Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

- Господин Христов, управителният съвет прие отчета на БНБ за 2003 г. Какви са изводите в него за развитието на икономиката?

Калин Христов:

- Исторически погледнато, отчетът на БНБ акцентираше върху икономическото развитие на страната и описваше процеси, които централната банка не контролира директно, а участва в тях чрез политиката си. В отчета за 2003 г. има много съществена структурна промяна. Законът за БНБ определя основните функции на банката и в него е отчетено как са изпълнени те - управление на резерви, стабилност на банковата система, платежна система, изпълнение на бюджета на банката. Отчитат се всички дейности, осъществявани от БНБ, а не както през минали години - концентриран върху случилото се в икономиката. В новата структура на годишния отчет първата глава описва развитието на националната и на световната икономика, за да стане ясно в каква среда е работила централната банка. И тъй като досега в годишния отчет чрез обширното описание на развитието на националната икономика се отразяваше позицията на банката по отношение на състоянието на икономиката, от май БНБ започва да публикува тримесечен Икономически преглед. Той ще представя мнението на банката за развитието на националната и на световната икономика, като по този начин промяната в структурата на годишния отчет няма да намали информацията, която БНБ дава на обществото. Напротив, информацията ще нарасне, а с това и прозрачността в нейната работа.

Отчита се относително висок растеж от 4.3%, който е близък до дългосрочния темп на развитие на икономиката в международна икономическа среда, която може да се каже, че не беше най-благоприятната. Имат се предвид ниските темпове на растеж в Европа и в САЩ през първата половина на годината. Средата, в която е работила централната банка, се характеризира и с бавни темпове на растеж в световен мащаб, което означава по-ниско търсене на наши стоки и услуги. Това влияе върху експорта и оттам върху цялата икономическа активност.

Постигната е ниска средногодишна инфлация от 2.3%. Основният фактор е поскъпването на еврото, тъй като валутният курс е инфлационен фактор в дългосрочен период. Влияние оказват и високите, но не толкова колебливи цени на петрола. Основните фактори за инфлацията са валутни курсове, цени на суровини и промяна в административно определените цени, както и ефектът от лошата реколта в земеделието, особено в зърнопроизводството, което повлия през последните два месеца върху нивото на инфлацията, затова и годишната инфлация, измерена в края на периода, беше по-висока от средногодишната.

- Какво постигна централната банка в управлението на валутните резерви?

Калин Христов:

- Валутните резерви през годината нарастват със 744 млн. EUR и достигат 5.405 млрд. EUR. Основните източници на нарастване /основните входящи потоци/ са покупка на валута от търговските банки /402 млн. EUR/, покупки на каса /157 млн. EUR/, приходи от приватизация и най-вече продажбата на Банка ДСК /280 млн. EUR/, получени заеми от Световната банка и МВФ, които са 207 млн. EUR, и нетни емисии на книжа в евро на стойност 140 млн. EUR. Реализираният доход от управлението на резервите е 132 млн. EUR. Добре е да се има предвид, че тази дейност е осъществявана в среда, в която лихвите в САЩ са на най-ниското си ниво от 45 години насам. Доходността в сегментите, в които БНБ инвестира - най-нискорисковите книжа, е ниска. При управлението на резерва централната банка се придържа изцяло в рамките на разрешеното от закона. Когато се управляват резервите, може да има различни цели - добра ликвидност, за да се поддържа стабилността на валутния курс, поемане на премерени рискове и едва след това е реализирането на доход. Доходът не е основната ни задача, тъй като не сме инвестиционен фонд, а централна банка. На първо място е стабилността, следвана от поемането на балансирани рискове и накрая е доходността. Не се стремим на всяка цена да максимализираме дохода. Първо се определя нивото на риск, което сме готови да поемем, за да се осигури стабилността на финансовата система, и при това ниво на риск се търси максималният доход.

- Какво е състоянието на платежната система и паричното обращение?

Калин Христов:

- Много важно е въвеждането от средата на миналата година на нова система за разплащания между банките - система за брутен сетълмент в реално време RINGS. Философията й е различна - плащанията не се нетират, а се изчисляват на брутна основа на няколко сесии през деня. Това съществено намалява риска от възникване на ликвидна криза в банковата система и оптимизира платежния процес. Всяка модерна икономика има система за разплащания в реално време. В ЕЦБ основна инфраструктура за провеждане на парична политика е системата TARGET, която е практически връзка между такива системи, свързани в обща инфраструктура. RINGS е съвместима с тази на ЕЦБ и изпълнява в технологично отношение минималните изисквания, които са нужни, за да може централната ни банка да е свързана с останалите централни банки в еврозоната /в момента, в който това ще бъде необходимо/.

