Специално за Econ.bg

- Проф. Стоименов, кое предизвика недоволството на птицевъдите?

Проф. Борис Стоименов:

- Основният проблем е, че птицевъдството изпадна в тежка финансова криза. Всички производители на птиче месо и яйца продават на загуба. Малките фирми, особено тези, които произвеждат бройлери, бяха принудени да "затворят врати". Преди изнасяхме малко яйца, но сега вече не можем, защото продукцията на международните пазари е субсидирана. В момента продажните цени са по-ниски дори от себестойността на самите продукти. Ние не можем да бъдем конкурентоспособни, защото държавата у нас не подпомага нито производителите, нито износителите, както е в другите страни. Въпреки това, ние произвеждаме по-евтино от много страни в Европа. Основният проблем е пазарът. Той е сринат, продава се на загуба. Положението е много тежко. На 29 януари проведохме Общо събрание на Съюза на птицевъдите, на което обсъдихме проблемите. Незаинтересоваността на изпълнителната власт ни подтикна да изготвим протестна декларация и ако тя не получи отговор, да пристъпим към протестни действия. Днешният митинг е патриотичен, не политически. Като професионална организация, ние защитаваме интересите на птицевъдите. Дано да бъдем чути.

- Какви са основните ви искания?

Проф. Борис Стоименов:

- През 2002 г. са внесени над 10 000 тона повече птиче месо в сравнение с 2001 г. Този внос се декларира на смешно ниски цени. Имаме информация, че цените декларирани на унгарската граница са два пъти по-високи от цените декларирани от нашите вносители на българската граница. Това означава, че на тази продукция се начисляват два пъти по-малко ДДС и мита. По този начин не само се ощетява хазната, но и се допуска нелоялна конкуренция. Тази продукция се продава на по-ниски цени, които подбиват цените на нашите производители. Едно от предложенията ни е, като извънредна защитна мярка, да се спре вносът на пилешко месо за 200 дни. Това е позволено от споразумението ни със СТО в случай на опасност за националната икономика. Вносът на птиче месо през 2002 г. у нас е над 60% по отношение на българското промишлено производство. При това положение имаме пълно основание за такова искане. Второто ни искане е държавата най-после да вземе мерки за "изваждане" на сенчестата икономика наяве. Сивата икономика в сектора е значителна, тя избягва данъчни и други плащания и по този начин саботира лоялните производители. Третото нещо, което искаме е да се преразгледат ветеринарните такси за движението на птиците и качеството на птицевъдната продукция. Преди една година беше приета нова тарифа, в която много от позициите са увеличени 10 пъти. Тези такси са много високи. Те представляват около 3% от себестойността при производството на птиче месо, което не съществува никъде другаде по света. Настояваме да се отпуснат средства за износ на поне около 5 хил. тона птиче месо и около 50 милиона яйца, за да намалим напрежението на вътрешния пазар.

За разлика от другите подотрасли на аграрния бранш, в птицевъдството и птицепреработвателната промишленост, материално-техническа база е запазена и се модернизира, дори имаме нови фирми и предприятия със супер модерни технологии. Произвеждаме висококачествена продукция с по-ниска себестойност от редица европейски страни. При условие, че имаме пазари, можем за година, година и половина да удвоим производството. Потенциалният ни капацитет, при тази база, е да произвеждаме три пъти повече птиче месо и яйца от това, което произвеждаме сега.

- Това означава ли, че можем да изнасяме?

Проф. Борис Стоименов:

- С износа положението е по-деликатно. Можем да изнасяме само, ако държавата ни подпомогне с малки суми.

Птицевъдството трябва да се разглежда като едно звено от голямата верига – зърнопроизводство, производство на комбинирани фуражи, отглеждане на птици, преработка на птицевъдна продукция, търговия с птицевъдна продукция.

Намаляването на производството при нас, изхвърля работна ръка, увеличава равнището на безработните по цялата верига и създава проблеми дори на зърнопроизводството. Ние сме вторият по големина консуматор на зърно в България, след хлебната промишленост. Нашите проблеми винаги резонират и във взаимосвързаните с нас звена.

- Какви са тенденциите в потреблението на птиче месо и яйца у нас?

