Специално за Econ.bg

 

Г-жо Казакова, преди броени дни еврокомисарят по въпросите на земеделието г-жа Мариан Фишер Боел представи мерки, предвиждащи мащабна реформа в сектора на винопроизводството в ЕС. С каква цел се представят тези мерки според Вас?

Наталия Казакова:

В ЕС има над 2.4 млн. стопанства, произвеждащи вино, върху обща площ от 3.6 млн. ха, или 2% от всички земеделски площи на съюза. Производството на вино през 2006 г. представлява 5% от стойността на селскостопанската продукция на ЕС. Консумацията на вино в ЕС постоянно намалява, въпреки че продажбите на качествени вина нарастват. През последните десет години вносът нараства с 10% годишно, докато износът се увеличава съвсем слабо. Според настоящите тенденции излишъкът от винопроизводството ще достигне 15% годишно до 2010/2011 г. ЕС изразходва около половин млрд. евро всяка година, само за да се освободи от излишъците вино, за които не е намерен пазар. Във връзка с тези негативни тенденции на 04.07.2007 г.  Европейската комисия прие набор от предложения за широкообхватна реформа на общата организация на пазара на вино. Това се случи след продължила повече от година дискусия с всички заинтересовани страни относно идеите, представени в комюникето през юни 2006 г.

Предложенията целят: засилване на конкурентоспособността на европейските производители; възвръщане на пазари; баланс между търсене и предлагане; опростяване на правилата; съхраняване на най-добрите традиции на ЕС в областта на винопроизводството; укрепване на социалната структура на селските райони и опазване на околната среда.

От ключово значение за реформата ще бъде по-рационалното използване на бюджета, чийто размер ще остане непроменен (1.3 млрд. EUR). Съгласно предложенията всички неефективни мерки за подпомагане на пазара (различни видове субсидии за дестилация, за частно складиране и възстановявания на средства при износ) ще бъдат премахнати от първия ден на влизане в сила на новите правила. Добавянето на захар за подсилване на виното (шаптализация) ще бъде забранено, както ще бъдат премахнати и помощите за добавяне на мъст за подсилване, отпускани с цел да компенсират по-високите разходи в сравнение с шаптализацията. Кризисната дестилация предстои да бъде заменена с две отделни мерки за управление на кризисни ситуации, разходите за които ще бъдат покривани от националните финансови пакети. Много повече средства ще бъдат заделени за популяризиране на виното, произведено в ЕС, по-специално на пазарите на трети страни. Ограниченията за засаждане ще бъдат запазени за един преходен период от пет години и неконкурентоспособните производители ще имат възможността да се оттеглят от сектора в замяна на атрактивна финансова помощ. След 2013 г. ограниченията по отношение на засаждането ще бъдат отменени, за да могат конкурентоспособните производители при желание да разширят производството си. Правилата за етикетиране ще бъдат опростени. Определени винопроизводствени практики, приети от всички държави-производителки от Международната организация по лозарство и винарство OIV, ще бъдат възприети от ЕС и политиката за подобряване на качеството ще се основава на географските означения.

Какво е становището на Лозаро-винарската камара по отношение на тези мерки?

Наталия Казакова:

Реформата беше обсъждана в отделните страни още през миналата година и българските винопроизводители чрез Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) са изразили своята позиция.

Благодарение на общия бюджет в сектора производителите от целия ЕС могат да се възползват от подкрепата на ЕС на равни начала, без нечестна конкуренция, но в зависимост от специфичните потребности на отделните райони. От по-добро използване на наличните средства печелят както всички производители на вино в ЕС, така и европейските потребители, селските райони в Европа и почитателите на виното в целия свят.

След приемане на реформата от Съвета на министрите производителите на вино незабавно ще имат възможност да използват новите средства за дейности като насърчаване, опазване на околната среда и модернизиране на стопанствата. Неконкурентоспособните производители могат да се откажат от тази дейност, за което ще бъдат обезщетени, и да използват земята за отглеждане на други култури, като от тях ще се изисква да поддържат земята в добро състояние от гледна точка на екологията. Други могат да подобрят качеството на своето производство посредством финансова помощ за преструктуриране на стопанствата. Повече средства ще бъдат използвани за насърчаване на отговорната консумация на вино. По-добри правила за етикетиране и въвеждането на нови техники ще доведат до по-голямо разнообразие на продукти за потребителите и ще им предостави повече информация, когато избират.

Кои от мерките, предвидени в реформата, ще повлияят положително и кои – отрицателно на винопроизводството у нас?

Наталия Казакова:

Най-положителното в предложенията за реформа е това, че правилата стават еднакви за всички. Няма да има разделение на силни и слаби страни: Франция, Италия, Испания и останалите. Премахването на субсидиите правеше прозводителите от цитираните страни по-конкурентоспособни. Реформата предвижда да се стимулира промоцията и рекламата в трети страни, което при нарастващ дял на износа на българско вино именно в тези страни е прекрасна възможност. Субсидиите за изкореняване ще позволят на лозопроизводителите с нерентабилна дейност да се насочат към друг бизнес, а това ще реши и някои проблеми с качеството на суровината и конкуренцията. Субсидиите за престуктуриране на съществуващите лозя предлагат добри възможности за възраждане на местни сортове и за екологично проблемни райони. Унифицирането на разрешените производствени практики в Европа с тези на ОИВ са начин за намаляване на експанзията на вина от новия свят. Равните правила и равнопоставеността на играчите на пазара са освен възможност и отговорност – ще оцелеят само добрите винопризводители, които умеят на продават продуктите си и да поддържат качество. Основният критерий ще е търсенето от потребителите.