От отчета е видно, че все повече се използват банкови карти за плащания. Това е показателно за задълбочаването на финансовото посредничеството, което обаче не намалява търсенето на банкноти и монети. То непрекъснато расте. За цялата година те са нараснали с 636.3 млн. лв. и са достигнали 4.264 млрд. лв. Т. е. запазва се на стабилно ниво търсенето на банкноти и монети от гражданите и фирмите. Нарастването на банкнотите по никакъв начин обаче не е предизвикано от инфлация. Емитирането на новата 100-левова банкнота не е показател за някакви проинфлационни тенденции. Въпреки че може да се изкажат теоретични аргументи, които да свързват по-високите номинали с по-високи темпове на нарастване на цените, в състоянието, в което се намира българската икономика /фиксиран валутен курс и ниски бюджетни дефицити/, високите номинали банкноти не може да се свързват директно с високи темпове на инфлация.

- Какъв извод може да се направи за изпълнението на Маастрихските критерии?

Калин Христов:

- Постигнатата средногодишна инфлация за миналата година от 2.3% е по-ниска от заложения стандарт - сумата на този показател за трите държави с най-ниска инфлация от ЕС плюс 1.5. Практически през 2003 г. инфлацията в България осигурява изпълнението на този критерий. Една година обаче не е достатъчна, трябва да се покаже устойчивост. Но инфлацията у нас е ниска дори сравнена със световните стандарти. Друг критерий е доходността по 10-годишните ни книжа да е максимум 2% по-висока от доходността на 10-годишните книжа в трите страни с най-ниска инфлация. България изпълнява и този показател. Отговаряме и на изискването за бюджетен дефицит, дългът ни е под 60% от БВП, имаме фиксиран курс към еврото за повече от 2 години, без да го променяме. От количествена гледна точка буквално страната ни изпълнява всички Маастрихски критерии. Но трябва да се подчертае, че е необходимо устойчиво поддържане на тези показатели.

- Може ли да се очаква, че ще се задържи такова ниво на изпълнението им?

Калин Христов:

- Това е въпрос на устойчивост на показателите. За 2004 г. заложеният дефицит е 0.4%, а изискването е за максимум 3%. След като имаме нисък дефицит, дългът няма да нараства. Ако няма дефицит, не се издават много нови дългосрочни книжа, което означава, че лихвите по 10-годишните книжа ще останат ниски, има консенсус в обществото, че фиксираният валутен курс трябва да се запази. Въпросът е дали средногодишната инфлация и за 2004 г. ще бъде толкова ниска, колкото през миналата година. Прогнозната заложена за тази година е 5.9%. В този случай, колкото и нивото на инфлация в ЕС да нарасне, няма да може да изпълним изискването за инфлация. Но не зависи само от нас и затова не можем да сме 100% сигурни. По принцип данните показват, че и през 2004 г. ще има изпълнение на повечето показатели. Това дава основание да се счита, че през 2005 и 2006 г. може да продължим да ги изпълняваме, ако се следва икономическата политика, която беше наложена след 1997 г. В такъв случай през 2007 г., ако се присъединим към ЕС, остават 2 г. преходен период и през 2009 г. може да влезем в монетарния съюз. Разбира се, това е само икономическата страна на процеса на присъединяване към ЕС и Икономическия и паричен съюз.

- Има ли реални рискове от валутна криза?

Калин Христов:

- Непосредствени рискове няма, както и МВФ потвърди това при последната си мисия у нас. По принцип цялото внимание е насочено към дефицита по текущата сметка, който е доста по-нисък, ако се сравнява с други страни като Естония и Литва, които имат същия режим на валутен борд като нашия. Дефицитът по текущата ни сметка за миналата година е 8.6%, а на Естония е 13.7%. Въпросът не е в нивото, а в темпа на нарастване. Увеличението от 5.6% за 2002 г. на 8.6% през 2003 г. показва бърз темп на нарастване. Това привлича вниманието и предизвикава известни притеснения, но като цяло няма непосредствен риск. Въпросът е в динамиката.

- Колко време може да продължава да расте с такива темпове?

