С програмата за микрокредитиране до сега са открити над 1000 нови работни места

13.05.2002 | 01:00
по статията работи: econ.bg

Специално за Econ.bg.

 

- Г-н Стойчев, представете накратко дейността на Фондация "Ресурсен център".

Стелиян Стойчев:

- Фондация "Ресурсен център" се стреми да промоцира и предлага уникални програми, свързани с подпомагане демократизацията във всички сфери на обществено-политическия живот и изграждането на механизмите и структурите на гражданското общество в България. Програмите, които разработваме, са уникални, защото са иновативни. Такива са например програмата за микрокредитиране, която стартира през 1999 г. в България, програмата за социална адаптация на офицери, освободени от армията и програмата за ресурсно подпомагане на нестопански организации, която се осъществяваше само в Полша.

Една от целите на Фондацията е да създаде модели за партньорство между трите сектора – държава, неправителствен сектор и бизнес.

Замисълът за създаване на Фондация "Ресурсен център" беше свързан с изграждането на организация, която да обслужва нестопанския сектор с консултации и обучение и която постепенно да премине от външно финансиране на самоиздръжка. Успяхме да разработим услуги по програмата, за които се заплащат минимални такси и които се търсят. Мога да кажа, че тя стана устойчива програма. За 3 години постигнахме много добро увеличение на нашите фондове.

В началото единственият донор за дейността ни беше Фондация "Отворено общество". Сътрудничим и с програма "Демократична мрежа", която ни финансира за прераразпределение на безвъзмезно предоставена финансова помощ за нестопански организации.

- Каква е същността на програмата за микрокредитиране, която Фондация "Ресурсен център" разработва и какви са резултатите от началото на нейното прилагане?

Стелиян Стойчев:

- Микрокредитирането стана много полулярна тема в общественото пространство през последните няколко месеца. Ние сме убедени, че това е един от възможните подходи към стимулиране на малкия и среден бизнес и разрешаване на социалните проблеми у нас.

Основната мисия на програмата за микрокредитиране, която Фондация "Ресурсен център" разработва, е подпомагане икономическото развитие на България и създаване на подходящ климат за просперитет на малките и средни предприятия, като основен стълб на местната икономическа среда.

До сега сме помогнали за откриването на над 1000 нови работни места – 700 само в региона на Смолян. Това е особено значим факт, тъй като надвишават няколко пъти броя на работните места открити чрез бюрата по труда в региона. Искам да отбележа, че сумата, която инвестираме ние, за да се открие ново работно място, е около 2 хиляди лева, докато за държавата тази сума е около 50 хил.лв. Разбира се, в различните сектори, инвестициите за ново работно място са различни. Тези данни показват, че прекия и косвен ефект от резултатите на програмата за регионите, в които работим, е изключително ценен в икономически и социален аспект. Искам да акцентирам не само върху броя на новите работни места, но и върху запазените такива, благодарение на получените кредити, а те са доста повече.

Специфичен елемент за програмата "Микрокредитиране" е това, че тя не е само осигурява кредити. Паралелно с тази дейност ние осигуряваме консултации и обучение за хората, които получават тези кредити.

Микрокредитирането от вид донорство и социална помощ се превръща в света в доходоносен бизнес. Това започнаха да осъзнават и нашите банки, но поради различни причини, те не могат да навлязат толкова бързо в тази сфера, тъй като все още имат други традиции и друг формат на дейност.

- Какви са перспективите на програмата за микрокредитиране?

Стелиян Стойчев:

- Те са свързани с това програмата да покрива все по-голяма част от регионите в страната, но паралелно с екстензивното развитие чрез изграждането на нови микрофондове, ние търсим партньорство с други структури, за да можем да достигнем до всяко населено място. Идеята за микрокредитиране е изключително важна, както в световен мащаб, така и в България. Приложението й обаче в отделните страни е различно. Спецификата на всяка страна определя това.

- Има ли отрасли, за които приоритетно да отпускате микрокредити?

Стелиян Стойчев:

- Категорично не, няма приоритетни отрасли, които да подпомагаме с финансиране .В началото програмата стартира с целеви региони, където има много висока безработица и икономическа изостаналост. Бих искал да подчертая, че за нас целеви групи винаги ще бъдат стартиращия бизнес или дребния бизнес.

- Как осъществявате информационното осигуряване, свързано с популяризиране на програмата?

Стелиян Стойчев:

- Основната база, върху която се крепи работата по програмата, е човешкия ресурс, с който разполагаме. За разлика от банките, ние не стартирахме с някакъв специален софтуер, с рекламни и PR кампании. За връзката между нас, управителните органи на микрофондовете и хората, получаващи кредити, има няколко важни фактора. Микрофондовете имат управителен съвет, който се формира от хора, които познаваме, на които имаме доверие и на които има доверие общността по места. Това са хора с богат социален и житейски опит. В управителните органи участват представители на бюрата по труда, на данъчната администрация.

