Специално за ECON.BG

- Г-н Маринов, качествено ли е българското зърно?

Костадин Маринов:

- Под "зърно" в България се разбират всички зърнени култури, като по-масовите от тях са пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед. От тях, качествен е българският фуражен ечемик. Той се приеме добре на всички традиционни пазари. Може да се каже, че в повечето случаи с добро качество е и българската царевица. Българският слънчоглед е с по-ниско качество, в смисъл на по-ниска масленост в сравнение с културата, която доставят основните ни конкуренти -Украйна и Румъния. Под "качествена пшеница" се разбира тя да има хлебопекарни качества и за съжаление, в това отношение през последните няколко години българската пшеница има тенденция към влошаване. Основна причина е недостатъчното влагане на нужните торове и съставки в процеса на отглеждането на пшеницата. В последните години преобладаващата част от произвежданата пшеница е с фуражни качества и много по-малка част е с добри хлебопекарни качества. Това състояние на качеството припознава външният пазар. Тенденцията през последните две години е нашата конкуренция, а именно руската и румънската пшеница да са с много по-добри хлебопекарни качества. В резултат на това българският произход губи позиции на пазарите на хлебна пшеница. По отношение на фуражната пшеница посрещаме изискванията на всички пазари, които се интересуват от нея. Това е добре, защото производителите ни могат да продадат това, което са произвели, макар и не с желаното и достатъчно добро качество.

- Кои са основните ни пазари?

Костадин Маринов:

- Традиционните пазари за България са почти всички северноафрикански държави, като Мароко, Египет, Алжир и съседните на тях държави, както и държави в Средния и Близкия Изток – Израел, Йордания, Йемен, Саудитска Арабия, Индия, Иран. Това са традиционните дестинации на българските пшеница, ечемик и царевица. За съжаление, в по-високите ценови сегменти при висококачествената пшеница има сериозно отстъпление на българския произход на тези традиционни пазари.

Пазарът на пшеница е изключително конкурентен и става все по-конкурентен. Ние сме малък доставчик в рамките на предлагането в Черноморския басейн. Нашият експортен излишък от пшеница варира между половин и един милион тона, в зависимост от добива, което е малка цифра на фона на Румъния, където този експортен излишък варира между 3-4 до 5-6 милиона тона, на фона на украинският и руският експорт, който е многоцифрено число, а да не говорим за основните маркетмейкъри на пазара на пшеницата – САЩ, Канада и Австралия. Конкуренцията е на качество и цени и българската пшеница търси своето място при тези условия. Така че, за да сме конкурентни, трябва да сме в крак с останалото предлагане на тази стока по отношение на качеството и на цената.

- Кой изнася зърно у нас? Каква е ролята на Държавния резерв и по отношение на търговията?

Костадин Маринов:

- Пазарът на зърно в България е свободен пазар, както пазарът на всеки друг вид продукция, която не подлежи на ограничения. Всеки стопански субект би могъл да изнася. Разбира се, очертават се определен брой от износители, които традиционно осъществяват по-голямата част от износа. Трябва да се разбере, че търговецът на зърно не е враг на зърнопроизводителя. Напротив, сериозният търговец и износител на зърно е естествен партньор на производителя. Международният пазар, поради голямата конкуренция, предполага окрупняването на партиди от хомогенно качество и позиционирането им. Това е нещо, което дори голям производител би направил по-трудно от един износител и търговец. Има разделение на функциите и това е едно естествено партньорство.

Сериозният български износител транслира формиралата се международна цена до нейното възможно най-благоприятно равнище на вътрешния пазар и я предлага на производителя. Държавата не следва да пречи на износа, защото той има важна икономическа функция за производителя. В един определен период от време износителят реализира голяма маса от продукцията на производителя и го снабдява със свежи ресурси в момент, в който са му необходими. Не трябва да има и различни видове скрити отежнения за износа. Някои от тях, като фитосанитарният сертификат, представляват един вид скрита експортна такса. Различните видове непазарни методи за контрол, плащани от търговците, в крайна сметка се транслират върху производителя. Например, неотдавна приетите административни функции за контрол на Националната служба по зърното предполагат администриране на контрол върху качеството при експорта, който не е в никаква връзка с условията по качество на външнотърговските договори, а същевременно се предвижда той да се заплаща от производителите. Не трябва да се допускат никакви допълнителни отежнения на този пазар, който и без това е изключително труден и конкурентен.

