Ролята на съвременния PR специалист у нас се възприема противоречиво

04.01.2010 | 14:40
по статията работи:
Д-р Александър Христов, Директор "Връзки с обществеността" в КТБ АД и Председател на Комисията по етика на БДВО
Ролята на съвременния PR специалист у нас се възприема противоречиво

Д-р Александър Христов е директор "Връзки с обществеността" в Корпоративна търговска банка АД, председател на Комисията по етика на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), ентусиаст, който не спира да публикува нови и нови статии за PR, рекламата и "тези три неща", вдъхновение за всички, които са в неговата компания...

Интервюто е предоставено на Econ.bg от М3 Communications College


Г-н Христов, к
ак е възприеманa социалната, обществената и професионалната роля на съвременния PR специалист у нас днес?

Александър Христов:

За съжаление до голяма степен противоречиво. От една страна, PR специалистът се      надценява – възприема се като човек, който като "по заповед на щуката" може да пуска и да спира публикации и репортажи, да привлича известни личности, да направи някого известен и да осигури високи продажби. От друга страна, PR специалистът е и подценяван – понякога има повече представителни, церемониални функции и не му се дава възможност да използва максимално възможностите на PR като комуникация.

Всъщност разбирането за същността и капацитета на PR като цяло е в основата на това какви могат да бъдат очакванията и критериите за оценка. Ние, PR специалистите, сме поставени в уникална ситуация – да "образоваме" потребителите на нашите услуги (клиенти, работодатели) за това какво трябва да изискват и какво могат да очакват от нас. Но пък това означава, че се налага да се борим с редица неправилни представи и установени стереотипи.

Какви качества задължително трябва да притежава един професионалист в PR сферата?

Александър Христов:

Едва ли мога да ги градирам по важност, но със сигурност едни от най-важните качества на един PR професионалист са емпатията, умението да комуникира добре, комуникативната компетентност. Изключително важни качества са креативността, енергията, позитивизмът, въображението. Добрият PR специалист трябва да може да пише и да се изразява добре, да разбира или усеща обществения интерес и да е в час с важните събития от деня – т.нар. публичен дневен ред. Разбира се, той трябва да притежава и висок морал.

Каква е разликата между PR професионалиста и аматьора? Бихте ли назовали крещящи примери за едното и за другото?

Александър Христов:

Изключвайки абсолютните самозванци, основната разлика между PR професионалиста и аматьора е в наличието, съответно - липсата на стратегия в работата.

Професионалистът мисли и действа стратегически, познава пазара и потребителите и предлага комуникационни решения, съобразени със ситуацията и необходимостта. Той действа с дългосрочна перспектива и се старае да прави комуникацията максимално консистентна. Аматьорът най-често предлага само тактически решения – "да направим пресконференция", "да поканим Ивана на партито" и други такива. Това са самоцелни, нелогични и необвързани със стратегия действия.

Работата на професионалиста изисква много мислене, анализи, опит, контакти и какво ли още не. Работата на аматьора практически може да бъде вършена от всекиго.

На какво се дължи фактът, че има толкова много "PR специалисти" у нас?

Александър Христов:

Напротив, PR специалистите у нас са прекалено малко.

Козма Прутков има една фантастична мисъл – "Ако на клетката на слона пише бивол, не вярвай на очите си". Всеки може да напише на визитката си или в CV-то си длъжността "PR", но това не го прави автоматично такъв. Макар и все още хаотичен, PR пазарът в България вече прихваща много от тези "PR специалисти" и ограничава техния периметър на действие. От друга страна, иска ми се да мисля, че мениджърите и политиците стават все по-наясно за това и като че ли започват да ги разпознават. Значителна роля за това играят и професионалните PR организации.

Казах, че PR специалистите са прекалено малко, защото като че ли започна да се усеща някакъв глад за професионалисти. Това беше прекъснато от финансовата криза, но с отшумяването й този глад, предполагам, отново ще се усети.

Какво е бъдещето на PR?

Александър Христов:

Едва ли чак толкова бляскаво, но със сигурност оптимистично. PR ще се еманципира още повече, бюджетите ще нарастват, ще сме свидетели на все по-ефективни решения. Предпоставките за това сe наблюдават още сега. PR определено има нереализиран потенциал.

Интервю на Дарина Гарванова, М3 Communications College

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Женевски конвенции
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Зимна приказка
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
Лекарят ми предписа 2 литра вода на ден. Сметнах я в кубчета лед и ми излезе 14 уискита...
На този ден 11.12   361 г. – Император Фравий Клавдий Юлиан влиза в Константинопол, поемайки по този начин властта в цялата Римска империя. 1792 г. – Френската революция:...