Специално за Econ.bg

- Г-н Каролев, какво означава оценката на Европейската комисия "функционираща пазарна икономика" за България?

Владимир Каролев:

- На първо място това е доказателство, че икономиката на България, не само от гледна точка на основните макроикономически показатели, но и като институционална рамка и среда, вече отговаря на понятието "функционираща пазарна икономика". Оценката е признание, че ако се продължи сегашната икономическа и фискална политика при приемането на България в Европейския Съюз, икономиката ни ще бъде в състояние да се конкурира в условията на свободно движение на стоки, капитали и работна сила. В сравнителен план, тази оценка е признание, че България се развива по-добре от съседна Румъния и ако това продължава така, то ние можем да влезем в ЕС и преди Румъния.

- На какво се дължи повишеният рейтинг на страната ни от световните агенции?

Владимир Каролев:

- През последните 12 месеца трите най-големи световни рейтингови агенции покачиха рейтинга на страната 6 пъти, което е безпрецедентно в историята на страните от Централна и Източна Европа. Когато оценяват кредитния риск на държави, агенциите анализират редица макроикономически показатели. През последните 12 месеца България има забележителни постижения по почти всички такива показатели. От особена важност е фактът, че имаме едно много модерно и правилно управление на публичните финанси на страната, в т.ч. на външния и вътрешен дълг. В резултат, външният ни дълг се намали с близо 4 милиарда лева, а фискалните резерви на страната се увеличиха значително. Рейтинговите агенции са погледнали положително и на факта, че разходите за администрация в държавния бюджет за 2002 г са намалени с около 160 млн. лева (спрямо 2001 г) и, че тази тенденция е заложена и в бюджет 2003 г. Друг положителен сигнал е, че темповете на нарастване на износа се доближават до тези на вноса, което означава, че дефицита по търговската ни сметка престава да нараства. Оценени са и реформите в енергетиката. 

- Как оценявате развитието на българския капиталов пазар в сравнение с фондовите пазари на Централна и Източна Европа?

Владимир Каролев:

- За съжаление България изпусна окончателно и безвъзвратно възможността за развитие на капиталов пазар в сегмента акции. Това бе възможно в периода 1995-1998 година, когато имаше голям интерес от страна на американски и западно-европейски институционални инвеститори към акции от големи компании от т.нар. нововъзникващи пазари. Над 80% от пазарната капитализация на всяка фондова борса в Централна и Източна Европа е от 4 сектора – телекомуникации, енергия, финансов сектор (банки и застрахователни институции) и химия и фармацевтика. Приватизацията на химическите и фармацевтичните ни компании и банки у нас се извърши по начин, който не позволи тези фирми да станат публични (последният пример е приватизацията на ДЗИ). Заделеният дял за приватизация чрез борсата на БТК дял е малък и най-вероятно ще бъде изкупен от собственика на мажоритарния пакет. Подобна съдба, очаква и Булгартабак. Така че, аз виждам ролята на БФБорса в сегмента облигации, а така също и за бърза продажба на миноритарни пакети от фирми, които вече имат мажоритарен собственик. Що се отнася до българските институционални инвеститори, те засега ще трябва да разчитат преди всичко на ДЦК-та и други инструменти с фиксирана доходност и да мечтаят за деня, когато България ще бъде в ЕС и те ще могат свободно да инвестират в акции на страните от Общия Пазар.

- Как оценявате процеса на приватизация за момента?

Владимир Каролев:

- Като "десен" икономист аз съм привърженик на англо-саксонския модел на икономиката, при който държавата не трябва да е собственик на никакви активи извън секторите на т.н. публични услуги (образование, здравеопазване, отбрана), където частният сектор също трябва да има роля  чрез концесии и приватизация на някои видове публични услуги. Ето защо, напълно подкрепям политиката на "тотална" приватизация заложена в приетия нов Закон за приватизация и следприватизационен контрол. Според мен, най-после имаме прозрачна приватизация, но в същото време по някои сложни сделки се допускат грешки, поради липсата на опит и знания на приватизиращите органи. Например, приватизацията на "Булгартабак холдинг" АД можеше да стане така, че кандидати да са световно известни стратегически инвеститори като "Филипс Морис" и "БАТ". Същото се отнася и за БТК – съгласен съм с министър Пламен Петров, че предлаганата цена е обидно ниска и би могло или да се договори по-висока или да се потърси друг път на развитие – например продажба на пакети от акции на Лондонската и Българската фондова борса, съчетана с привличане на мениджърски екип от чужбина.

- Как възприемате идеята за отделяне на част от фискалния резерв за създаване на инвестиционен фонд у нас?

Владимир Каролев:

- Подкрепям идеята, но е много важно как тя ще бъде реализирана на практика. Чрез международен конкурс трябва да се избере известна фирма за управление на активи (т.н. фондов мениджър), която има опит в управлението на подобни фондове за рисков капитал. При това, този фонд следва да стартира само, ако се набере поне още 100 милиона лева капитал от частни източници.  В договора с фондовия мениджър трябва да се гарантира ненамеса на държавата при вземането на решения в кои сектори и компании да се инвестира и кога и при какви условия да се излиза от съответната инвестиция.

