Специално за Econ.bg

Г-н Киров, бихте ли ни представили междуправителствената програма "Насърчаване на икономиката и заетостта в България"?

Тошо Киров:

Програмата "Насърчаване на икономиката и заетостта в България" е междуправителствена програма, съгласувана между Германия и България и финансирана от немското правителство чрез Германското дружество за техническо сътрудничество (GTZ). В нея има няколко проекта, единият от които е насочен към подпомагане на приоритетни за двустранните икономически отношения браншове. Тези браншове се уточняват на ежегодно провежданите междуправителствени преговори и включват: машиностроене, електротехника, шивашка и трикотажна индустрия, винопроизводство, мебелно производство, софтуерна индустрия и строителна керамика. С изключение на строителната керамика, в останалите браншове се организира участие на български фирми на панаири в чужбина – в Германия и в други съседни страни. Това е участие на панаири с колективни щандове, където български фирми представят продуктите си с цел да намерят клиенти и партньори. Значителна част от тези участия са подпомогнати от немска страна не само финансово, но и организационно-методически. В цялостната подготовка за панаирите, заедно с нас, участват и немски консултанти в съответните браншове.

Германското дружество за техническо сътрудничество координира и финансира програмата, изпълнител от немска страна е фирма GOPA, специално за винарския бранш е фирма BEVCON GmbH, а от българска страна е Българска стопанска камара. Заедно с БСК много активно участват и съответните браншови съюзи, както и поне по двама консултанти от българска страна и един немски консултант за всеки бранш. Участието на самите фирми в програмата обхваща целия процес: консултиране на фирмите, подпомагане в преките им контакти с немски фирми, участие в панаири и други инициативи, като обучение, семинари и т.н.

Цялата програма, която включва и проекта за подпомагане на тези браншове, започна втората половина на 1999 г. и е разчетена да продължи до 2004 г., а при наличие на ресурси и по преценка на правителствата на двете страни, да бъде продължена.

Какви са критериите за участие на фирмите в програмата?

Тошо Киров:

Програмата е насочена към малки и средни предприятия. Необходимо е участващите фирми да произвеждат качествена продукция, която да отговаря на критериите и стандартите на западно европейския пазар. Фирмата трябва да е експортно-ориентирана и е добре да има опит в износа. Желателно е фирмата да е сертифицирана или да бъде в процес на сертификация по ISO 9000 и целия комплекс от ISO в зависимост от бранша и обхвата на сертифициране. Основното е наличието на желание. Програмата е открита за всички фирми, които отговарят на критериите: малки и средни предприятия, експортно ориентирани, качествена продукция и добър мениджмънт. Последното е много важно, тъй като сме се сблъсквали с редица случаи на отличен продукт и лош мениджмънт.

Как се измерват резултатите от програмата?

Тошо Киров:

Има различни инструменти за измерване на резултатите. Прави се непрекъснат мониторинг на няколко нива. Ние правим измервания по различни показатели за нашите нужди, както и наблюдение по организирането на панаирните участия, за което сме пряко ангажирани.

Програмата е насочена към подпомагане на българските компании в представянето им на претенциозните чужди пазари. С участието си на най-големите панаири, фирмите се представят пред целия свят и финансовите възможности тук са по-малкия проблем. Основният въпрос е дали компанията има достатъчно самочувствие да участва в панаира. Програмата набавя именно този дефицит. През целия период на подготовка с фирмите се работи много близко от страна на немските консултанти и от наша страна, това ги подпомага и им дава самочувствие да се представят достойно.

Г-н Кек, какви са целите на междуправителствената програма "Насърчаване на икономиката и заетостта в България"?

Томас Кек:

Програмата "Насърчаване на икономиката и заетостта в България" е финансирана от германското правителство и осъществявана от различни консултанти, както български, така и международни в лицето на GOPA.

Програмата има три основни насоки. Първата е да подпомогне отделните фирми в подобряването на конкурентоспособността им и по-специално, да им съдейства, да заздрави връзките им с международни и регионални корпоративни партньори. Работим в тясно сътрудничество с Българска стопанска камара и редица браншови съюзи, като асоциациите на керамичната индустрия, електротехническата промишленост, на дървопреработването и мебелната индустрия, на машиностроенето, текстила и софтуерната индустрия. Вторият основен фокус на програмата е да се засилят подпомагащите организации, браншовите асоциации, които от своя страна да бъдат в състояние да представляват интересите на компаниите в сектора и да подпомагат процеса на вземане на решения на политическо ниво. Това включва помощта им в полето на стратегиите за развитие изготвяни от правителството. Третата област на нашата помощ е опита ни да подпомогнем фирмите и браншовите асоциации да обединят интереса и усилията си за подобрение на общата рамка за развитие на частния сектор. Това е свързано с развитието и на целия проект. В началото усилията ни бяха концентрирано върху индивидуалната помощ за фирмите. С появата на повече български асоциации и браншови камари, насочени към създаване на по-благоприятна рамка, проектът и цялостния подход се изместват към подпомагане развитието на политиката, законовото регулиране. Това ще допринесе за подобрение на общата среда и условията за работа на малките предприятия. Основният фокус, в крайна сметка, си остава помощта за развитието на частния сектор и по-специално, малкия и средния бизнес.

