Специално за Econ.bg

Традиционно на 9 февруари се чества Световният ден за безопасен Интернет. У нас тази година събитието беше отбелязано за пети път и се проведе под надслова "Think B4 Post" ("Мисли преди да ка4и6"). По време на пресконференцията в БТА беше представено изследване на ООН, според което около 750 хил. педофили дебнат в Интернет. Съобщено беше още, че се работи за създаването на стандарти за безопасност на непълнолетните при работата им със сайтовете за запознанства. На база на тях ще се прави периодичен рейтинг. Тези, които отговарят на стандартите, ще получат марка за сигурност.

За повече информация около стандартите за безопасност и други въпроси, свързани със сигурността на децата в Интернет, разговаряме с Георги Апостолов - координатор на програма „Безопасен Интернет" във Фондация "Приложни изследвания и комуникации" (ФПИК).

Г-н Апостолов, към кои групи е насочена тазгодишната кампания за безопасен Интернет?

Георги Апостолов:

Към тийнейджърите - от 12 до 18 години. Тази група в момента е най-активна в сайтовете тип „социални мрежи". Това показва и статистиката на Европейския съюз (ЕС).

Тези сайтове от година на година стават все по-популярни. Ръстовете на потребителите в тях се изчисляват на стотици проценти. Най-голям дял  в покачването на процента на потребителите се дължи на групата до 18 години. Те са онези, които произвеждат активно съдържание за тези сайтове и които произвеждат неподходящо съдържание.

Имате ли данни колко са сайтовете за запознанства в България и колко са потребителите в тях?

Георги Апостолов:

Ние дотук сме идентифицирали над 100 сайта за запознанства, близо 110 вече. В периода, когато започнахме разговори с тях, се появиха още 2. Вероятно се готвят и други. Просто това е модата на деня. Всеки, който иска да направи нещо в Интернет днес, първо се сеща за сайт за запознанства.

Колко са общо потребителите е трудно да се каже, защото една от лошите практики на тези сайтове, която ние споделихме с тях, е, че там на практика не се закриват профили. Ако даден потребител реши вече да не използва даден сайт, много е трудно да изтрие профила си.

Така че не е ясно колко потребители реално има зад цифрите, които някои сайтове цитират - 600 хил., 800 хил., милион и нещо. За пример мога да дам факта, че седемте сайта, които се събраха като инициативна група да обсъдим повишаването на защитата на непълнолетни, имат 2.7 млн. регистрирани потребители или профили. Ние проверихме тези профили и се оказа, че 800 хил. от тях са на непълнолетни.

Можете ли да дадете повече информация за тази инициатива, за която споменахте - маркиране на сайтовете, които са сигурни?

Георги Апостолов:

Много се радвам, че инициативата дойде от страна на самите сайтове. Нашата идея беше те да помислят какво да направят, за да повишат стандартите си в съответствие с принципите, които Европейската комисия (ЕК) предложи на най-големите подобни сайтове в света.

Те инициираха идеята да се създаде една асоциация на безопасните сайтове. Всеки сайт, който вземе някакви мерки и гарантира ниво на безопасност за непълнолетни потребители и го сравни с европейските приципи и съответства на тях, може да бъде приет за член на асоциацията. Задължението на асоциацията ще бъде периодично да прави проверка и да класира българските сайтове според това доколко отговарят или не на стандартите за безопасност за непълнолетни.

Предложението гласи сайтовете да бъдат разделени на три категории - напълно отговарящ, донякъде отговарящ и неотговарящ. Това се прави, за да има някакъв стимул за самите сайтове да участват в целия този процес. От една страна те ще имат право да използват мярка за сигурност от Националния център за безопасен интернет, а при нас (Програма „Безопасен Интернет"- бел.ред) ще има постоянно подновяващ се списък с тези сайтове и техните рейтинги.

До колко време може да "види бял свят" тази асоциация?

