Специално за Econ.bg.
- Г-жо Радева, защо измененията в ГПК, според които Прокуратурата ще може да разваля приватизационни сделки противоречат на Конституцията?
Ева Радева:
- Противоречието е преди всичко с текста на чл.5, ал.4 от Конституцията, според който всички международни договори, страна по които е България, са също наше действащо право. Това означава, че в България вече има повече от 10 сключени двустранни договори за закрила на инвестициите. Когато действа такъв договор, за да може да се направи "разваляне на сделка", което според мен само по себе си ще бъде една експроприация на собствеността, мерките трябва да са взети в обществен интерес и въз основа н справедлива процедура. Кой ще докаже обаче дали общественият интерес е налице? Дали понятието "държавен интерес" ще съвпадне с "обществен интерес", когато собствеността в България е публична и частна. Въпросът е в чий интерес ще бъде направено това изземване? Мерките трябва да не са дискриминационни, но за нас най-опасно е, че те трябва да се придружават от разпоредба за заплащане на справедлива компенсация. Тази справедлива компенсация трябва да бъде дадена преди да стане развалянето на сделката. Това крие опасност от много съдебни процеси срещу България в Страсбург и международни арбитражи, към които ще бъдат насочени тези производства за развалянето на приватизационни сделки с волеизявление на Прокуратурата.
Другият текст от Конституцията, на който ще противоречи промяната в ГПК и съответно ще бъде обявено за противоконституционно от Конституционния съд, е това, че правото на собственост и на наследяване се гарантира и се защитава от закона. Принудителното отчуждаване на собственост за държавни и обществени нужди може да става само въз основа на закон, при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин. Тук става въпрос за отчуждаване в обществена нужда. Частната собственост е неприкосновена и в този случай ще се наруши режима на частната собственост и най вече чл.19, ал.3 от Конституцията, според който инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона. Подозирам, че този текст може да доведе и до още по-сериозна корупция в органите на Прокуратурата, защото винаги може да се иска развалянето на една приватизационна сделка, а с това общо понятие "държавен интерес" винаги може да се убеди един прокурор да докаже такъв държавен интерес. Това е и една силова административна метла, която ще се развее не само над чуждестранните инвеститори, но въобще над купувачите. Не е този подходът за реализация на идеята държавата да прибере парите от приватизационните сделки, сумите за които не са напълно заплатени, тъй като има случаи, в които са платени само 10% от сделката. Трябва да се действа чрез правораздавателната система и по общия исков ред.
- Защо според Вас се стигна до това предложение за промяна в ГПК и каква е идеята на неговите вносители?
Ева Радева:
- Идеята на вносителите на проекта е да има социална справедливост, по точно, тя да бъде възстановена. Само че, в случая се подценяват общите закони на страната, европейското право, Конституцията и се гони някакъв социален интерес. Аз съм убедена, че той няма да бъде постигнат, тъй като се разваля сделката с купувача, който е седял на масата срещу продавача към момента на продажбата. Там, обаче, където има особени работническо-мениджърски сделки, това вече не е същият купувач, тези акции отдавана са джиросани, прехвърлени са дяловете или собствеността на трето добросъвестно лице. С други думи, само ще се вдигне много негативен шум около България, вместо да се постигне някакъв икономически ефект. В тези случаи, държавата ще бъде страната, която ще трябва да дава от държавния бюджет, за да се върнат получените пари. Вносителите на законопроекта си мислят, че по този начин ще защитят държавния интерес. Но развалянето на една сделка в никакъв случай не означава, че държавата ще си върне активите от тези дружества. Може би не повече от 10% от тези активи ще се върнат в патримониума на държавата и то след много съдебни процеси. Да не говорим, че държавата ще носи отговорност за вредите, които е причинила на гражданите , на юридически лица и т.н.
Ще настъпи голям срив в стопанската и икономическата сигурност на страната. Тоест, сключени приватизационни сделки могат да се развалят винаги по всяко време от един държавен орган. Мисля, че ако този текст влезе в сила няма да просъществува повече от два месеца.
- Какви ще са преките ефекти за нашата държава и няма ли тези процедури да имат негативно влияние върху общия икономически растеж?