- Трябва ли да има държавна намеса на пазара на зърно според Вас? На кои етап в процеса на производство и реализация може да са намесва държавата?

Костадин Маринов:

- Държавата следва да се намесва дотолкова, доколкото и на всеки друг пазар, т.е. не трябва да се намесва. В крайна сметка не може, чрез някакъв вид държавническа мярка, да се промени позиционирането на нашите зърнени продукти, тъй като ние сме малък фактор на този пазар. Общо взето, износът трудно може да бъде подкрепен с някаква държавна мярка. Въпросът в други държави, които дават основна част от тази стока на международните пазари, е уреден различно. Има различни видове програми, но значението им, като цяло, намалява. Утвърждава се мнението, че намесата на държавата при позиционирането на продукта на пазара намалява. Това е световна тенденция. Все повече се счита, че пазарът на зърно, като всеки друг и трябва да бъде пазар на търсенето и предлагането. Държавният резерв трябва да се отговаря на името. Зърното е стока, която представлява някакъв вид стратегически запас и политиката на всяка държава е да образува резерв от тази и други стоки. Споделеното мнение на повечето участници на пазара е, че когато държавата прави своя стратегически резерв, тя следва да участва като всеки друг пазарен субект. Не бива да се забравя, че държавата работи с парите на данъкоплатеца и трябва по един икономичен начин, като подбира най-добрите потенциални доставчици, да изпълнява мисията си да поддържа стратегически резерв за гражданите на страната. Повечето от членовете на Асоциацията сме противници на участието на държавата на пазара с цел пряко влияние. Преобладаващото мнение е, че държавата може да участва при подпомагането на производителите. Това ще бъде и в хармония с тенденцията, колкото е по-голяма конкуренцията, толкова повече да се снижават разходите на единица продукция, т.е. да се увеличава добивът на производителите. По такъв начин става възможно те да бъдат по-конкурентни, като цена и като качество. Наличните държавни средства трябва да бъдат влагани в подпомагане на производството. Например, има каламитети от различни полеви неприятели по зърното, които вредят на добива и качеството. Държавата, вместо да изкупува зърно по цени, които сама е определила, би могла да вложи тези средства за масово напръскване на посевите с препарати. Намесата на пазара е по-скоро във вреда, защото от една страна се изразходва ресурса на данъкоплатеца, а от друга страна, не е постигнат ефект за производителя.

- Защо се получава така, че при всяка зърнена кампания говорим за опасност от криза? Спокоен ли е пазара на зърно в България?

Костадин Маринов:

- Кризата е политическо понятие. В бизнес смисъл има повече предлагане или по-малко предлагане на даден продукт. Това, което се превръща в "криза" може да бъде само някакъв политически коментар. На всеки пазар в определен момент може да възникне недостатъчно предлагане или по-голямо предлагане със съответните последствия от това. Зърното е ширококонсумиран продукт и може би, самият той е превърнат в политически чувствителен и затова е повишен и интересът към него. При много други продукти има отклоненията в цените или временен излишък или недостиг, но това не се коментира.