Предвиденото изкореняване на 200 хил. хектара лозя ще засегне ли насаждения в България?

Наталия Казакова:

На лозарите, които пожелаят да напуснат сектора, ще бъде предложена премия за доброволно изкореняване. За да се избегнат социални и екологични проблеми, на държавите-членки ще бъде разрешено да ограничат изкореняването на лозя, разположени в планинските терени и на стръмни склонове, както и в екологично застрашените райони, а също така и да прекратят изкореняването в случай на достигане на 10% от засадените с лозя площи на страната. Общото количество изкоренени лозя трябва да достигне около 200 000 ха. Прилагането на системата на правата за засаждане ще бъде удължено до края на  2013 г. /първоначално се предвиждаше забраната да е края на 2010 г./ и след това отменено от 1 януари 2014 г., за да се даде възможност на конкурентноспособните винопроизводители да увеличат производството си. Решението за увеличаване на производството ще зависи от способността на производителите да продават продукцията си. За България това не е изненадваща мярка и не е толкова актуална, тъй като ние така и не успяхме да засадим цялата предоставена ни от ЕС квота. Освен това първоначално се обсъждаше изкореняването на 400 хил.ха

Какъв е потенциалът ни за износ на вино? Наблюдава ли се увеличаване на експорта ни след присъединяването на страната към ЕС?

Наталия Казакова:

Увеличение в експорта има, но посоката не е към ЕС. Потенциалът ни е голям, но той е такъв и за страни като: Франция, Италия и Испания. В българските винарни има големи количества качествени вина в среден и висок ценови клас. Това е добра новина за българския потребител, но вътрешният пазар не е в състояние да поеме този потенциал, а тенденциите на износа са повече от ясни: 64% от обема експортирано вино е за Русия, а спадът в страни, традиционни потребители в близкото минало, като Англия и Германия е с около 60%. Тези 64% обаче са трапезни, полусухи и полусладки вина в ниско ценово ниво.

 

Европа ни прие, сега ни дава равни права със своите производители, това не ни осигурява wild card за пазара при експанзията на вината от Чили, Австралия, ЮАР и при свръхпроизводството в самата Европа.

Освен руския, кои са другите перспективни пазари за нашето вино?

Наталия Казакова:

Азиатският пазар.

Кое е най-харесваното българско вино в чужбина?

Наталия Казакова:

Отговорът не може да бъде конкретна марка или продукт. Това е същото като да питате един отделен човек кое е любимото му вино. Харесваното българско вино в отделните страни е с различни органолептични качества, които се определят от традиции и кулинарната култура на народите. Ако в Русия се предпочита полусладко вино, то в Англия сухите фруктови вина, получени като смес от популярен и местен български сорт, са хит и т.н. За българите, напуснали страната ни, харесваното българско вино в чужбина е българското.

Как държавата може да подпомогне винарите и лозарите у нас?

Наталия Казакова:

Държавите-членки ще получат национални финансови пакети и набор от примерни мерки, от които да изберат най-подходящите в зависимост от местните условия. Ще бъдат насочени повече средства към развитието на селските райони с цел финансиране на различни мерки, включително подкрепа за млади винопроизводители и защита на околната среда. Тези пакети ще позволят на държавите-членки да приспособят мерките към конкретните нужди и ситуации. Общата сума на бюджета ще варира между 623 млн. EUR през 2009 г. и 830 млн. EUR от 2015 г. нататък. Наличните за всяка страна средства ще бъдат калкулирани съгласно лозарската площ, производството и направените през минали периоди разходи.

Тези мерки включват: популяризиране в трети държави; преструктуриране/конверсия на лозарски площи; финансова подкрепа за беритба на зелено; нови мерки за управление на кризите, като например застраховане срещу природни бедствия и поемане на административните разходи за създаване на специфичен за сектора взаимоспомагателен фонд.

Освен това средствата за реклама и промоция ще се усвоявят чрез браншови организации и държавни структури като НЛВК и Агенцията за малки и средни предприятия, което ще улесни фирмите при организирането и материалното обезпечаване на участията им в изложения и други прояви.

Огромна е ролята на държавата чрез органи като Изпълнителната агенция по лозата и виното и Комисията за защита на потребителите при постоянния контрол въху вината, които се предлагат на пазара още във фазата покупка на суровина и производство. Така ще се защитят потребителите и добросъвестните винопроизводители и няма да се появяват продукти с цена 1.99 за 1,5 литра вино или 1 литър ракия с цена 2.30 лева в магазин, като само акцизът е 2.10 лева.