Ева Радева:
- Първо, развалянето на сделката означава връщане между страните по тази сделка, в случая държавата и купувача, на всичко получено по нея, все едно тя никога не се е случвала. Това означава, че държавата трябва да върне парите, които са заплатени по тази приватизационна сделката за закупуването на дяловете и акциите и евентуално за закупуването на недвижими имоти. Казвам евентуално, тъй като в случая се предвижда разваляне на сделки, когато държавен интерес го изисква. Обикновено това са големи приватизационни сделки, чиито обект са най-вече акции. В този случай трябва да се върне цената, която е заплатена за закупуването на тези акции. Много често ще може и ще трябва да се връща само 10% от стойността на сделката, тъй като ще се развалят сделки, които носят разсрочено плащане, т.е. обект ще бъдат най-вече сделките с РМД-та, тъй като те не са изплащали сумите в продължение на годините и по погасителния срок както са били уговорени. Какъв ще бъде резултатът от развалянето на тези сделки? Действително е много добре държавата да върне в патримониума си тези активи, които е продала без да е получила равностойността им. В случая, с един такъв акт, с който се разрешава на Прокуратурата да разваля сделки, тя ще се администрира в търговските, в стопанските отношения, в отношенията на собствеността. Изключва се съдебния ред. Самият закон за приватизацията дава възможност за разваляне на приватизационни сделки, но се следва общият исков път, особено когато става дума за продажбата на недвижими имоти. Това става само с искова молба и съдът се произнася дали действително трябва или не трябва сделката да бъде развалена. Явно целта на предложената сега промяна е да се избегне дългия исков ред, но това ще създаде много лош имидж на България. Чуждестранните инвестиции няма да са защитени. Ние ще нарушим международни договори. Това не са мерки, които трябва да се предприемат, когато се стремим към Европа. Още повече, че самия наш Конституционен съд има право да ги обяви за противоконституционни на тези основания, които вече посочих.
- Как ще коментирате становището на Прокуратурата за разваляне на седем приватизационни сделки?
Ева Радева:
- Прокуратурата прави това предложение по линия на общия надзор за законосъобразност, който тя изпълнява към този момент. Тя не е орган за следприватизационен контрол, какъвто орган е единствено Агенцията за следприватизационен контрол. Към разваляне на тези сделки в този момент може да прибегне единствено и само продавача, в лицето на Агенцията за следприватизационен контрол, а не на Агенцията за приватизация. Прокуратурата по своя инициатива не може към настоящия момент да предприема каквито и да било мерки за разваляне, освен да даде препоръка и да задължи органа за следприватизационен контрол да започне разваляне на приватизационната сделка. Разваляне на сделката, обаче може да има, тогава когато в самия приватизационен договор между страните е уговорено в кои случаи и то по силата на самия договор ще настъпи развалянето му. Например: в случай на незаплащане на сумите в едногодишен срок при разсроченото плащане може да бъде записано "разваляне по право", което означава, че страните помежду си са достигнали съгласие. Тук става въпрос само за случаите на сделки с дялове и акции, защото страните не могат да уговарят разваляне на сделки, когато става дума за недвижими имоти, те се развалят единствено и само по исков ред. В този случай, дори да има такава договорка за разваляне на сделка при неизпълнение на задълженията по силата на договора, то нито един от инвеститорите, от купувачите няма да се съгласи и ще предяви веднага искова молба в съда срещу развалянето на тази сделка.
- Идеята на вносителите на проекта е да има социална справедливост, по точно, тя да бъде възстановена. Само че, в случая се подценяват общите закони на страната, европейското право, Конституцията и се гони някакъв социален интерес. Аз съм убедена, че той няма да бъде постигнат, тъй като се разваля сделката с купувача, който е седял на масата срещу продавача към момента на продажбата. Там, обаче, където има особени работническо-мениджърски сделки, това вече не е същият купувач, тези акции отдавана са джиросани, прехвърлени са дяловете или собствеността на трето добросъвестно лице. С други думи, само ще се вдигне много негативен шум около България, вместо да се постигне някакъв икономически ефект. В тези случаи, държавата ще бъде страната, която ще трябва да дава от държавния бюджет, за да се върнат получените пари. Вносителите на законопроекта си мислят, че по този начин ще защитят държавния интерес. Но развалянето на една сделка в никакъв случай не означава, че държавата ще си върне активите от тези дружества. Може би не повече от 10% от тези активи ще се върнат в патримониума на държавата и то след много съдебни процеси. Да не говорим, че държавата ще носи отговорност за вредите, които е причинила на гражданите , на юридически лица и т.н.
