Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Госпожо министър, как ще коментирате резултатите от туристическия сезон? Какво означават те за българската икономика и за туризма в частност?

Лидия Шулева:

Изводът на Европейската комисия, че България повишава своята конкурентоспособност, в голяма степен се дължи на туризма като отрасъл. Защото резултатите от този сезон показват, че туристическата индустрия в България е в сериозен подем, показва много сериозни ръстове и резултати и неминуемо се отразява върху общата конкурентоспособност на икономиката. Това е от една страна. От друга страна, целият отрасъл е единодушен, че това е най-добрият сезон от последните двадесет години, всички данни го потвърждават и най-впечатляващи са данните за удължаване на сезона, за приходите на един турист, за броя на туристите и, разбира се, за общия размер на приходите, които влизат в държавата. Всички данни са много окуражителни и показват стабилни тенденции. Най-важното, разбира се, е да успеем да задържим тези високи постижения на българския туризъм и да гарантираме устойчиво развитие на отрасъла, който, трябва да отбележим, работи в изключително конкурентна среда. Конкуренцията в европейски и световен мащаб е изключително голяма и оцеляването, по-скоро устойчивото развитие на българската туристическа индустрия е нещо, което е най-важното в момента.

В хода на дискусията за бъдещето на туризма у нас бяха посочени и проблеми по-скоро с идеята да се решат. Какво основно поискаха от държавата според вас представителите на бизнеса?

Лидия Шулева:

Това, което вълнува туристическия отрасъл, е развитието на туристическия продукт. Защото ние имаме утвърден продукт като масов туризъм лято и зима, но все още специализирани продукти като екотуризъм, културен туризъм, селски туризъм, балнеология, конгресен туризъм подлежат на развитие и трябва да обединим усилията както на държавата, така и на самия отрасъл и на браншовите организации, за да можем да продаваме и този вид продукти на България на световните пазари. От друга страна, промяната на имиджа на България като сигурна, интересна, изключително уникална дестинация за туристите е вторият проблем, който трябва заедно да решим. В тази посока е както представеният нов проект по линия на комуникационната стратегия за присъдиняване на България към ЕС, наречен Промоция България, така и всички проекти, които стартираха за реклама в туризма и които Агенцията по туризъм съвсем наскоро обяви. Така че рекламата в чужбина и промоцията на България с цел промяна на имиджа и налагане на позитивен имидж на нашата страна са неща, които дискутирахме и около които се обединихме, че са непосредствена обща задача за решаване.

Създаде се известно впечатление, че топката се прехвърля от държавните институции към общините и обратно, когато става дума за решаване на конкретни проблеми - за изграждането на инфраструктура, за отговорността на концесионерите. Кой е моделът, който може да е работещ, за да бъдат удовлетворени тези претенции?

Лидия Шулева:

Всички тези неща може да се решат със съвместни усилия. По никакъв начин не можем да изолираме единия субект от другия. Само единна и обща позиция може да ни помогне да решим проблемите. Така че любимото упражнение за прехвърляне на топката трябва да бъде забравено и да се обединим в намиране на общо решение на всички въпроси.

Как виждате обединението?

Лидия Шулева:

Като се идентифицират проблемите и отговорностите.

Добре, как се решава въпросът с концесиите? Туроператорите например се оплакват, че те удължават сезона, а концесионерите прекратяват дейността си с края на лятото. Това, разбира се, е един от проблемите, но концесионирането е елемент от дейността на министерството на регионалното развитие, докато туроператорите евентуално биха очаквали подкрепа от Министерството на икономиката и ето така се прехвърлят отговорностите...

Един от проблемите, които се формулират ясно, беше свързан с това как концесионерът изпълнява своите задължения. И отговорът, който беше даден, е, че развалянето на концесионния договор се прави не само когато не се плаща концесионна такса, а и когато не се изпълняват договорни задължения, свързани със сервиз. Такива договори, при които е констатирано, че концесионерът не изпълнява своите задължения по основния предмет на дейност, ще бъдат разваляни. И 4 концесионни договора ще бъдат прекратени на това основание. Така че тук пак става въпрос за ясно разграничаване на отговорностите. В момента има сигнал към органа, който е страна по договора - в случая МРРБ, направена е проверка, констатирано е нарушение и респективно договорът ще бъде развален и ще бъде обявен нов конкурс. И това ще служи като дисциплиниращ фактор при изпълнение на следващите концесионни договори.

Предвиждате ли в наредбата за категоризация промяна на критериите, така че българските хотели да станат по-конкурентни на международните пазари?

Лидия Шулева:

Мислим по този въпрос, тъй като голяма част от материалната база в момента е с много по-висока категория от тази, която й е присъдена. И ако ние променим наредбата и я направим адекватна на материалната база и на световните стандарти, това ще позволи на хотелите, увеличавайки категорията си, да предлагат атрактивни цени, които да привличат туристи.

Имате ли вече прогноза за зимния сезон?

Лидия Шулева:

Очаквам успешен зимен сезон, още повече че миналогодишните инвестиции, които бяха направени в Банско, бяха последвани от нови инвестиции в хотели и инфраструктура и това безспорно ще се отрази благоприятно на туризма за зимния сезон. Има какво да се желае за развитие на инфраструктурата в Боровец и в Пампорово и ако нещата вървят по начина, по който се представят инвестиционните намерения, аз считам, че ще имаме успешен зимен сезон. На практика туризмът вече е целогодишен и това касае и кадрите. Вече наблюдаваме едно много добро явление - условна миграция на кадри, които работят лятото на морето, а през зимата на планина и това създава устойчивост на заетостта.

Има ли единна база данни кой подготвя кадри за туризма и по какви критерии?

Лидия Шулева:

Има национална агенция за оценяване, която дава основните критерии за стандарт и професионално обучение и при тях базата данни е налична, но има и голямо поле за работа в това отношение. Ние говорихме с кмета на Несебър за създаване на професионално-учебен център в града за професионално обучение на изпълнителски туристически кадри.

Как обаче бизнесът да бъде мотивиран да инвестира в своите кадри, като се има предвид текучеството в бранша?

Лидия Шулева:

Аз мисля, че много скоро сами ще се мотивират, тъй като не може да инвестираш 10-11 млн. лв. в една материална база и да не искаш да дадеш 50 или 100 хиляди за обучение на персонала. Тази база, когато няма адекватно кадрово обезпечение, е мъртва и не може да носи доход. И това нещо се разбира от самите инвеститори. Те ще започнат много скоро да инвестират в човешките ресурси, защото в противен случай няма да върнат парите си.