Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Господин Николов, докъде стигна работата по стратегията за развитие на капиталовия пазар? Какви изводи може да бъдат направени от досегашните ви проучвания и анализи?

Ивайло Николов:

Договорът ни с Българската фондова борса изисква да изготвим не просто стратегията като по-базисен документ за политиките в областта на капиталовия пазар, но и предварителен анализ, който да установи сегашните пречки или неизползваните възможности за развитие. Самата стратегия пък следва да бъде конкретизирана в подробна програма за действие - с ясни предложения, отговорни институции и срокове. Смятаме, че при досегашните две приети от държавата стратегии/програми за развитие на капиталовия пазар /през 1998 г. и 2002 г./ подобен аналитичен подход отсъстваше. Затова както някои от приоритетите може би са били пропуснати, така и отговорностите за изпълнението впоследствие невинаги са били ясни.

Сега тече същинската работа по изготвянето на анализа на състоянието и перспективите. Амбицията е да съберем толкова подробна информация и да добием такава пълна картина, каквито досега у нас не съществуват. Вече приключваме по-голямата част от анкетите сред професионалистите на пазара и сред публичните дружества, също и националните представителни изследвания на населението и бизнеса.
Какви изводи направихте от тези анкети?

Ивайло Николов:

Информацията е обемна, но още на този етап се потвърждават някои от противоречивите тенденции. Например въпреки нарасналия интерес като цяло пазарът остава по-слабо популярен извън кръга на професионалистите. Също така въпреки засиленото търсене на по-разнообразни възможности за инвестиции от спестители и инвеститори, част от емитентите още не са мотивирани да присъстват активно на борсата.

Приносът на приватизацията през борсата към общата търговска статистика се оказва по-ограничен от очакваното. Например делът на оборотите от приватизация с парични и непарични платежни средства е под 20% от общия борсов оборот за последните пет години. В обемите на търговията съответният дял е под 1%. Като се прибави и наблюдението, че рядко приватизацията през борсата е придавала устойчив дългосрочен ръст на ликвидността по отделна емисия, се вижда, че досега борсата ни се е развивала без сериозна държавна подкрепа по това направление. Обратната страна на този извод би прозвучала така: държавата остава длъжник на капиталовия пазар. Разбира се, ефектите от приватизацията чрез използване на борсата контрастират с наследството от първата вълна на масовата приватизация - 90% от регистрираните днес емисии акции са приети на борсата преди 1999 г. Отделен е въпросът с мотивацията на много от емитентите да останат регистрирани на борсата.

Тук е добре да обясните акцентите в новата програма.

Ивайло Николов:

Още е рано за представяне на някаква по-завършена версия на програмата, не на последно място, защото бихме желали повече заинтересувани страни да вземат отношение и да представят аргументирани идеи. Ясно е, че основно предизвикателство пред борсата ще бъде привличането на нови емитенти, които да открият интереса си от финансиране през капиталовия пазар, но и които да бъдат мотивирани да отговорят със съответното корпоративно управление в интерес на всички инвеститори в дружеството. Има особена логика в това борсата да активизира усилията за привличане специално на малки и средни предприятия, включително новостартиращи. Те при равни други условия относително по-трудно, отколкото големите предприятия, биха получили например алтернативния банков кредит. Липсата на фирмена история или на изискуеми обезпечения може да се окаже и непреодолима пречка пред получаването на кредит. В много организирани пазари по света съществуват специални пазарни сегменти за подобни емитенти. Ако нашата борса успее да създаде подобни условия, тогава най-сетне ще видим и истински първичен пазар у нас.

Друг акцент в програмата ще бъде общото популяризиране и маркетинг на капиталовия пазар и в частност на българската борса. Първите резултати от мащабните ни изследвания за нагласите към капиталовия пазар подсказват колко много работа е необходима тук. Действията няма да имат успех, ако не бъдат сегментирани ясно различните групи от интереси, към които борсата трябва да се насочи. Инвеститорите, включително и масовите, трябва да бъдат убедени, че на този пазар се предлагат условия за постигане на отлична доходност при управляема степен на риск. Емитентите трябва да имат изгода да се финансират през капиталовия пазар. Може би борсата трябва да насърчи и да демонстрира няколко първи успешни примера.

