Специално за ЕCON.BG
- Г-жо Петрова, проектът за допълнение и изменение на Закона за гражданското въздухоплаване е подложен на публична дискусия. Мислите ли че подобен род публични обсъждания може да се превърне в практика у нас?
Ирина Петрова:
- Да, разбира се, това е първата стъпка към провеждането на обществен диалог, който Министерството на транспорта и съобщенията ще проведе по всички важни въпроси, свързани с авиационния транспорт. Срещаме се с представители на индустрията и синдикатите. Обсъжданията на промени в законодателството или на ново законодателство между правителството, неправителствения сектор и обществеността вече е практика.
- Какви са промените по отношение на режима за предоставянето на концесии?
Ирина Петрова:
- В проекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване е предвиден по-детайлизиран режим за предоставяне на концесии, но той на практика не противоречи на общия режим в Закона за концесиите. Детайлизирани са положенията по отношение на летищата, задълженията на концесионера като летищен оператор и оператор по наземното обслужване, взаимоотношенията между концесионера и регулатора. Проектът включва уредба на процедурите за отдаване на концесии, изискванията при концесиониране на отделните обекти, както и изискванията за извършване на правен, финансов и технически анализ на тези обекти. Решаването на тези въпроси ще даде възможност да бъдат създадени прозрачни процедури, ясни за всички кандидати. Постарали сме се да извлечем поука от негативните опити, свързани с авиационния бизнес.
Според проекта бъдещите концесионери, във връзка с извършване на възложените дейности, ще могат да събират в своя полза част от таксите, които сега се събират в полза на държавата. По този начин в дружеството, получило концесия, ще се акумулират средства за поддържане на инфраструктурата за авиационна и търговска дейност. Концесиите ще се дават по решение на Министерския съвет след провеждането на търг или конкурс.
- Какви са предвидените обезщетения за пътниците за закъснели полети?
Ирина Петрова:
- Обезщетения за пътници са предвидени и в действащия закон. Междувременно излезе наредба за обезщетяване на пътниците при отказ на въздушен превозвач да ги качи на борда, в случаите, когато те имат билет и резервация. Това се получава при "свръхрезервираност" –нормална практика на авиокомпаниите да продават повече билети, отколкото са свободните места. Това се прави с цел гарантиране, защото винаги има определен процент неявили се пътници. Има случаи, обаче, когато пътниците се явяват, и съответно трябва да се предвидят обезщетения. В закона са предвидени обезщетения и в случай на закъснение, докато в наредбата обезщетенията са само по отношение на некачени на борда пътници при определени условия. Сега се предвиждат обезщетения на пътници, когато самолетът е закъснял или полетът е бил отменен. Авиокомпаниите ще обезщетяват пътниците, когато превозвачът не е осигурил започване на превоза на пътника до 2 часа от обявеното в билета начало на полета - за полети до 3 500 km, и до 4 часа - за полети над 3 500 км. Сумата, която ще получават пътниците, ще зависи от дължината на полета, но не трябва да е по-голяма от цената на билета. Ако превозвачът откаже да качи на борда на самолета пътник с купен билет и потвърдена резервация, пътникът може да поиска авиокомпанията да му възстанови стойността на билета. Превозвачът може да премаршрутира пътника за удобна за него дата, като авиокомпанията поеме издръжката му. В случаите на отлагане на полет поради неблагоприятни климатични условия авиокомпаниите също ще дължат обезщетение. Това е в съзвучие с европейското право и хармонизирането на българското законодателство с него.
- Ще се подобри ли качеството на услугите с предвижданите изменения и допълнения на закона?
Ирина Петрова:
- Предполагаме, че ще се подобри, особено с режимите, които предвиждаме – за обезщетяване на пътниците, за отговорността на превозвача към пътник в случай на произшествие, за тарифите и компютъризираните системи за резервация и т.н.