Проф. Борис Стоименов:

- Преди 1990г. ние произвеждахме годишно по над 320 яйца и по около 25 килограма птиче месо на човек от населението и консумирахме по 285-286 яйца и 19-20 килограма птиче месо годишно на човек от населението. Сега потреблението е 2 пъти по-ниско - около 10.5-11 кг. птиче месо и около 150 яйца на човек от населението, което се равнява на средното световно равнище. В продължение на 15 г. бяхме сред първите десет страни в света по производство и консумация на яйца и птиче месо на човек от населението. Тогава имахме два пъти по-високо равнище от средното за Европейския съюз. Ние имаме ресурсите като материална база, сгради за преработка, за отглеждане на птици, работна сила, имаме достатъчни фуражи, можем да произвеждаме качествена продукция. С този митинг ние търсим съдействието на държавата за подпомагане на нашия бизнес. Това е много важно в етапа на подготовка за присъединяване към Европейския съюз, защото искаме да заемем достойното ни полагащо се място в системата на птицевъдството на ЕС. България отдавна е известна като голяма производителка и традиционна износителка. Преди 5-6 години страната ни за пръв път се превърна във вносителка на птиче месо и яйца в цялата си история след Освобождението.

- Конкурентоспособни ли сме по отношение на качеството на продукцията?

Проф. Борис Стоименов:

- Претендираме, че нашето качество е по-високо от европейското. Разбира се, ЕС си поставя изисквания. Нашите производители не могат да разчитат, че ще изнасят пилешко месо или яйца на европейския пазар, защото той е пренаситен. Това не е нашият пазар. Жалкото е , че се затвориха вратите на Близкия Изток. Останаха само съседните страни - Албания, Македония, Сърбия, както и малка вероятност за Армения, Грузия, Азарбейджан. В ЕС се консумира изключително прясно охладено птиче месо и те няма да разчитат на нашето замразено месо.

- С износа положението е по-деликатно. Можем да изнасяме само, ако държавата ни подпомогне с малки суми.

Птицевъдството трябва да се разглежда като едно звено от голямата верига – зърнопроизводство, производство на комбинирани фуражи, отглеждане на птици, преработка на птицевъдна продукция, търговия с птицевъдна продукция.

Намаляването на производството при нас, изхвърля работна ръка, увеличава равнището на безработните по цялата верига и създава проблеми дори на зърнопроизводството. Ние сме вторият по големина консуматор на зърно в България, след хлебната промишленост. Нашите проблеми винаги резонират и във взаимосвързаните с нас звена.

- Какви са тенденциите в потреблението на птиче месо и яйца у нас?

Проф. Борис Стоименов:

- Преди 1990г. ние произвеждахме годишно по над 320 яйца и по около 25 килограма птиче месо на човек от населението и консумирахме по 285-286 яйца и 19-20 килограма птиче месо годишно на човек от населението. Сега потреблението е 2 пъти по-ниско - около 10.5-11 кг. птиче месо и около 150 яйца на човек от населението, което се равнява на средното световно равнище. В продължение на 15 г. бяхме сред първите десет страни в света по производство и консумация на яйца и птиче месо на човек от населението. Тогава имахме два пъти по-високо равнище от средното за Европейския съюз. Ние имаме ресурсите като материална база, сгради за преработка, за отглеждане на птици, работна сила, имаме достатъчни фуражи, можем да произвеждаме качествена продукция. С този митинг ние търсим съдействието на държавата за подпомагане на нашия бизнес. Това е много важно в етапа на подготовка за присъединяване към Европейския съюз, защото искаме да заемем достойното ни полагащо се място в системата на птицевъдството на ЕС. България отдавна е известна като голяма производителка и традиционна износителка. Преди 5-6 години страната ни за пръв път се превърна във вносителка на птиче месо и яйца в цялата си история след Освобождението.

- Конкурентоспособни ли сме по отношение на качеството на продукцията?

Проф. Борис Стоименов:

- Претендираме, че нашето качество е по-високо от европейското. Разбира се, ЕС си поставя изисквания. Нашите производители не могат да разчитат, че ще изнасят пилешко месо или яйца на европейския пазар, защото той е пренаситен. Това не е нашият пазар. Жалкото е , че се затвориха вратите на Близкия Изток. Останаха само съседните страни - Албания, Македония, Сърбия, както и малка вероятност за Армения, Грузия, Азарбейджан. В ЕС се консумира изключително прясно охладено птиче месо и те няма да разчитат на нашето замразено месо.