Калин Христов:

- Никой не би могъл да знае. Би могло да се спекулира. По принцип не може да се поддържа много дълго такъв темп. Ако . нараства с по 3% от БВП на година и достигне стойности от 13-14%, тогава вече ще се постави въпросът за непосредствен риск. В момента няма такъв. Затова е по-добре да се реагира още сега. Съкращаването на бюджетния дефицит, изтеглянето на средствата от фискалния резерв от търговските банки, разширяването на базата на МЗР и изтеглянето на 50% от касовите наличности като признати резерви на банките, както и мерките в реалния сектор за повишаване възможността на страната да произвежда стоки и да ги изнася или да ги продава вътре в страната, така че хората, получавайки потребителски кредити, да не купуват с тях вносни стоки, а български - целият пакет от мерки гарантира, че тази тенденция няма да се задълбочава и че няма да се появи непосредствен риск.

- Какво се казва в отчета на БНБ за банковия сектор?

Калин Христов:

- Отбелязва се стабилността на банковата система. Балансовото число на банките е нараснало с 18.3% през 2003 г. спрямо предходната година. Може да се каже, че печалбата е рекордно висока - над 319.1 млн. лв. Описва се целият процес на бързия растеж на кредита, както и състоянието на кредитните портфейли, което е много добро - 93% от кредитите са редовни независимо от бързия темп на растежа. Отбелязано е, че при големите и вътрешните кредити няма нарушения.

- Валутните резерви през годината нарастват със 744 млн. EUR и достигат 5.405 млрд. EUR. Основните източници на нарастване /основните входящи потоци/ са покупка на валута от търговските банки /402 млн. EUR/, покупки на каса /157 млн. EUR/, приходи от приватизация и най-вече продажбата на Банка ДСК /280 млн. EUR/, получени заеми от Световната банка и МВФ, които са 207 млн. EUR, и нетни емисии на книжа в евро на стойност 140 млн. EUR. Реализираният доход от управлението на резервите е 132 млн. EUR. Добре е да се има предвид, че тази дейност е осъществявана в среда, в която лихвите в САЩ са на най-ниското си ниво от 45 години насам. Доходността в сегментите, в които БНБ инвестира - най-нискорисковите книжа, е ниска. При управлението на резерва централната банка се придържа изцяло в рамките на разрешеното от закона. Когато се управляват резервите, може да има различни цели - добра ликвидност, за да се поддържа стабилността на валутния курс, поемане на премерени рискове и едва след това е реализирането на доход. Доходът не е основната ни задача, тъй като не сме инвестиционен фонд, а централна банка. На първо място е стабилността, следвана от поемането на балансирани рискове и накрая е доходността. Не се стремим на всяка цена да максимализираме дохода. Първо се определя нивото на риск, което сме готови да поемем, за да се осигури стабилността на финансовата система, и при това ниво на риск се търси максималният доход.

- Какво е състоянието на платежната система и паричното обращение?

Калин Христов:

- Много важно е въвеждането от средата на миналата година на нова система за разплащания между банките - система за брутен сетълмент в реално време RINGS. Философията й е различна - плащанията не се нетират, а се изчисляват на брутна основа на няколко сесии през деня. Това съществено намалява риска от възникване на ликвидна криза в банковата система и оптимизира платежния процес. Всяка модерна икономика има система за разплащания в реално време. В ЕЦБ основна инфраструктура за провеждане на парична политика е системата TARGET, която е практически връзка между такива системи, свързани в обща инфраструктура. RINGS е съвместима с тази на ЕЦБ и изпълнява в технологично отношение минималните изисквания, които са нужни, за да може централната ни банка да е свързана с останалите централни банки в еврозоната /в момента, в който това ще бъде необходимо/.

От отчета е видно, че все повече се използват банкови карти за плащания. Това е показателно за задълбочаването на финансовото посредничеството, което обаче не намалява търсенето на банкноти и монети. То непрекъснато расте. За цялата година те са нараснали с 636.3 млн. лв. и са достигнали 4.264 млрд. лв. Т. е. запазва се на стабилно ниво търсенето на банкноти и монети от гражданите и фирмите. Нарастването на банкнотите по никакъв начин обаче не е предизвикано от инфлация. Емитирането на новата 100-левова банкнота не е показател за някакви проинфлационни тенденции. Въпреки че може да се изкажат теоретични аргументи, които да свързват по-високите номинали с по-високи темпове на нарастване на цените, в състоянието, в което се намира българската икономика /фиксиран валутен курс и ниски бюджетни дефицити/, високите номинали банкноти не може да се свързват директно с високи темпове на инфлация.

- Какъв извод може да се направи за изпълнението на Маастрихските критерии?