Кои са основните проблеми, които срещате при изпълнение на програмата?

Томас Кек:

Проблемите трябва да се разделят по отделните нива. На фирмено ниво, основният проблем е липсата на адекватно финансиране. Усилията на Германското дружество за техническо сътрудничество са насочени към развитие на отделни анализи и стратегии за подобряване на настоящата ситуация. Друг важен проблем са връзките с международни и регионални партньори. Българските компании не са запознати в достатъчна степен с концепцията на маркетинга. Третият основен проблем е свързан с липсата на финансиране за технологии. Ние също съдействаме за напредък в тази насока. Целта е със средствата на техническото сътрудничество да се подпомогнат българските институции, организации и фирми.

На посредническо равнище проблемът ни е базиран на слабите позиции на много български компании, лобиращите организации и асоциации. Финансирането от страна на браншовите асоциации е слабо. Необходимо е също така подобрение на управлението им, за да станат способни да се справят с проблемите и да бъдат наистина представители на фирмите. Проблемът е и в това, че базата за тези асоциации в някои сектори е много слаба – едва 5-10% от фирмите се представляват чрез съответните камари. Другата страна на проблема е, че въпреки наличието на много квалифицирани български консултанти, мениджърите на компаниите много често не ги приемат като партньори. Фирмите имат лични съветници, които познават бранша, но в допълнение към това са нужни и по-големи методологически умения, яснота как да се подобри маркетинга, как да се подхожда към специфични проблеми. Приемането на български консултанти и експерти може да помогне много в тази насока.

Програмата е насочена към подпомагане на българските компании в представянето им на претенциозните чужди пазари. С участието си на най-големите панаири, фирмите се представят пред целия свят и финансовите възможности тук са по-малкия проблем. Основният въпрос е дали компанията има достатъчно самочувствие да участва в панаира. Програмата набавя именно този дефицит. През целия период на подготовка с фирмите се работи много близко от страна на немските консултанти и от наша страна, това ги подпомага и им дава самочувствие да се представят достойно.

Г-н Кек, какви са целите на междуправителствената програма "Насърчаване на икономиката и заетостта в България"?

Томас Кек:

Програмата "Насърчаване на икономиката и заетостта в България" е финансирана от германското правителство и осъществявана от различни консултанти, както български, така и международни в лицето на GOPA.

Програмата има три основни насоки. Първата е да подпомогне отделните фирми в подобряването на конкурентоспособността им и по-специално, да им съдейства, да заздрави връзките им с международни и регионални корпоративни партньори. Работим в тясно сътрудничество с Българска стопанска камара и редица браншови съюзи, като асоциациите на керамичната индустрия, електротехническата промишленост, на дървопреработването и мебелната индустрия, на машиностроенето, текстила и софтуерната индустрия. Вторият основен фокус на програмата е да се засилят подпомагащите организации, браншовите асоциации, които от своя страна да бъдат в състояние да представляват интересите на компаниите в сектора и да подпомагат процеса на вземане на решения на политическо ниво. Това включва помощта им в полето на стратегиите за развитие изготвяни от правителството. Третата област на нашата помощ е опита ни да подпомогнем фирмите и браншовите асоциации да обединят интереса и усилията си за подобрение на общата рамка за развитие на частния сектор. Това е свързано с развитието и на целия проект. В началото усилията ни бяха концентрирано върху индивидуалната помощ за фирмите. С появата на повече български асоциации и браншови камари, насочени към създаване на по-благоприятна рамка, проектът и цялостния подход се изместват към подпомагане развитието на политиката, законовото регулиране. Това ще допринесе за подобрение на общата среда и условията за работа на малките предприятия. Основният фокус, в крайна сметка, си остава помощта за развитието на частния сектор и по-специално, малкия и средния бизнес.

Кои са основните проблеми, които срещате при изпълнение на програмата?

Томас Кек:

Проблемите трябва да се разделят по отделните нива. На фирмено ниво, основният проблем е липсата на адекватно финансиране. Усилията на Германското дружество за техническо сътрудничество са насочени към развитие на отделни анализи и стратегии за подобряване на настоящата ситуация. Друг важен проблем са връзките с международни и регионални партньори. Българските компании не са запознати в достатъчна степен с концепцията на маркетинга. Третият основен проблем е свързан с липсата на финансиране за технологии. Ние също съдействаме за напредък в тази насока. Целта е със средствата на техническото сътрудничество да се подпомогнат българските институции, организации и фирми.

На посредническо равнище проблемът ни е базиран на слабите позиции на много български компании, лобиращите организации и асоциации. Финансирането от страна на браншовите асоциации е слабо. Необходимо е също така подобрение на управлението им, за да станат способни да се справят с проблемите и да бъдат наистина представители на фирмите. Проблемът е и в това, че базата за тези асоциации в някои сектори е много слаба – едва 5-10% от фирмите се представляват чрез съответните камари. Другата страна на проблема е, че въпреки наличието на много квалифицирани български консултанти, мениджърите на компаниите много често не ги приемат като партньори. Фирмите имат лични съветници, които познават бранша, но в допълнение към това са нужни и по-големи методологически умения, яснота как да се подобри маркетинга, как да се подхожда към специфични проблеми. Приемането на български консултанти и експерти може да помогне много в тази насока.