Наскоро се ратифицира новата Монреалска конвенция за уеднаквяване на някои правила за превоз на пътници по международни въздушни линии. В момента, в който тя влезе в сила (на 4 ноември), ние ще създадем наш режим, с който правилата по конвенцията ще влязат в българското право. Това ще хармонизира българското законодателство и с един наскоро приет регламент на ЕС, който въвежда принципите на тази конвенция в европейското право. По този начин обслужването на пътниците и гарантирането на техните права ще бъде осъществено.
В специална наредба, която скоро ще "види бял свят", сме включили и много от изискванията за резервационните системи. Всички тези неща могат да допринесат за по-доброто обслужване на пътниците. Предвидено е и издаване на наредба за достъпа до пазара на въздушните превозвачи, която да създаде състезателен режим. Когато един превозвач успява да оцелее и да бъде конкурентоспособен, като изключим всички други икономически фактори, това ще означава, че обслужва пътниците на достатъчно високо ниво.
Когато у нас се въведат същите стандарти, които са приложими в ЕС, тогава българският авиационен бизнес ще започне да работи на нови обороти.
- Обезщетения за пътници са предвидени и в действащия закон. Междувременно излезе наредба за обезщетяване на пътниците при отказ на въздушен превозвач да ги качи на борда, в случаите, когато те имат билет и резервация. Това се получава при "свръхрезервираност" –нормална практика на авиокомпаниите да продават повече билети, отколкото са свободните места. Това се прави с цел гарантиране, защото винаги има определен процент неявили се пътници. Има случаи, обаче, когато пътниците се явяват, и съответно трябва да се предвидят обезщетения. В закона са предвидени обезщетения и в случай на закъснение, докато в наредбата обезщетенията са само по отношение на некачени на борда пътници при определени условия. Сега се предвиждат обезщетения на пътници, когато самолетът е закъснял или полетът е бил отменен. Авиокомпаниите ще обезщетяват пътниците, когато превозвачът не е осигурил започване на превоза на пътника до 2 часа от обявеното в билета начало на полета - за полети до 3 500 km, и до 4 часа - за полети над 3 500 км. Сумата, която ще получават пътниците, ще зависи от дължината на полета, но не трябва да е по-голяма от цената на билета. Ако превозвачът откаже да качи на борда на самолета пътник с купен билет и потвърдена резервация, пътникът може да поиска авиокомпанията да му възстанови стойността на билета. Превозвачът може да премаршрутира пътника за удобна за него дата, като авиокомпанията поеме издръжката му. В случаите на отлагане на полет поради неблагоприятни климатични условия авиокомпаниите също ще дължат обезщетение. Това е в съзвучие с европейското право и хармонизирането на българското законодателство с него.
- Ще се подобри ли качеството на услугите с предвижданите изменения и допълнения на закона?
Ирина Петрова:
- Предполагаме, че ще се подобри, особено с режимите, които предвиждаме – за обезщетяване на пътниците, за отговорността на превозвача към пътник в случай на произшествие, за тарифите и компютъризираните системи за резервация и т.н.
Наскоро се ратифицира новата Монреалска конвенция за уеднаквяване на някои правила за превоз на пътници по международни въздушни линии. В момента, в който тя влезе в сила (на 4 ноември), ние ще създадем наш режим, с който правилата по конвенцията ще влязат в българското право. Това ще хармонизира българското законодателство и с един наскоро приет регламент на ЕС, който въвежда принципите на тази конвенция в европейското право. По този начин обслужването на пътниците и гарантирането на техните права ще бъде осъществено.
В специална наредба, която скоро ще "види бял свят", сме включили и много от изискванията за резервационните системи. Всички тези неща могат да допринесат за по-доброто обслужване на пътниците. Предвидено е и издаване на наредба за достъпа до пазара на въздушните превозвачи, която да създаде състезателен режим. Когато един превозвач успява да оцелее и да бъде конкурентоспособен, като изключим всички други икономически фактори, това ще означава, че обслужва пътниците на достатъчно високо ниво.
Когато у нас се въведат същите стандарти, които са приложими в ЕС, тогава българският авиационен бизнес ще започне да работи на нови обороти.