Калин Христов:

- Постигнатата средногодишна инфлация за миналата година от 2.3% е по-ниска от заложения стандарт - сумата на този показател за трите държави с най-ниска инфлация от ЕС плюс 1.5. Практически през 2003 г. инфлацията в България осигурява изпълнението на този критерий. Една година обаче не е достатъчна, трябва да се покаже устойчивост. Но инфлацията у нас е ниска дори сравнена със световните стандарти. Друг критерий е доходността по 10-годишните ни книжа да е максимум 2% по-висока от доходността на 10-годишните книжа в трите страни с най-ниска инфлация. България изпълнява и този показател. Отговаряме и на изискването за бюджетен дефицит, дългът ни е под 60% от БВП, имаме фиксиран курс към еврото за повече от 2 години, без да го променяме. От количествена гледна точка буквално страната ни изпълнява всички Маастрихски критерии. Но трябва да се подчертае, че е необходимо устойчиво поддържане на тези показатели.

- Може ли да се очаква, че ще се задържи такова ниво на изпълнението им?

Калин Христов:

- Това е въпрос на устойчивост на показателите. За 2004 г. заложеният дефицит е 0.4%, а изискването е за максимум 3%. След като имаме нисък дефицит, дългът няма да нараства. Ако няма дефицит, не се издават много нови дългосрочни книжа, което означава, че лихвите по 10-годишните книжа ще останат ниски, има консенсус в обществото, че фиксираният валутен курс трябва да се запази. Въпросът е дали средногодишната инфлация и за 2004 г. ще бъде толкова ниска, колкото през миналата година. Прогнозната заложена за тази година е 5.9%. В този случай, колкото и нивото на инфлация в ЕС да нарасне, няма да може да изпълним изискването за инфлация. Но не зависи само от нас и затова не можем да сме 100% сигурни. По принцип данните показват, че и през 2004 г. ще има изпълнение на повечето показатели. Това дава основание да се счита, че през 2005 и 2006 г. може да продължим да ги изпълняваме, ако се следва икономическата политика, която беше наложена след 1997 г. В такъв случай през 2007 г., ако се присъединим към ЕС, остават 2 г. преходен период и през 2009 г. може да влезем в монетарния съюз. Разбира се, това е само икономическата страна на процеса на присъединяване към ЕС и Икономическия и паричен съюз.

- Има ли реални рискове от валутна криза?

Калин Христов:

- Непосредствени рискове няма, както и МВФ потвърди това при последната си мисия у нас. По принцип цялото внимание е насочено към дефицита по текущата сметка, който е доста по-нисък, ако се сравнява с други страни като Естония и Литва, които имат същия режим на валутен борд като нашия. Дефицитът по текущата ни сметка за миналата година е 8.6%, а на Естония е 13.7%. Въпросът не е в нивото, а в темпа на нарастване. Увеличението от 5.6% за 2002 г. на 8.6% през 2003 г. показва бърз темп на нарастване. Това привлича вниманието и предизвикава известни притеснения, но като цяло няма непосредствен риск. Въпросът е в динамиката.

- Колко време може да продължава да расте с такива темпове?

Калин Христов:

- Никой не би могъл да знае. Би могло да се спекулира. По принцип не може да се поддържа много дълго такъв темп. Ако . нараства с по 3% от БВП на година и достигне стойности от 13-14%, тогава вече ще се постави въпросът за непосредствен риск. В момента няма такъв. Затова е по-добре да се реагира още сега. Съкращаването на бюджетния дефицит, изтеглянето на средствата от фискалния резерв от търговските банки, разширяването на базата на МЗР и изтеглянето на 50% от касовите наличности като признати резерви на банките, както и мерките в реалния сектор за повишаване възможността на страната да произвежда стоки и да ги изнася или да ги продава вътре в страната, така че хората, получавайки потребителски кредити, да не купуват с тях вносни стоки, а български - целият пакет от мерки гарантира, че тази тенденция няма да се задълбочава и че няма да се появи непосредствен риск.

- Какво се казва в отчета на БНБ за банковия сектор?

Калин Христов:

- Отбелязва се стабилността на банковата система. Балансовото число на банките е нараснало с 18.3% през 2003 г. спрямо предходната година. Може да се каже, че печалбата е рекордно висока - над 319.1 млн. лв. Описва се целият процес на бързия растеж на кредита, както и състоянието на кредитните портфейли, което е много добро - 93% от кредитите са редовни независимо от бързия темп на растежа. Отбелязано е, че при големите и вътрешните кредити няма нарушения.