Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Ще успее ли управляващото малцинство в парламента да прокара бюджет 2005, каква е вашата прогноза?

Пламен Орешарски:

Доколкото това е чисто политическа игра, всякакви изходи са възможни, т. е. прогнозирането е с висока степен на недостоверност. Вероятно бюджетът ще бъде гласуван, не виждам обратни предпоставки. Вървят някакви коментари, че можело да не бъде подкрепен, но не разбирам защо.

Как ще коментирате публичните признания, че се пазаруват гласове за подкрепа на бюджета?

Пламен Орешарски:

Не знам как се правят такива пазарлъци, може би е добре правителствените говорители да обяснят този важен и сравнително нов фрагмент от парламентарните процедури по обсъждане и приемане на бюджета на страната. Би било забавно, може би имаме шанс да дадем принос в общоприетите разбирания за водене на фискалните дела.

Кои са най-голямото достойнство и най-големият недостатък на бюджета?

Пламен Орешарски:

В този бюджет не виждам нито големи достойнства, нито големи недостатъци. Той е най-рутинният в последните няколко години. Намаляването на корпоративния данък е открояващата се положителна страна. Негативните характеристики се представят от отсъствието, както и в последните няколко години, на програми за реформиране на основни звена на публичния сектор и губещите стопански дейности, които се субсидират от бюджета. Запазва се предпазливостта в прогнозирането на приходната част, което е повече позитивно.

Нормално ли е да има две прогнози за ръста на БВП с толкова голям диапазон?

Пламен Орешарски:

В тази насока е много интересно защо властите не продължат анализа на чувствителността на растежа и по отношение на други фактори с по-силно въздействие - например курса на долара или нивата на лихвените проценти. Тогава многофакторният анализ ще позволи да се представят не два, а повече сценарии на поведение на икономическия растеж.

Какво е мнението Ви по твърденията на леви икономисти, че намаляването на данъците не води до увеличаване на икономическия растеж и че светът вече е отстъпил от Рейгъновите идеи за по-малко държава?

Пламен Орешарски:

Колкото е вярно, толкова и не е. В началото на 90-те години на миналия век се появиха изследователски публикации в американските специализирани издания, че освободените ресурси в частния сектор в резултат на сниженото данъчно бреме през 80-те години не са реинвестирани за развитие на производствена дейност, а са послужили за навлизане в други, непродуктивни сфери, като хазарт и развлекателен бизнес. Това не означава, че данъците трябва да са високи, особено в един развиващ се пазар като нашия.

Вярно е и придвижването на икономическата теория към по-прагматични идеи в сравнение с класическия монетаризъм, което намира израз и в прилаганите икономически политики. Не съм срещал сериозни твърдения обаче, които да доказват колко хубаво е да се разшири държавата в икономиката.

Реални ли са планираните приходи за следващата година?

Пламен Орешарски:

Трудно е за категорични обобщения отстрани, но все пак ми се струват леко занижени. Подобен подход обаче е обясним от чисто фискални позиции.

Има ли възможност да се намалят данъците повече от това, което предлага Министерският съвет?

Пламен Орешарски:

Разбира се, ако разгледаме превишението на приходите над заложените в бюджета за настоящата година, ще видим, че действащите данъчни ставки са били доста по-високи от необходимите. Оттук може да се преизчисли какви размери на данъците биха осигурили приблизително точно изпълнение на приходната част. Подобен подход носи известна доза условност, но въпреки това ориентира за по-оптимални, в смисъл по-ниски данъчни ставки в сравнение с предлаганите от правителството, при това без да се отчита евентуално подобрение в събираемостта на данъците.

Кое намаление от приетите на първо четене би било по-ефективно - 18% ДДС, или по-висок необлагаем минимум и по-плавна скала на облагане по ЗОДФЛ с още един етаж в нея?

Пламен Орешарски:

Най-добре е и двете. За целта обаче са необходими преглед и корекция на разходите. Косвените данъци вече са доста по-високи в сравнителен аспект и е редно да се мисли за намаление на ставката на ДДС, стига да не се изкушим да я диференцираме. Ако не от тази, то от следващата година. По отношение на индивидуалния подоходен данък мисля, че цялата скала трябва да се преразгледа - предложението за междинен етаж не е лошо, но в този си вид то разкривява структурата на скалата.

Какво показва разходната част на бюджета - според опозицията пак се наливат пари в губещи системи, а според управляващите - разходите не се увеличавали като процент от БВП?

Пламен Орешарски:

В разходната част се забелязва склонност към разточителство. Що се касае за размера на разходите, аз отдавна се забавлявам с опитите на властите да доказват, че цифрите не са това, което са. Разбира се, че разходите се увеличават, в частност нелихвените разходи нарастват с близо 1% от БВП.

Бюджет 2005 е последният, който Милен Велчев внася от този мандат на правителството, каква е оценката ви за неговото финансово управление?

Пламен Орешарски:

Труден въпрос. На фона на реализираните вече огромни за мащабите на страната ценови, лихвени и валутни загуби и пропуснати ползи от операциите с външния дълг преди две години всички други положителни и отрицателни аспекти бледнеят. Мога да твърдя, че нито една финансова операция в последните 15 г. не е нанесла щети на държавата, чийто сумарен ефект достига до 1 млрд. USD и най-вероятно тази сума ще продължи да нараства в следващите години.