Ще настъпи голям срив в стопанската и икономическата сигурност на страната. Тоест, сключени приватизационни сделки могат да се развалят винаги по всяко време от един държавен орган. Мисля, че ако този текст влезе в сила няма да просъществува повече от два месеца.
- Какви ще са преките ефекти за нашата държава и няма ли тези процедури да имат негативно влияние върху общия икономически растеж?
Ева Радева:
- Първо, развалянето на сделката означава връщане между страните по тази сделка, в случая държавата и купувача, на всичко получено по нея, все едно тя никога не се е случвала. Това означава, че държавата трябва да върне парите, които са заплатени по тази приватизационна сделката за закупуването на дяловете и акциите и евентуално за закупуването на недвижими имоти. Казвам евентуално, тъй като в случая се предвижда разваляне на сделки, когато държавен интерес го изисква. Обикновено това са големи приватизационни сделки, чиито обект са най-вече акции. В този случай трябва да се върне цената, която е заплатена за закупуването на тези акции. Много често ще може и ще трябва да се връща само 10% от стойността на сделката, тъй като ще се развалят сделки, които носят разсрочено плащане, т.е. обект ще бъдат най-вече сделките с РМД-та, тъй като те не са изплащали сумите в продължение на годините и по погасителния срок както са били уговорени. Какъв ще бъде резултатът от развалянето на тези сделки? Действително е много добре държавата да върне в патримониума си тези активи, които е продала без да е получила равностойността им. В случая, с един такъв акт, с който се разрешава на Прокуратурата да разваля сделки, тя ще се администрира в търговските, в стопанските отношения, в отношенията на собствеността. Изключва се съдебния ред. Самият закон за приватизацията дава възможност за разваляне на приватизационни сделки, но се следва общият исков път, особено когато става дума за продажбата на недвижими имоти. Това става само с искова молба и съдът се произнася дали действително трябва или не трябва сделката да бъде развалена. Явно целта на предложената сега промяна е да се избегне дългия исков ред, но това ще създаде много лош имидж на България. Чуждестранните инвестиции няма да са защитени. Ние ще нарушим международни договори. Това не са мерки, които трябва да се предприемат, когато се стремим към Европа. Още повече, че самия наш Конституционен съд има право да ги обяви за противоконституционни на тези основания, които вече посочих.
- Как ще коментирате становището на Прокуратурата за разваляне на седем приватизационни сделки?
Ева Радева:
- Прокуратурата прави това предложение по линия на общия надзор за законосъобразност, който тя изпълнява към този момент. Тя не е орган за следприватизационен контрол, какъвто орган е единствено Агенцията за следприватизационен контрол. Към разваляне на тези сделки в този момент може да прибегне единствено и само продавача, в лицето на Агенцията за следприватизационен контрол, а не на Агенцията за приватизация. Прокуратурата по своя инициатива не може към настоящия момент да предприема каквито и да било мерки за разваляне, освен да даде препоръка и да задължи органа за следприватизационен контрол да започне разваляне на приватизационната сделка. Разваляне на сделката, обаче може да има, тогава когато в самия приватизационен договор между страните е уговорено в кои случаи и то по силата на самия договор ще настъпи развалянето му. Например: в случай на незаплащане на сумите в едногодишен срок при разсроченото плащане може да бъде записано "разваляне по право", което означава, че страните помежду си са достигнали съгласие. Тук става въпрос само за случаите на сделки с дялове и акции, защото страните не могат да уговарят разваляне на сделки, когато става дума за недвижими имоти, те се развалят единствено и само по исков ред. В този случай, дори да има такава договорка за разваляне на сделка при неизпълнение на задълженията по силата на договора, то нито един от инвеститорите, от купувачите няма да се съгласи и ще предяви веднага искова молба в съда срещу развалянето на тази сделка.