Георги Апостолов:

Надяваме се, че към пролетта вече ще може да я основем . Дотогава предстои много активна работа на работната група, която да изясни точно какви ще бъдат стандартите и да има съгласие на участниците. Ние, разбира се, ще сондираме мненията и на тези сайтове, които са извън работната група, за да съберем най-много информация. В момента, когато имаме някакви установени стандарти, ще бъде много лесно да се започне с няколко сайта, които вече са ги приложили. Например - https://sofianci.com/ още от 20 февруари (разговорът с Георги Апостолов се проведе на 9 февруари - бел.ред.) въвеждат нови 11 принципа, които касаят защитата на непълнолетни. Ако те ги въведат изцяло и принципите започнат да действат в практиката, сайтът вече почти би отговарял на европейските стандарти.

Доколко непълнолетните у нас внимават за това къде какво оставят като данни?

Георги Апостолов:

По принцип осъзнаването на опасностите и опазването на личните данни е много по-силно сред непълнолетните, отколкото сред възрастните, което е хубаво. Проблемът е, че самото понятие сайт „социална мрежа" предполага, че трябва да дадеш някакви данни за себе си, защото хората трябва да знаят ти кой си и от какво се интересуваш, за да се формират тези общности и групи по интереси.

Но не винаги им е ясно къде да сложат границата. А някои от сайтовете не им помагат, а напротив. Няколко сайта в последно време въведоха възможността, когато се регистрира потребител, той да избере в кой квартал живее и в кое училище учи. За съжаление един от тежките инциденти, които се случиха през последните месеци, беше именно чрез подобна информация. С нейна помощ педофилът се беше представил много достоверно в няколко лица, като едно от тях беше на момиче от съседно училище. Ако той не знаеше в кое училище учи детето, информацията нямаше да звучи толкова достоверно.

Г-н Киряков (Огнян Киряков - управляващият директор на „Майкрософт България" - бел.ред.) по време на пресконференцията представи някои данни за педофилите в Европа. Имате ли някакви данни колко са педофилите, които се крият зад някаква интернет идентичност в България?

Георги Апостолов:

Това, за което спомена г-н Киряков, е едиственият досега подобен доклад, който беше изготвен от УНИЦЕФ и представен пред ООН. Той се базира на информация, събирана от Асоциацията на операторите на интернет горещи линии, каквато сме и ние за България. Въз основа на получаваните сигнали и действията, които са предприети, оценката на УНИЦЕФ беше, че около 750 хил. педофили съществуват в мрежата по света и дебнат за жертви.

Колко от тях са в България? Първо, това е само приблизителна, не точна цифра. Съответно за България е още по-трудно да се каже колко души или какъв процент имаме от тази обща цифра. Проблемът е, че Интернет, макар че там пълна анонимност не съществува, отваря много широко поле за действия на такива педофили, които се регистрират с профили на непълнолетни и е трудно да бъдат разобличени и хванати.

Какви законодателни промени трябва да се предприемат, за да се ограничи до известна степен полето на изява на тези педофили?

Георги Апостолов:

На първо място според нас трябва да се завишат предвидените в Наказателния кодекс присъди в случаите на сексуална злоупотреба с малолетни и непълнолетни. Досегашните присъди са очевидно неефикасна възпираща мярка.

Същото важи и за чл. 149 от Наказателния кодекс, който все по-често трябва да влиза в употреба - подмамване на непълнолетен през компютърна система с цел сексуална злоупотреба. За съжаление този член рядко се използва в съдебната практика, а той трябва да стане много активен. Там също трябва да се завишат наказанията.

Другата промяна, която искаме да видим, е законово да се задължат институциите - правоохранителни и правораздавателни органи, да създадат един регистър на извършители на сексуални престъпления срещу непълнолетни. Този регистър ще даде възможност за предварителна проверка на кандидати за работа на места, където ще се работи с деца.

Ние, разбира се, бихме искали този регистър да бъде и публичен, за да изостри общественото внимание върху подобни извършители, но засега нашите консултации с юристи не ни дават големи надежди, че ще успеем да пробием с тази идея, макар че омбудсманът на републиката Гиньо Ганев по принцип подкрепи идеята.

