Съвместно интервю на –в-к ПАРИ и ECON.BG
Господин Христосков, докъде стигнахте с подготовката за стартирането на националната агенция за приходите /НАП/, в НОИ трябваше да се обособи отделна функция събиране?
Йордан Христосков:
Тази функция вече е обособена. В момента приключва и изборът на служители на НОИ, които ще преминат на работа в НАП. Прилага се принципът на доброволността. Всеки, който желае да премине на работа в НАП, кандидатства, но се подлага на изпит. Тук има една лека несправедливост, счита се априори, че служителите на данъчната администрация са годни и те ще преминат директно, докато нашите служители се подлагат на изпит, но така или иначе това вече е съгласувано.
Парламентът не успя да приеме данъчно-осигурителния процесуален кодекс, смятате ли, че това би могло да забави стартирането на НАП от 1 януари 2006 г.?
Йордан Христосков:
Предвид ангажиментите на 40-ото народно събрание по промяната и приемането на закони, свързани с присъединяването ни към ЕС, не знам дали кодексът ще може да бъде приет навреме. А неговото приемане е свързано с окончателното разработване на бизнеспроцесите и тяхното програмиране, за да може да бъде създадена информационната система. Именно този проблем може да доведе до забавяне стартирането на агенцията.
С колегите от НАП продължаваме да създаваме общи офиси. Ефектът е много голям, особено за малкия бизнес, който, отивайки да изпълни ангажиментите си към данъчната администрация, извършва
регистрация на трудовите договори, регистрация на фирмата и др. Обменяме информация, с което вече са почти изключени случаите да се показват едни доходи за целите на осигуряването, а други за
целите на данъчното облагане.
Евентуално забавяне при стартирането на приходната агенция ще доведе до известно напрежение в работата на нашите служители, защото те се делят на такива, които отиват в НАП, и други, които остават.
Работим срещу този проблем , но има известно напрежение. Успокоявам хората, че никой няма да загуби работата си и че тези, които са останали, не са по-нискокачествени от онези, които отиват. Нещо,
което се признава от представителите на Световната банка, с които работим по този проект, е изключително високото ниво на професионализъм на служителите на НОИ. Определено казват, че НОИ е няколко
класи над данъчната администрация. Въпросът е, когато събереш две институции, да се проявят добрите качества и на двете институции. Моята теза е, че ако се работи внимателно по изграждането на НАП,
ефектът от нея може да бъде голям. Ако се бърза, както в Русия например, ефектът може да е отрицателен. Преди месец бяхме в Русия, хората от пенсионния фонд там заявиха, че събираемостта е влошена
и че те не могат да упражняват никакъв контрол върху работодателите. Просто пасивно чакат някой да им даде парите, а те самите виждат куп нарушения и не могат да направят нищо.
Има ли все още открити въпроси, свързани със стартирането на НАП?
Йордан Христосков:
Все още е открит въпросът със събирането на местните данъци и такси. Сега се сключва споразумение между данъчната администрация и общините в тази област, но не всички общини имат капацитета да събират тези местни данъци и такси. Разходите по администрирането им са много високи, а размерът им от общите приходи в бюджета е от порядъка на 4-5%. Въпросът е дали наред с децентрализираното събиране да не се дадат и по-големи правомощия на общинските съветници да определят размера на тези данъци. Това обаче е свързано с промяна във философията на данъчната политика в България - дали когато говорим за населението, акцентът да пада върху данъка върху доходите или върху данъка върху имуществото. В американската данъчна система например акцентът пада върху имуществото и съответно местните органи на властта имат големи правомощия да определят размера на тези данъци. Логиката им е следната - аз трудно мога да разбера какви са му доходите, но той не може да скрие имуществото си.
