Специално за Econ.bg

- Г-жа Божинова, с какви проблеми се сблъскват производителите на консерви в България?

Антоанета Божинова:

- Проблемите са много и могат да се разделят условно на няколко групи. На първо място е проблемът със суровината, вторият проблем са пазарите, третият е необходимостта от въвеждане европейски нормативни актове.

Проблемът със суровината е много сериозен. В края на м. ноември проведохме третата среща между производители на суровини  и преработвателните предприятия. Оказва се, че този проблем не може да се реши лесно, включително и заради трудностите при връщането на земята и изясняването на собствеността,  разрушените поливни съоръжения и много други. Проблеми има и при снабдяване с качествени семена. У нас се внасят семена, които са адаптирани към други климатични условия и на наша територия проявяват болести, на които в някои случаи производителите не знаят как да реагират. Проблем е и ниската производствена култура на хората, които отглеждат зеленчуците и плодовете, не особеното им желание да се информират за новостите, за необходимостите по видове суровини на консервните предприятия. Когато производителите чуят, че някои имат печалба от дадена култура, следващата година всички се втурват да сеят тази култура без да се интересуват дали тя е необходима на консервните фабрики. Това е парадоксално. Получава се свръхпроизводство на дадени култури, липса на производство при други и дисбалансът вече е налице.

 Срещите между производители и преработватели са с две насочености. От една страна искаме производителите, и преработвателите да получат информация в каква насока се развива консервната промишленост какви са очакванията на пазарите - вътрешен и външни и от там да се даде яснота, какви суровини ще са необходими за следваща производствена година защото основният консуматор на плодовете и зеленчуците  са консервните фабрики. Производителите могат да реализират не повече от 30% от продукцията си в прясно състояние. Всичко останало отива за преработка. Използваме срещите, за да може всяка  консервна фабрика да заяви на производителите необходимостта си от суровини по видове, количества и срокове..

 Втората ни задача е да приучим и двете страни, да започнат  да работят с договори или в края на годината консервните фабрики да заявяват какви суровини са им необходими за следващата година, да се договорят количества, срокове на доставки и да започне изпълнението. Сега практиката показва, че често се проявява некоректност и от двете страни, защото липсват договорни отношения или ако някъде ги има те не се изпълняват.

- Успяваме ли да задържим позициите си на традиционните ни пазари, като руския например?

Антоанета Божинова:

- Пазарите са вторият ни основен проблем. Дълги години вече имаме проблем с традиционния ни руския пазар. Причината не в некачествена или недобре изглеждаща стока. Митата за нашите стоки са много високи, а от друга страна на този пазар ни конкурират производители чието производство е субсидирано веднъж като суровина и веднъж като продукт продаден на външен пазар т.е експортно субсидиран. Тези въпроси многократно са повдигани на срещи и нарочни форуми с представители на изпълнителната власт, но резултатите са минимални.Министерство на земеделието и Комисията по земеделие и гори проявиха разбиране за необходимостта да се субсидира производството на зеленчуци. Миналата година за пръв път се направи субсидиране за производството на три зеленчукови култури – корнишон, капия и домати. Субсидиите са единствено и само за производство на суровини за преработка. Лошото е, че поради някои неуредици, от отпуснатите 1 650 000 лева се усвоиха не повече от 10-15%. Надявам се Министерство на земеделието да е изчистило тези проблеми и следващата 2003 година субсидиите да се усвоят изцяло.

- Какво е съотношението на продукцията предназначена за вътрешния пазар и на тази за износ?

Антоанета Божинова:

- Около 30% от продукцията остава за българския пазар и над 70% е за износ. Това съотношение е установено от години. Част от продукцията ни е за ЕС, друга немалка част е за САЩ и такива изненадващи пазари, като Южна Америка, Австралия и Канада.

- Как се отразява на бизнеса на производителите на консерви домашното производство? Има ли българинът нагласа да купува готови консерви?

Антоанета Божинова:

- Нагласата на българина да купува готови консерви вече е факт. Според статистиката на големите ни консервни фабрики, процентът за реализация на нашия пазор се увеличава всяка година. Има промяна в мисленето на българина, по скоро на българката. Консервните ни фабрики направиха много, за да спечелят българския консуматор. Нашите продукти се отличават с голямо разнообразие, с много добро качество и дизайн. Готовите консерви много се доближават до вкуса на домашното производство и предпочитатанието към тях все повече расте.

- Получават ли българските производители на консерви нужното кредитиране?

Антоанета Божинова:

- Кредитирането вече не е основен проблем, както преди две години, когато беше почти невъзможно консервна фабрика, която я считат за силно  рисково производство да получи кредит. Има отваряне на банковата система към кредитиране на производството.

- Пазарите са вторият ни основен проблем. Дълги години вече имаме проблем с традиционния ни руския пазар. Причината не в некачествена или недобре изглеждаща стока. Митата за нашите стоки са много високи, а от друга страна на този пазар ни конкурират производители чието производство е субсидирано веднъж като суровина и веднъж като продукт продаден на външен пазар т.е експортно субсидиран. Тези въпроси многократно са повдигани на срещи и нарочни форуми с представители на изпълнителната власт, но резултатите са минимални.Министерство на земеделието и Комисията по земеделие и гори проявиха разбиране за необходимостта да се субсидира производството на зеленчуци. Миналата година за пръв път се направи субсидиране за производството на три зеленчукови култури – корнишон, капия и домати. Субсидиите са единствено и само за производство на суровини за преработка. Лошото е, че поради някои неуредици, от отпуснатите 1 650 000 лева се усвоиха не повече от 10-15%. Надявам се Министерство на земеделието да е изчистило тези проблеми и следващата 2003 година субсидиите да се усвоят изцяло.

- Какво е съотношението на продукцията предназначена за вътрешния пазар и на тази за износ?

Антоанета Божинова:

- Около 30% от продукцията остава за българския пазар и над 70% е за износ. Това съотношение е установено от години. Част от продукцията ни е за ЕС, друга немалка част е за САЩ и такива изненадващи пазари, като Южна Америка, Австралия и Канада.

- Как се отразява на бизнеса на производителите на консерви домашното производство? Има ли българинът нагласа да купува готови консерви?

Антоанета Божинова:

- Нагласата на българина да купува готови консерви вече е факт. Според статистиката на големите ни консервни фабрики, процентът за реализация на нашия пазор се увеличава всяка година. Има промяна в мисленето на българина, по скоро на българката. Консервните ни фабрики направиха много, за да спечелят българския консуматор. Нашите продукти се отличават с голямо разнообразие, с много добро качество и дизайн. Готовите консерви много се доближават до вкуса на домашното производство и предпочитатанието към тях все повече расте.

- Получават ли българските производители на консерви нужното кредитиране?

Антоанета Божинова:

- Кредитирането вече не е основен проблем, както преди две години, когато беше почти невъзможно консервна фабрика, която я считат за силно  рисково производство да получи кредит. Има отваряне на банковата система към кредитиране на производството.