По време на пресконференцията споменахте, че децата се учат на азбуката от клавиатурата и обучението по информационни технологии в училище е много малко като часове и грешно като материя. Как би трябвало да се гради то от първи клас нататък? Какво трябва да се преподава?

Георги Апостолов:

Първо - обучението по информационни технологии трябва да стане задължителен предмет от I до IV клас. Сега той е свободноизбираем и много училища предпочитат да не го преподават поради липса на обучени преподаватели. Именно в този период основно трябва да се изучават принципи на безопасно поведение в Интернет.

От V до XII клас нашето желание е да видим намаляване на учебните програми на занятията с конкретни компютърни програми, които децата овладяват в тънкости и знаят понякога много по-добре от техните обучители за сметка на увеличаване на броя на часовете именно за безопасно поведение в Интернет. В момента това са два часа годишно.

По време на пресконференцията г-н Кузов използва термина „изпуснати деца". Доколко сте съгласен с него?

Георги Апостолов:

Според мен, както и той самият се поправи, това беше по-скоро една самокритика като родител. Ако говорим за това, че родителите не осъзнават и някак слабо се интересуват от това, което децата им правят в Интернет,  да - имаме нужда от много сериозно обучение и информиране на родителите за опасностите в Интернет, за да могат те да поемат своята роля и отговорност. За съжаление тук сме на едно от последните места в ЕС, както показа едно проучване на „Евробарометър" от 2008 г. България и Румъния са на последно място в ЕС по осъзнаване на опасностите за малолетни в Интернет.

Как може да се поправи този проблем на липсата на връзка между деца и родители за това какво се случва в Интернет? Колко време ще отнеме този процес?

Георги Апостолов:

Отговорността за съществуването на такъв диалог е основно на родителя. Детето не може да стане инициатор на такъв диалог, затова е необходимо да стигнем до родителите, но това е много трудно. Опитът да се стигне до тях през училищната мрежа е много неплодотворен, защото знаем, че малко родители въобще ходят на родителски срещи, камо ли да отидат на събиране, на което се говори за нещо друго освен за оценки на децата.

Затова ние сменихме малко тактиката и сега се опитваме с повече партньори, организации и частни компании по други канали и мрежи да стигнем до родителите, каквато е инициативата с някои от мобилните оператори да изработим една брошура, ориентирана към родителите - детето и мобилния телефон, детето и Интернет. Тази брошура трябва да бъде на разположение през съответната магазинна мрежа на мобилните оператори. От наша страна ние се опитваме през училищната мрежа, където работим, също активно да разпространяваме за родители.

До какъв кръг от хора ще успее да достигне стартиралата днес инициатива (9 февруари - бел.ред.) и доколко ще бъде разбрана?

Георги Апостолов:

До какъв кръг от хора ще стигнем ми е трудно да кажа. Мога да цитирам пример, че миналата година само от инициативата за изпращане на SMS от мобилните оператири бяха изпратени над 2.5 млн. съобщения. Много хора ще разберат за Деня за безопасен Интернет. Също така много хора ще разберат, че Интернет не е безопасно място. Доколко те ще се поинтересуват по-нататък и ще се запознаят с проблема, вече много зависи от други фактори и основно от ролята на медиите. Защото медиите са тези, които могат да задълбочат темата и да представят повечето от важните послания на кампанията.

По време на пресконференцията беше засегната тезата, че моментът за ограмотяването на родителите относно това какво се случва в Интернет е изпуснат. Според Вас това така ли е или има надежда за родителите?

Георги Апостолов:

В процеса на израстване и възпитание на едно поколение няма изпуснати моменти. Може да сме закъснели с някои от поколенията, но постоянно имаме нови, които трябва да бъдат обучавани, така че не, моментът не е изпуснат. Освен това нашите наблюдения за последните пет години, откакто работим по тази програма, са за сериозен ръст на съзнателност - и сред родители, и сред деца. Разбира се сред децата е по-висок. Така че надежда винаги има, просто трябва по-висока активност и обща отговорност на всички.

Интервю на Петър Чернев, Econ.bg