За отпускането на микрокредити за нас са важни освен добре изготвените бизнес планове, но и добрите идеи, макар те да не са представени според всички изисквания за един бизнес план. Именно затова ние осъществавяме и консултиране в тази област – как хората да формулират своите идеи за бизнес, как да напишат бизнес план, как да управляват своя бизнес, как да намират пазари за своята продукция.

Това, което отличава нашата програма за микрокредитиране от програмите, предлагани от банките е факта, че ние не се отнасяме формално при оценяване на бизнес плановете. За нас е много важно познаването на отделните хора, кандидатстващи за микрокредит, както и техния авторитет. Това е необходимо заради спецификата на отделните ситуации, нужна е адаптация към българските условия.

 

До сега сме помогнали за откриването на над 1000 нови работни места – 700 само в региона на Смолян. Това е особено значим факт, тъй като надвишават няколко пъти броя на работните места открити чрез бюрата по труда в региона. Искам да отбележа, че сумата, която инвестираме ние, за да се открие ново работно място, е около 2 хиляди лева, докато за държавата тази сума е около 50 хил.лв. Разбира се, в различните сектори, инвестициите за ново работно място са различни. Тези данни показват, че прекия и косвен ефект от резултатите на програмата за регионите, в които работим, е изключително ценен в икономически и социален аспект. Искам да акцентирам не само върху броя на новите работни места, но и върху запазените такива, благодарение на получените кредити, а те са доста повече.

Специфичен елемент за програмата "Микрокредитиране" е това, че тя не е само осигурява кредити. Паралелно с тази дейност ние осигуряваме консултации и обучение за хората, които получават тези кредити.

Микрокредитирането от вид донорство и социална помощ се превръща в света в доходоносен бизнес. Това започнаха да осъзнават и нашите банки, но поради различни причини, те не могат да навлязат толкова бързо в тази сфера, тъй като все още имат други традиции и друг формат на дейност.

- Какви са перспективите на програмата за микрокредитиране?

Стелиян Стойчев:

- Те са свързани с това програмата да покрива все по-голяма част от регионите в страната, но паралелно с екстензивното развитие чрез изграждането на нови микрофондове, ние търсим партньорство с други структури, за да можем да достигнем до всяко населено място. Идеята за микрокредитиране е изключително важна, както в световен мащаб, така и в България. Приложението й обаче в отделните страни е различно. Спецификата на всяка страна определя това.

- Има ли отрасли, за които приоритетно да отпускате микрокредити?

Стелиян Стойчев:

- Категорично не, няма приоритетни отрасли, които да подпомагаме с финансиране .В началото програмата стартира с целеви региони, където има много висока безработица и икономическа изостаналост. Бих искал да подчертая, че за нас целеви групи винаги ще бъдат стартиращия бизнес или дребния бизнес.

- Как осъществявате информационното осигуряване, свързано с популяризиране на програмата?

Стелиян Стойчев:

- Основната база, върху която се крепи работата по програмата, е човешкия ресурс, с който разполагаме. За разлика от банките, ние не стартирахме с някакъв специален софтуер, с рекламни и PR кампании. За връзката между нас, управителните органи на микрофондовете и хората, получаващи кредити, има няколко важни фактора. Микрофондовете имат управителен съвет, който се формира от хора, които познаваме, на които имаме доверие и на които има доверие общността по места. Това са хора с богат социален и житейски опит. В управителните органи участват представители на бюрата по труда, на данъчната администрация.

За отпускането на микрокредити за нас са важни освен добре изготвените бизнес планове, но и добрите идеи, макар те да не са представени според всички изисквания за един бизнес план. Именно затова ние осъществавяме и консултиране в тази област – как хората да формулират своите идеи за бизнес, как да напишат бизнес план, как да управляват своя бизнес, как да намират пазари за своята продукция.

Това, което отличава нашата програма за микрокредитиране от програмите, предлагани от банките е факта, че ние не се отнасяме формално при оценяване на бизнес плановете. За нас е много важно познаването на отделните хора, кандидатстващи за микрокредит, както и техния авторитет. Това е необходимо заради спецификата на отделните ситуации, нужна е адаптация към българските условия.

 

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
Когато разбрали, че бързият влак от София до Бургас пътува 8 часа, китайците били истински впечатлени от размерите на България...
На този ден 20.12   1604 г. – отпечатан е първият екземпляр на книгата Дон Кихот от Мигел де Сервантес – първия бестселър в историята, пуснат в продажба на 16 януари 1605. 1699 г....