Отклоненията в цените на суровини от типа на пшеницата на международните пазари могат до достигнат до 50%. Не може да се говори за криза на пазара. Всичко е въпрос на цена, на търсене и предлагане. Пазарът е този, който определя цената. Въпросът, какво може да направи държавата е много важен. Тя може да участва на етапа на производството. При основните ни конкуренти цените на торовете и на горивата са значително по-ниски от тези при нас. Това пряко влияе върху себестойността. В Украйна, например, има пряка експортна субсидия. Държавата би могла да възприеме поредица от мерки насочени към производството, които да го поставят по-добре. Тези мерки имат място в светлината на селскостопанската политика на ЕС. Програма САПАРД, например, дава възможност за инвестиране на средства в машини и съоръжения, които са пряко насочени към производителността. Торовете и горивата са два основни компонента, по които България изостава и трябва да се работи. Държавата не може да налага цени на пазара. Когато се изкупува за Държавния резерв, трябва да се изкупува по преобладаващите цени, а не държавата да налага свои изкуствени цени. За да бъди държавата коректна към селскостопанските производители и към гражданите като цяло, тя трябва да се отнесе коректно към нещата, които са в нейния прерогатив, като митническа политика, подпомагане на производителите, информационна политика. Министерствата на земеделията в европейските страни имат до голяма степен информационна функция. Те ориентират селскостопанския производител.

Идеята за създаване на Фонд за земя, който да изкупува земя и да я предлага на по-големи парцели на български и чужди инвеститори е много положителна мярка. Неблагополучията в селското стопанство сред 1989 г. до голяма степен се дължат на политизирането. От година на година качеството на хлебната пшеница се влошава. Именно комасацията на земята би съдействала да се явят субекти, които да бъдат кредитирани и да произвеждат качествено. Пътят е да се произвежда качествено и да бъде увеличена производителността. Русия и Украйна направиха реформата си по начин, който им позволи да станат основните играчи на пазара с милиони долари износ. Ако искаме да сме конкурентоспособни, трябва да се променяме спрямо пазара.

- Пазарът на зърно в България е свободен пазар, както пазарът на всеки друг вид продукция, която не подлежи на ограничения. Всеки стопански субект би могъл да изнася. Разбира се, очертават се определен брой от износители, които традиционно осъществяват по-голямата част от износа. Трябва да се разбере, че търговецът на зърно не е враг на зърнопроизводителя. Напротив, сериозният търговец и износител на зърно е естествен партньор на производителя. Международният пазар, поради голямата конкуренция, предполага окрупняването на партиди от хомогенно качество и позиционирането им. Това е нещо, което дори голям производител би направил по-трудно от един износител и търговец. Има разделение на функциите и това е едно естествено партньорство.

Сериозният български износител транслира формиралата се международна цена до нейното възможно най-благоприятно равнище на вътрешния пазар и я предлага на производителя. Държавата не следва да пречи на износа, защото той има важна икономическа функция за производителя. В един определен период от време износителят реализира голяма маса от продукцията на производителя и го снабдява със свежи ресурси в момент, в който са му необходими. Не трябва да има и различни видове скрити отежнения за износа. Някои от тях, като фитосанитарният сертификат, представляват един вид скрита експортна такса. Различните видове непазарни методи за контрол, плащани от търговците, в крайна сметка се транслират върху производителя. Например, неотдавна приетите административни функции за контрол на Националната служба по зърното предполагат администриране на контрол върху качеството при експорта, който не е в никаква връзка с условията по качество на външнотърговските договори, а същевременно се предвижда той да се заплаща от производителите. Не трябва да се допускат никакви допълнителни отежнения на този пазар, който и без това е изключително труден и конкурентен.

- Трябва ли да има държавна намеса на пазара на зърно според Вас? На кои етап в процеса на производство и реализация може да са намесва държавата?

Костадин Маринов:

