуващите преживявания. Мога да ги сравня само с това да ти се роди дете. Чувстваш се окрилен и много неща в този свят ти се струват възможни. Това самоограничение се налага от много неща. Последното от тях е т.нар. глобална икономическа криза.

Мечтите на българите и на хората по света много си приличат. Понякога за съжаление се свеждат до оцеляване. Аз обаче не смятам, че оцеляването е мечта. Оцеляването е проблем, които ни е даден и трябва да се справим. Мечтата трябва да седи по-високо от оцеляването. Тя трябва да е над ежедневните проблеми и задачи. Мечтата носи ореола на нещо недостижимо, към което всеки от нас полага волеви усилия. В този смисъл аз мога само кажа, че колкото по-далечна е мечтата, толкова по-голям е шансът животът ни да се изпълни с по-интересни препятствия за преодоляване. Ако щастието има лице, аз си го представям като една реализирана мечта.

Може ли да се каже, че сънародниците ни по света, необременени от икономическо-политическите проблеми вътре в държавата ни, си позволяват да мечтаят за по-мащабни проекти?

Георги Тошев:  

Всяко общество има своите закони и правила, по които се движи. Всяко общество създава лимити на живеене, а оттам и на мечти.

В последните години проблемите на нашето общество не се различават чак толкова от проблемите на другите общества. Казвам го като човек, който продължава да пътува много и мога да гледам на проблемите ни дистанцирано.

Всеки един от нас обаче, независимо къде живее, трябва да дава воля на мечтите. Трябва да спрем да се самоцензурираме на ниво мечта, защото тя представлява началната подготовка личността да следва някакви бъдещи планове. Казано по друг начин, мечтата е опит да погледнеш в бъдещето си - първо за собственото си, а сетне и на света, в който живеем.

Нека да поговорим и за проекта, в който участваш. Какво те мотивира да приемеш поканата?

Георги Тошев:  

Аз съм любопитен човек и като такъв се надявам да не преставам да мечтая и да искам да разбирам света, в който живея. Един от начините да разбереш света е да го сравниш със собствените си мечти, с това докъде се простират.

В началото когато ми предложиха си помислих от кога не съм мечтал, ама така... истински. За съжаление на възрастните, децата притежават привилегията да мечтаят повече. Колкото повече растат, мечтите започват да се свеждат до конкретни цели за постигане, нека да ги нарека "битови". Аз си позволявам да мечтая и смятам, че това е едно от най-хубавите неща, които ми се случват в живота.

Участието ми в проекта дава възможност да видя докъде се простират собствените ми лимити. За първи път в живота ми се дава възможност да се огледам дали мога да мечтая 50 години напред. Приемам проекта като много личен и важен.

Ако едно дете поиска нещо и каже, че мечтае да притежава даден предмет, липсата на финансови възможности у родителите му не орязва ли мечтите му?

Георги Тошев: 

"Искам" не е мечта. "Мечтая за..." е вече мечта. Аз ги разделям и се мъча по този начин да възпитавам дъщеря ми. Опитвам се да стимулирам въображението й, което е предпоставка, че тя ще може да мечтае. Стремя се да ограничавам присъщото за децата изречение "Аз искам да получа...". От родителите зависи дали ще създадат психологическа и емоционална среда на децата, в която да могат свободно да мечтаят. Материалните придобивки, стандартът, в който живеем, представлява съвкупност от много обстоятелства. В този смисъл, не вярвам, че едно бедно и гладно африканско дете може да бъде лишено от способността да мечтае, така както няма да спре да мечтае и презадоволеното дете в развита западноевропейска държава.

Мечтите са вътре в нас и това е най-хубавото на проекта. Той не касае нашия стандарт.

Бих завършил с нещо, което големият испански режисьор Педро Алмодовар ми беше казал по време на интервю с него преди години. Когато го попитах какви хора харесва, той отговори, че "интересните хора нямат пол, социална принадлежност, а имат история". Така че, в нашата собствена лична история, а оттук и на обществото, в което живеем, се оглеждат и нашите мечти.

Интервю на Апостол Апостолов, Econ.bg

Пълния запис на разговора може да чуете в прикачения аудиофайл.