Специално за Econ.bg


На 19 и 20 февруари Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДП "РАО) направи годишния си отчет за постигнатото през 2008 г. и представи преследваните през тази година цели. Изпълнителният директор на предприятието Борис Пеков разкри, че до края на годината трябва да бъде избрана площадка, на която ще бъде изградено националното хранилище за радиоактивни отпадъци. Стана още ясно, че сред инициативите са да бъде стартирана рекламна кампания, с която да се покаже на обществеността, че произвежданата селскостопанска продукция край АЕЦ "Козлодуй" е екологично чиста. От своя страна експертът по геоложки проучвания в ДП "РАО" Сергей Боянов даде повече подробности специално за Econ.bg за дейността на предприятието и за самото национално хранилище.

Г-н Боянов, представете дейността на предприятието...

Сергей Боянов:

Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДП "РАО") е създадено на 1 януари 2004 година със Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Още от тогава самостоятелно започваме организационна дейност по избора на площадка за национално хранилище за радиоактивни отпадъци. В хранилището подлежат на погребване отпадъци категория „2а" с период на полуразпадане до 30 години.

С решение № 683/25.07.2005 г. на Министерския съвет, предприятието е натоварено с отговорната задача да построи националното хранилище за радиоактивни отпадъци. Към този момент вече бяхме реализирали първата фаза от проекта – концепция и частично проучване на подходящи терени.

Проучени са множество терени в цялата страна, като се отделят перспективни и неперспективни площи. Тези площи се детайлизират до равнище площадка. На първия етап от 78 площадки са избрани 4, които се проучват детайлно – "Маричин валог", "Брестова падина", "Върбица" и "Радиана". Изследвани и описани са необходимите геоложки, геофизични, геохимични, хидрометерологични проучвания. На базата на тези многомерни масиви е направено сравнение между различните площадки по степен на осигуряване на безопасност на хранилището. Самите геоложки или природни условия се разглеждат заедно като комплекс с инженерните бариери.

В момента се намираме на етап от проекта, в който вече сме избрали площадката. Според нас най-перспективната и най-безопасната площадка за населението и околната среда се намира южно от АЕЦ „Козлодуй”, наречена "Радиана".

Кога се очаква да заработи хранилището?

Сергей Боянов:

Ако подадем до края на годината документите за искане на разрешение и одобряване на избраната площадка от Агенцията за ядрено регулиране, което очакваме да стане на 6 май 2010 година, имаме техническата възможност още на следващия ден да започнем проектирането.

Самият процес на проектирането включва няколко стадия – идейно, техническо, концептуално и работно проектиране. Сега сме на най-началния стадий - идейно проектиране. Очакваме, че от май месец т.г. можем да възложим техническо проектиране. Самото хранилище се очаква да заработи през 2015 година.

Какви подходи смятате да използвате при проектирането на хранилището?

Сергей Боянов:

Преди всичко черпим опит от Швейцария, която има много добър проект за хранилище във Валенберг. То представлява система от тунели с един входен тунел, разделено на различни камери за ниско-, средно-, и високоактивни отпадъци.

Каква сума ще е необходима за изпълнението на проекта?

Сергей Боянов:

Трудно е да се каже точно колко ще струва хранилището. Ние можем само да се ориентираме към цените на подобни съоръжения по света. Никой не знае каква ще е инфлацията и цената на суровините след 10-20 или 50 години.

Белгийците смятат например, че за целия период на съществуване на хранилището им, който включва изграждане, експлоатация и постексплоатационен контрол, са необходими 480 милиона евро. Предполагам, че за нашето хранилище ще са необходими много по-малко средства.

Може ли заради финансовата криза да се забави изграждането на хранилището?

Сергей Боянов:

Не. Строителството не се влияе от кризата.

Защо е толкова важно за страната ни това хранилище?

Сергей Боянов:

Това е едно от условията да работят блоковете в Козлодуй и да се строи Белене. Ние имаме вече официални и неофициални забележки от международната общност, че нямаме право да развиваме енергетика, без да управляваме отпадъците, които тя произвежда.

Нека да обърнем внимание и на социалния отзвук върху реализацията на проекта за хранилището. През миналата година имаше редица протести както в Козлодуй, така и край софийското село Нови хан, където има друга площадка на ДП „РАО”. Жителите на Нови хан неколкократно искаха затваряне на хранилището край селото. Липсата на информация ли е причина хората да правят организирани протести?

Сергей Боянов:

Аз не съм специалист по ПР. Безопасността по принцип е проблем за всички, независимо каква безопасност – радиационна или геомеханична. Знаете, че в София се цепят блокове и жителите на тези сгради са притеснени не по-малко от другите с радиацията. Това, че човек не познава явлението, води до неадекватно отношение към проблематиката. Навсякъде по света хората реагират по един и същи начин. Липсата на информация е един много мощен елемент, свързан с обществената приемливост.

Могат ли да бъдат напълно спокойни за здравето си хората от Нови хан и Козлодуй?

Сергей Боянов:

Те могат да бъдат напълно уверени, че правим всичко възможно, за да осигурим тяхната безопасност. За бъдещото хранилище край Козлодуй не можем да обещаем и да гарантираме, защото просто не е коректно. За Нови хан ние имаме статистика от 1962 година, имаме мониторингови измервания, които категорично показват, че от хранилището не излиза и 1 грам радиация.

От къде се появи тази информация, която принуди хората от Нови хан да излязат на протести?

Сергей Боянов:

Субективни фактори принудиха хората да обявят официално негодуванието си. Една не особено коректна форма на политическа реализация беше в основата на протестите. Обективният фактор е действително липсата на информация за хранилището. Като се пусне мухата, че някъде има бомба или заровено буре с цианиди, достатъчно е всеки да започне да се притеснява. След като искахме на направим ОВОС, медиите постигнаха резултати, които едва ли ние щяхме да получим. Самите отговори на хората показват, че проблемът не е в радиацията, а в парите и социалните условия. Например, ако хранилището или „ДП РАО” дава пари на общината, протести няма да има. Не става дума за политическо представени сили, обикновените хора си го казват. Ние сме съгласни да даваме пари, макар че е малко трудно от законова гледна точка. Ако общината напише инфраструктурен проект, ние можем да се включим в частичното или цялостното му финансиране, колкото ни позволява бюджетът.

Интервю на Апостол Апостолов