- Нужни ли са промени в икономическата политика на правителството като цяло? Кои, според Вас трябва да бъдат акцентите?

Владимир Каролев:

- Според мен икономическата политика на правителството като цяло е правилна. В предизборната си програма НДСВ обеща в България да се премине от нео-кейнсиянския към англо-саксонския модел на "икономиката на предлагането", при който ролята на държавата се ограничава до създаването на ясни правила и закони и благоприятна институционална среда за развитието на пазарна икономика. Ясно доказателство за преминаването към модела на "икономиката на предлагането" са фактите, че за първи път от 1997 г. в бюджет 2002 г (а и в новия проекто-бюджет 2003) се заложи абсолютно и относително намаляване на разходите за издръжка на държавната администрация, за пръв път от 1997 г. се намали съотношението между приходи в държавния бюджет и БВП (т.е. намали се преразпределителната роля на държавата) и, че новият закон за приватизация обяви автоматично ex lege почти всички активи за приватизация. В публичния сектор се спазва строга бюджетна дисциплина, поради което държавните финанси са в здравословно състояние и бюджетния дефицит клони към нулата.

Според мен има нужда от по-бърза промяна в редица закони и създаването на нови закони, които да спомогнат за създаване на благоприятна среда за бизнеса в страната. Още не са въведени обещаните ясни правила за административното обслужване на физическите и юридическите лица, което е сериозна пречка, особено пред малкия и средния бизнес. Все още няма сериозно намаление на множеството разрешителни, регистрационни и съгласувателни режими, които следва да се ограничат до разумния минимум.

Като цяло, мисля, че икономическата политика е правилна, но в определени области има проблеми с имплементацията на конкретни мерки, които биха довели до изпълнение на целите на избраната политика.

- Как оценявате процеса на приватизация за момента?

Владимир Каролев:

- Като "десен" икономист аз съм привърженик на англо-саксонския модел на икономиката, при който държавата не трябва да е собственик на никакви активи извън секторите на т.н. публични услуги (образование, здравеопазване, отбрана), където частният сектор също трябва да има роля  чрез концесии и приватизация на някои видове публични услуги. Ето защо, напълно подкрепям политиката на "тотална" приватизация заложена в приетия нов Закон за приватизация и следприватизационен контрол. Според мен, най-после имаме прозрачна приватизация, но в същото време по някои сложни сделки се допускат грешки, поради липсата на опит и знания на приватизиращите органи. Например, приватизацията на "Булгартабак холдинг" АД можеше да стане така, че кандидати да са световно известни стратегически инвеститори като "Филипс Морис" и "БАТ". Същото се отнася и за БТК – съгласен съм с министър Пламен Петров, че предлаганата цена е обидно ниска и би могло или да се договори по-висока или да се потърси друг път на развитие – например продажба на пакети от акции на Лондонската и Българската фондова борса, съчетана с привличане на мениджърски екип от чужбина.

- Как възприемате идеята за отделяне на част от фискалния резерв за създаване на инвестиционен фонд у нас?

Владимир Каролев:

- Подкрепям идеята, но е много важно как тя ще бъде реализирана на практика. Чрез международен конкурс трябва да се избере известна фирма за управление на активи (т.н. фондов мениджър), която има опит в управлението на подобни фондове за рисков капитал. При това, този фонд следва да стартира само, ако се набере поне още 100 милиона лева капитал от частни източници.  В договора с фондовия мениджър трябва да се гарантира ненамеса на държавата при вземането на решения в кои сектори и компании да се инвестира и кога и при какви условия да се излиза от съответната инвестиция.

- Нужни ли са промени в икономическата политика на правителството като цяло? Кои, според Вас трябва да бъдат акцентите?

Владимир Каролев:

- Според мен икономическата политика на правителството като цяло е правилна. В предизборната си програма НДСВ обеща в България да се премине от нео-кейнсиянския към англо-саксонския модел на "икономиката на предлагането", при който ролята на държавата се ограничава до създаването на ясни правила и закони и благоприятна институционална среда за развитието на пазарна икономика. Ясно доказателство за преминаването към модела на "икономиката на предлагането" са фактите, че за първи път от 1997 г. в бюджет 2002 г (а и в новия проекто-бюджет 2003) се заложи абсолютно и относително намаляване на разходите за издръжка на държавната администрация, за пръв път от 1997 г. се намали съотношението между приходи в държавния бюджет и БВП (т.е. намали се преразпределителната роля на държавата) и, че новият закон за приватизация обяви автоматично ex lege почти всички активи за приватизация. В публичния сектор се спазва строга бюджетна дисциплина, поради което държавните финанси са в здравословно състояние и бюджетния дефицит клони към нулата.

Според мен има нужда от по-бърза промяна в редица закони и създаването на нови закони, които да спомогнат за създаване на благоприятна среда за бизнеса в страната. Още не са въведени обещаните ясни правила за административното обслужване на физическите и юридическите лица, което е сериозна пречка, особено пред малкия и средния бизнес. Все още няма сериозно намаление на множеството разрешителни, регистрационни и съгласувателни режими, които следва да се ограничат до разумния минимум.

Като цяло, мисля, че икономическата политика е правилна, но в определени области има проблеми с имплементацията на конкретни мерки, които биха довели до изпълнение на целите на избраната политика.