Има и редица други аргументи за евентуалните ползи за емитентите от присъствието им на борсата, но всички те засега звучат по-скоро теоретично за българската практика. В немалко случаи те са засенчени от негативните нагласи сред ръководствата при много от публичните дружества. За тях публичният статут е бреме, свързано с излишни разходи, и за тях пътищата за корпоративно развитие не минават през Българската фондова борса. Затова има нужда от системна работа и дори, ако щете, силна лична ангажираност с бъдещето на фондовата борса. Със сигурност обаче програмата за капиталовия пазар трябва да ангажира отговорните за бъдещето на пазара и извън самата борса.

Това правителство дойде на власт с програма за развитие на капиталовия пазар. Каква част от нея е изпълнена досега според Вас?

Ивайло Николов:

Трудно ми е да дам количествена оценка на изпълнението на програмата от 2002 г. Всъщност на фона на възходящите показатели от борсата в последните години отново изниква въпросът дали подемът /ако приемем, че реално има такъв/ се е дължал на държавната подкрепа, или е бил обусловен от други фактори. Това е отделна тема за анализ, но всеки непредубеден наблюдател би отразил няколкото особено положителни стъпки в политиката към пазара. Например концентрирането на търговията с компенсаторните инструменти /и по-късно боновете/ на борсата е нещо положително. През последните години на борсата най-после започна масово предлагане на остатъчни държавни пакети, което все пак доведе до повече прозрачност и до постигането на приемливи за по-широк кръг участници в процеса цени. Преобладават мнения и за това, че промените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа от 2002 г. са довели до повишаване на доверието и на интереса на миноритарните инвеститори, без които пазарът не може да се развива. Данъчните преференции за доходите от търговия на борсата също може би са дали положителен тласък. Интегрирането на финансовия надзор, доколкото е свързано с повишаване ефективността на надзора, също би могло да се добави към този списък.

Някои от мерките, описани през 2002 г., днес звучат архаично - например намерението 5% от капитала на Булгартабак холдинг да се продаде срещу компенсаторни инструменти изглежда далеч по-скромно от вече съвсем реалните очаквания за поява на 35-те процента от БТК за приватизация през борсата.

Пазарът трудно ще се справя, ограничен в национални рамки

Ивайло Николов:

По време на последния Икономически форум за Югоизточна Европа представители на пазарите от региона изразиха силно желание за засилване на сътрудничеството помежду им. Кооперирането между борсите обаче може да добие различни форми в целия диапазон от капиталово участие /тук пример вече е покупката на част от капитала на борсата в Скопие от Атинската фондова борса/ през крос-листване на емисии в повече от един пазар до хармонизиране и интегриране на платформите за подаване на поръчки, търговия и сетълмент. Сливането е екстремната форма на сътрудничество между борсите от региона. То обаче остава далечна и може би нереалистична цел.

Сътрудничеството навярно ще се реализира успоредно на многостранна и на двустранна основа. Съществуват множество силни аргументи специално за сближаване на Българската фондова борса с борсата в Атина. Необходимо е да се отчете и това, че отговорите на част от поставените въпроси предполагат чисто политически решения, т.е. отговорността вероятно се носи не само от Българската фондова борса.

Важно е да се потърси баланс между регионализация и европейска перспектива за българската финансова система. Без развитието на зрял и ефективен небанков финансов сектор България трудно ще устои на конкурентния натиск от присъствието в единния европейски пазар. Така регионалният модел на сътрудничество е само една от многото сериозни въпросителни пред българската борса.

Личното ми мнение е, че след относително добрите средносрочни перспективи българският капиталов пазар /традиционно отъждествяван с "Българска фондова борса-София" АД като институция/ вече трудно ще се справя ограничен в национални рамки. Конкретно от гледна точка на борсата конкуренцията ще дойде в по-голямата достъпност на чуждите пазари едновременно за емитенти и инвеститори от България. Ето защо е задължително стратегията за развитието на капиталовия пазар до 2007 г. да очертае и тези предизвикателства пред нашия пазар заедно с възможните решения. Такива решения следва да се потърсят най-общо в две направления - ускоряване на интеграцията в регионална и европейска посока и повишаване на привлекателността на българската борса за местните инвеститори и емитенти.