- Държавата следва да се намесва дотолкова, доколкото и на всеки друг пазар, т.е. не трябва да се намесва. В крайна сметка не може, чрез някакъв вид държавническа мярка, да се промени позиционирането на нашите зърнени продукти, тъй като ние сме малък фактор на този пазар. Общо взето, износът трудно може да бъде подкрепен с някаква държавна мярка. Въпросът в други държави, които дават основна част от тази стока на международните пазари, е уреден различно. Има различни видове програми, но значението им, като цяло, намалява. Утвърждава се мнението, че намесата на държавата при позиционирането на продукта на пазара намалява. Това е световна тенденция. Все повече се счита, че пазарът на зърно, като всеки друг и трябва да бъде пазар на търсенето и предлагането. Държавният резерв трябва да се отговаря на името. Зърното е стока, която представлява някакъв вид стратегически запас и политиката на всяка държава е да образува резерв от тази и други стоки. Споделеното мнение на повечето участници на пазара е, че когато държавата прави своя стратегически резерв, тя следва да участва като всеки друг пазарен субект. Не бива да се забравя, че държавата работи с парите на данъкоплатеца и трябва по един икономичен начин, като подбира най-добрите потенциални доставчици, да изпълнява мисията си да поддържа стратегически резерв за гражданите на страната. Повечето от членовете на Асоциацията сме противници на участието на държавата на пазара с цел пряко влияние. Преобладаващото мнение е, че държавата може да участва при подпомагането на производителите. Това ще бъде и в хармония с тенденцията, колкото е по-голяма конкуренцията, толкова повече да се снижават разходите на единица продукция, т.е. да се увеличава добивът на производителите. По такъв начин става възможно те да бъдат по-конкурентни, като цена и като качество. Наличните държавни средства трябва да бъдат влагани в подпомагане на производството. Например, има каламитети от различни полеви неприятели по зърното, които вредят на добива и качеството. Държавата, вместо да изкупува зърно по цени, които сама е определила, би могла да вложи тези средства за масово напръскване на посевите с препарати. Намесата на пазара е по-скоро във вреда, защото от една страна се изразходва ресурса на данъкоплатеца, а от друга страна, не е постигнат ефект за производителя.

- Защо се получава така, че при всяка зърнена кампания говорим за опасност от криза? Спокоен ли е пазара на зърно в България?

Костадин Маринов:

- Кризата е политическо понятие. В бизнес смисъл има повече предлагане или по-малко предлагане на даден продукт. Това, което се превръща в "криза" може да бъде само някакъв политически коментар. На всеки пазар в определен момент може да възникне недостатъчно предлагане или по-голямо предлагане със съответните последствия от това. Зърното е ширококонсумиран продукт и може би, самият той е превърнат в политически чувствителен и затова е повишен и интересът към него. При много други продукти има отклоненията в цените или временен излишък или недостиг, но това не се коментира.

Отклоненията в цените на суровини от типа на пшеницата на международните пазари могат до достигнат до 50%. Не може да се говори за криза на пазара. Всичко е въпрос на цена, на търсене и предлагане. Пазарът е този, който определя цената. Въпросът, какво може да направи държавата е много важен. Тя може да участва на етапа на производството. При основните ни конкуренти цените на торовете и на горивата са значително по-ниски от тези при нас. Това пряко влияе върху себестойността. В Украйна, например, има пряка експортна субсидия. Държавата би могла да възприеме поредица от мерки насочени към производството, които да го поставят по-добре. Тези мерки имат място в светлината на селскостопанската политика на ЕС. Програма САПАРД, например, дава възможност за инвестиране на средства в машини и съоръжения, които са пряко насочени към производителността. Торовете и горивата са два основни компонента, по които България изостава и трябва да се работи. Държавата не може да налага цени на пазара. Когато се изкупува за Държавния резерв, трябва да се изкупува по преобладаващите цени, а не държавата да налага свои изкуствени цени. За да бъди държавата коректна към селскостопанските производители и към гражданите като цяло, тя трябва да се отнесе коректно към нещата, които са в нейния прерогатив, като митническа политика, подпомагане на производителите, информационна политика. Министерствата на земеделията в европейските страни имат до голяма степен информационна функция. Те ориентират селскостопанския производител.

Идеята за създаване на Фонд за земя, който да изкупува земя и да я предлага на по-големи парцели на български и чужди инвеститори е много положителна мярка. Неблагополучията в селското стопанство сред 1989 г. до голяма степен се дължат на политизирането. От година на година качеството на хлебната пшеница се влошава. Именно комасацията на земята би съдействала да се явят субекти, които да бъдат кредитирани и да произвеждат качествено. Пътят е да се произвежда качествено и да бъде увеличена производителността. Русия и Украйна направиха реформата си по начин, който им позволи да станат основните играчи на пазара с милиони долари износ. Ако искаме да сме конкурентоспособни, трябва да се променяме спрямо пазара.